С какво ви дразнят свекървите? – 172

Е то и другото внуче беше с майка си и в един момент спря да иска да вижда баща си. Ама едва ли тя е причината за това, нали? Тогава вината пак не беше в тях – беше в свекървата на дъщеря ѝ. А сега, разбира се, е в снахата. Много удобно, когато винаги има кой да е виновен… стига да не са те. Бащата какво ли не направи да си вижда детето, надява се като порасне да го потърси.

Любима тема ми е баща, който не си гледа детето и някой друг му е виновен, че и чакал като порасне да го потърси... Няма да го потърси.

Е, да бе, нали казвам, че те са правите — бащата е виновен.

Ако не се грижи за детето си никой друг не може да е виновен.

На мястото на veluna и аз нямаше да си пусна детето при свекърите. Щом нямат капка уважение към майката на внучето, значи по-добре този факт да остане скрит от детето.

Само, че това дете е и на мъжа ѝ. И той има същите права, като нея да реши дали да го води при родителите си. Да не говорим, че свекървата ако поиска може да получи режим и да вижда детето регламентирано. При тези "топли" отношения колко му е да заведе едно дело.

Имам наблюдения за едно такова дело, което се заведе срещу бащата за издръжка, но се уреждаха и отношенията за детето. На бащата не му пука особено за детето, обаче, за да угоди на майка си и тя да има време с детето, искаше да има повече дни с него, а реално не стоеше изобщо с детето.

Юристите да кажат, но доколкото съм запозната бабата води дело срещу двамата родителя. Т.е. и срещу сина си. Колежка спечели такова дело срещу снаха си.

Да, може, аз за издръжката имах предвид, редактирах го. Често на мъжете не им пука особено, но заради майките си, се напъват да искат права над детето, пък реално не ги интересува изобщо.
Донякъде разбирам, че има нужда детето да има баба и дядо, да общува с тях, обаче ако говорят против майката, а бащата се примирява и нищо не казва, ако е свидетел, то това си остава трайни спомени за децата и не знам колко е добре.

Моите мили баба и дядо водиха дело, за да ме виждат. Написах вече, че аз не исках. Майка ми не ме е спирала никога, нито е говорила лошо за тях. Аз не исках, защото те говориха лошо за нея. Била съм 7-8 годишна по спомен, когато три пъти водиха дела срещу нея, за да ме виждат, а аз не исках. Ходила съм и аз в съда “да ме разпитват”. Няма да ви кажа колко брутално ужасни са тези неща за детето. Нямам представа майка ми как го е преживяла, никога не ми е споделяла мнението си за тях. Вече съм възрастен човек, със семейство и деца и ще ви кажа, че тези хора никога не ми се извиниха и не потърсиха как се чувствам. Нито тогава, нито сега. Нямам очаквания към тях и целия този роман го пиша, защото за едно дете това е зверски отвратително и ми трябваше доста време, за да го осмисля.

Пак ще кажа, че майка ми никога не е злословила нито след развода с баща ми, нито преди това. Баба ми и дядо, особено тя, се държаха меко казано гнусно с майка ми и с нейните родители, баща ми е заставал винаги пред нея и я е защитавал (докато бяха съпрузи). Тази жена не се смири и за секунда. Сега на преклонна възраст е същата. Цялата работа с делата и изобщо нашито виждане е било, за да навредят на майка ми, защото са знаели, че ще ѝ навредят по някакъв начин. Темата не е за внучетата, но само ще ви дам пример: “Майка ти не те обича, само ние те обичаме.”, “Ако ѝ кажеш на майка ти да те вземем да живееш при нас, ще имаш всеки ден по една нова играчка.” - това е само косъм в цялата картинка и гнусотия.

Пиша всичко това не за друго, а за да илюстрирам, че във войните между възрастните винаги има едно дете, което не знае какво да прави и как да го направи. Възможно е да си помислите, че ако детето е възпитано добре няма как да му повлияе, но влияе, независимо от среда и възпитание.

Доста емоционално го приех това за делата и децата, моля да ме извините!

Нещо изпуснах темата, ама ей ма на!
При двама живи родители, без отнети права никой от тях, баба и дядо не могат да заведат такова дело. Имат право и то само на контакт, от името на тяхното дете да спечелят. Т.е. внучето трябва да е останало само с един родител. При двама живи родители, друг и на контакт няма право, камо ли на родителски права. Различни неща са.

Прочетох казуса по диагонал, ама и аз нямаше да си пусна детето при свекървата, особено докато е малко. Мъжа да се тръшка колкото иска, не е здравословно за детето да го мъкнат някъде, само с цел да обиждат майка му

Не знам дали бабата и дядото имат право да заведат дело, но знам, че при такива дела интересът на детето е водещ. Дали е в негов интерес някой от родителите му да бъде оплюван пред него? Много силно се съмнявам в това.

Възможно е. В случая, за който говоря сина ѝ е разведен със снахата.

Баба/дядо могат да заведат дело, за да виждат внучето си. Имат право на лични контакти.

Те могат да си завеждат колкото и каквито искат дела. Аз говоря за случаите, в които съда им определя контакти