С какво ви дразнят свекървите? – 172

Проумей най-после, че детето е и на мъжът ти и ако той иска ще го заведе при родителите си и без твоето съгласие. Престани да издевателстваш над човека,  който твърдиш, че обичаш.
Това по-скоро е желание за тотален контрол над всичко и използваш детето си затова.
Там бащата може да е абдикирал и бабата да има право, ти нали не си избягала от задълженията си, кое е еднакво?
На колко е детето ви, та такива драми?

По принцип, бабата няма работа да говори на детето, против баща му. Не е нейна работа и единствено детето страда. Няма значение дали е права, тези разговори не са за пред децата.

Не става въпрос за контрол, а за отговорност. Детето не е предмет, който единият родител може да заведе някъде, без да се съобразява с другия. Решенията, които го засягат, се вземат от двама родители – това е смисълът на семейството.
Никой не „издевателства“ над никого. Поставянето на граници не е насилие, а елементарно самоуважение и грижа за детето. Ако някой възприема границите като проблем, това говори повече за него, отколкото за мен. Когато става въпрос за средата и отношението към детето ми, това никога не е дреболия. За мен това е приоритет.
И когато виждам как се постъпва с другото дете в това семейство – без да се мисли за неговото спокойствие и психика – няма как да съм спокойна да пусна моето дете там без мен.
“Да би мирно стояло, не би чудо видяло“. Всяко действие има последствия. И когато дълго време се прекрачват граници и се пренебрегва как това влияе на околните, идва момент, в който тези последствия се понасят. Аз не съм длъжна да си затварям очите и да излагам детето си на среда, която не считам за добра за него. Това не е наказание към никого – това е избор в полза на детето ми.
В закона никъде не пише, че бабата и дядото имат автоматично право да виждат детето. Правото и отговорността са на родителите.
Ако някой си мисли, че по кръвна линия получава безусловен достъп, независимо от поведението си, значи е в сериозна заблуда.

Уважението и отношението не са без значение – те са причината едни врати да са отворени, а други затворени.

Навремето съм свидетел как една луда баба беше убедила внучето за около месец, че тя е майка му, но детето беше на 3 и бабата в провинцията. Иначе като започнете с това настройване ми е смешно направо. Обикновено някой като говори против родител настройва детето срещу себе си единствено. Да не говорим за едно неделно гости чак толкова драма...

Това изобщо не е смешно, а точно обратното – показва колко силно може да влияе един възрастен върху дете, особено когато е малко и напълно зависимо.
Да, когато някой говори против родител, в крайна сметка вреди и на себе си – но това не означава, че не вреди и на детето по пътя. Не се притеснявам, че някой ще успее да настрои детето ми срещу мен – връзката майка–дете не се руши толкова лесно. Притеснението ми е друго – какво оставя това като отпечатък върху самото дете и защо изобщо някой би си позволил да го въвлича в такива неща. Това само по себе си е проблем. Освен това не говорим за едно неделно гости. Говорим за това детето ми да бъде заведено в друг град, при хора, с които имаме сериозни различия в отношението  с преспиване.

Не казваш колко е голямо детето, но сигурно е малко, за да разсъждаваш така. Колко много хора ще оставят отпечатък ако знаеш, включително и ти с това, че няма да вижда роднините си. То училища, приятели, гаджета... Гледай ти как го възпитаваш и дали е физически в безопасност, другото е излишна истерия и заяждане.

При заведено дело от страна на бабата и дядото за правото да прекарват време с внуците си, вероятността да получат отказ е много малка - трябва да живеят в коптор без ток и течаща вода, да са някакви окаяни алкохолици или наркомани, с регистрирани предишни криминални прояви, опасни за себе си и околните и т.н.
Нормалните средностатистически семейства гарантирано ще получат право на срещи, както и институционална подкрепа, ако отглеждащият родител възпрепятства съдебното решение. Нехаресването и различията в ценностната система не са повод за отказ, а "интереса на детето" се преценява от съда, а не от майката.

Не пиша по конкретния казус, той не ми представлява интерес.

Пиша за информация. Това е въпрос, по който се интересувам отдавна, да кажем по лични причини. Докато преди години бабите и дядовците просто се примиряваха, и спираха да общуват с внуците си, сега все повече и повече се борят за правата си, и - доколкото те са гарантирани от закона - отсъжданията най-често са в тяхна полза.
Важно е да се има предвид: съдът не изисква перфектни отношения – достатъчно е да няма пряк риск за детето, контактът се разрешава дори при конфликт с родителя.
Реално, достатъчно е: да има роднинска връзка (очевидно), да няма доказана вреда за детето, да има поне потенциал за емоционална връзка, експертизите да не са негативни.
В закона няма фиксирани срокове, но практиката показва, че най-често присъжданите графици са : ден или два месечно, или един или два уикенда месечно, плюс част от лятната ваканция.

Ами Велуна си мисли, че като отчуждава детето, ще докаже в съда тотална липса на емоционална връзка, както и поставя уж интересите на детето СИ над интересите на детето по принцип.
Съдът променя практиката си и нагласите майките да имат монопол над децата СИ, та не зная откъде е тази убеденост. Съдът дава режим не заради създадена връзка, а за да се създаде. И ако тя вече е вредна за детето, тогава може да има иск от майката, с доказателства защо е вредна.
Ако детето е още бебе, не виждам пък как бабата ще го настрои за един ден.
Такива дела се водят и срещу двамата родители, когато са в брак, / с Аида преди години спорихме по въпроса, но и изпратих решение на ВКС/, но вероятно бабата не е чак толкова изкукала да завежда дела и да усложни още повече положението на сина си, който би признал иска.
Тук самата снаха е много доминантна и изисква някакви форми на отношения, каквито тя си представя и не приема факта, че и свекърва и хич не я харесва и не е длъжна да и се преструва, а и човек с откровена антипатия не може  да го крие. А тя изисква някакво поемане на отговорност, което на мен ми звучи общо и не на място. Както и да е, мъжът и много ще реве, и не само по повод майка си.
Но на мен ми се струва, че тя е такава и с други хора, не е само свекървата.
Велуна, имате ли приятелски семейства, събирате ли се с други  хора?


Сетих се за още нещо. Ако свекървата дължи уважение към снахата, защото е родила внучето, снахата не дължи ли същото уважение на свекървата, че е родила мъжа и. По принцип за уважението.Знам, че уважение се дължи по уважителни причини според Екзюпери, но все пак...

tays, младите хора искат правото да се отнасят с родители и свекъри/тъстове както преценят, но същевременно се предполага безусловната любов на родителя. Обаче времената и нравите се променят не само за тях.

Възрастта на детето няма как да бъде аргумент. Напротив – колкото е по-малко, толкова по-важна е средата, в която попада и хората, които го заобикалят. Да, много хора ще оставят отпечатък – затова именно родителят е този, който преценява кои среди са подходящи и кога в подходяща възраст. Това, което пишеш за съда, не е вярно. Няма „гарантирано“ право, няма автоматично присъждане и няма правило, че е достатъчно само хората да не са престъпници, алкохолици или наркомани, за да получат режим. Не знам къде си го чела, но аз се консултирам с реални хора, които работят с такива казуси. Както вече написах, родителите ми са юристи, така че няма нужда да ми се представят предположения като правна сигурност. Съдът не работи с „по принцип бабите печелят“, а с конкретни обстоятелства, доказателства и най-вече с интереса на детето.

Така че нека не превръщаме личните ти впечатления в правен факт.
Колкото до личните квалификации – дали съм „доминантна“, какви отношения имам с други хора и какво ще прави мъжът ми – това са предположения, които нямат нищо общо с темата. Коментарът ти сам се отклонява от „информацията“, за която твърдиш, че даваш. А за „уважението“ – то не е задължение по родословно дърво. Уважението се изгражда и се поддържа чрез поведение. Когато липсва, няма как да се изисква едностранно.

В крайна сметка – аз нося отговорност за детето си и ще взимам решенията според това, което смятам за правилно за него.

Вашите внуци нали ви ги дават? Или не?

Tays, точно теб съм те виждала как пишеш тук срещу снаха си, така че не мисля, че си в позиция да даваш оценки или да бъдеш коректив.

veluna, ти имаш недостатъка на много жени - много, много приказки, художествени описания и постулати на нещо, което може да се опише с 3 думи. И във ФБ го виждам - напоително се обяснява някакъв миниатюрен проблем, от всички страни, напр. засегнати от обръщението "майче" в болниците

veluna, ти имаш права, факт, но права има и бащата. Ако той реши да се скара с родителите ти и забрани детето да стъпва при тях как ще го възприемеш? И не казвай, че твоите родители не са такива и са супер. Не е решил не се е сдърпал с тях. И утре ако се разведете, заради тия глупости как ще го спреш да води детето у тях или да го събира с новата си жена, която със сигурност няма да харесваш?

Да, бащата има права – никой не го оспорва. Но тези права вървят ръка за ръка с отговорност и с това решенията да се взимат в интерес на детето.

Сравнението с ако той се скара с моите родители не е релевантно. Въпросът не е в това кой на кого какво ще забрани, а има ли причина.

Хипотези от типа “ако се разведете“ и „ако има нова жена“ са просто предположения. Ако някога се стигне до такава ситуация, тя се решава според конкретните обстоятелства и по съответния ред.

Ако родителят – баща прецени, че вредата от необщуването с бабата и дядото е по-голяма в сравнение с вредата от общуването с тях, ще се съобразиш ли с преценката му?

А не ти ли идва на акъл, че бащата има позиция и тя може да съвпада с моята?

Не съм взела това решение еднолично. Говорим, обсъждаме и действаме.

Така че опитите да се внушава, че има някакъв конфликт помежду ни, са просто предположение, не факт.
Да, ситуацията му е трудна – това е нормално. Но той не е сляп за това, което се случва. Иска нещата да не са така, но това не означава, че ги отрича.