С какво ви дразнят свекървите? – 172

Ситуацията я виждам така: Съпругът на Велуна също смята, че тя прекалява. Няма как да е иначе. Последната среща е била така организирана, че тя да чуе другата гледна точка - изречена от свекъра, защото самият съпруг не смее да я изкаже, за да не си сритат шапките с жена му. Това е било, не е искала свекървата да се извинява, не е разбрала никакви грешки. Вероятно те смятат, че като на по-възрастни хора им се дължи уважение по презумпция - това е типичното традиционно мислене. Не случайно на празника Прошка се иска прошка от възрастните. Само младите от възрастните, никога обратното.
Самата свекърва сигурно казва: -Ама аз какво лошо искам, нещо да ги посъветвам, за тяхно добро.
И няма как тя да тръгне да се извинява за това.
Ако се разбере тази гледна точка, всякакви извинения отпадат, защото никога няма да се случат. Добре е да се приемат фактите.

Също и с мъжа разговорите ми се струват безпредметни. Човекът иска и тако, и вако, някак да се разберат, както той разбира и двете страни, но няма как да стане и това.

И не, няма право майката да лишава детето от баба и дядо, даже и те да му говорят против майката. Просто тя няма такова право, детето е само наполовина нейно.
Децата не са глупави и няма да се настроят срещу мама. Но може да следи за държанието на детето след посещение с тати при родителите му и да се правят корекции. Не ми се вярва той да забрани на родителите си да говорят срещу майката, но поне може да се опита да му се каже.

Скоро се запознах с една жена, която води дело да има контакт с внучето, защото синът и снахата не разрешавали. Не разбрах подробности за казуса - дали не дават детето на бабата само или изобщо са прекъснали контакт с нея, но ми направи впечатление как тази свекърва се изживяваше като невинна жертва на лошата снаха и нито веднъж не прояви някаква самокритичност, нито веднъж не пролича да си е задала въпроса "аз какво направих, за да се стигне дотук?". Може би съм предубедена, но не ме убеди, че проблемът е само в снахата, но не и в нея.

Притчата за Соломон  и детето, дето разкъсвали на две майките,  истинската майка отстъпила, от болка да не го нарани.
 Да водиш дела срещу майката на едно дете само да си прав и да е на твоята не разбирам.  Както се е нагласил животът е. Потискаш инстинктите, оставяш в мир детето.   Като искаш - реви си.
 Особено пък да спечелиш и  да му вменяваш колко е лоша майката е повече от тъжно.

Да, чувала съм за такъв тип дела – в които баба и дядо търсят съдебно право на контакт с детето. В повечето случаи става въпрос за ситуации, в които детето е с един родител, най-често след смърт на другия и неговите близки се опитват да запазят връзката, ако живия родител не позволява контакт.

Запозната съм с темата и в детайли и поради това, че родителите ми са юристи. Когато обаче говорим за двама живи и присъстващи родители, нещата стоят по съвсем различен начин.

Съгласно Семейният кодекс, именно родителите решават с кого ще общува детето. Бабите и дядовците нямат право по подразбиране на лични отношения. Разбира се, имат право да подадат иск и да поискат съдът да определи режим на контакт.

Но съдът не дава права по желание, а преценява единствено интереса на детето.

В конкретния случай шансът за подобен иск е минимален. За да бъде уважен, трябва да е налице изградена силна връзка с детето – такава няма, предвид че контакт липсва от почти година. Трябва да се докаже и че този контакт е от съществено значение за развитието на детето.

Когато обаче има напрежение, конфликти, липса на уважение и риск за психическата среда на детето – съдът обикновено не налага контакт насила.

Такива дела са редки и трудни за печелене. А когато и двамата родители са единни в позицията си, това има сериозна тежест.

И не на последно място – ако се стигне дотам една майка да съди собствения си син, въпросът вече не е юридически, а показателен за това докъде са стигнали отношенията.

Така че да – теоретично е възможно да се направи опит. Но това по никакъв начин не означава, че ще има успех.

До колкото разбирам,  детето не е имало контакт с бабата и дядото, в продържиние на около година и то, защото майката е обидена и не позволява контакт.
В такъв случай, как да има топли отношения баба и дядо с внучето?

Точно така! Всичко си разбрала. 😉

Утре като се разведат, много ще знае майката къде бащата води детето.
Тъй както мъжът плаче и не сдържа емоции, така ще му писне и ще грабне шапката си. Той очевидно има вина, защото не може да усмири нито майка си, нито жена си. Ама точно такива, дето са между чук и наковалня търпят, търпят и накрая изведнъж вземат непредсказуеми решения. На никого не му се живее в разправии и обвинения.

Има криви хора, да. Аз съм срещала такива, за жалост на работното място, там нямаш особен полезен ход, особено при специфични професии, няма къде да отидеш. В един момент просто спираш да им обръщаш внимание, не го приемаш лично и емоционално.

 За авторката на казуса - да, на мнение съм, че не трябва да търпи обиди. В никакъв случай! И на първата обидна дума казва "Аз не желая да търпя обиди, няма как да се получи комуникация, ако ме обиждате". Обаче ми се струва, че и тя е тръгнала към "примирието" малко наострена, очаквала е "да се поеме отговорност", ами това да не е ИРА или друга терористична организация, че да поема отговорности. Извинявам се, ако греша, но имам чувството, че и тя е влязла "с фасон" на последната среща, очаквайки коленопреклонно извинение.
Може да са особени, гадни, несъобразителни, обаче както казваше покойната ми майка "с един човек скандал не става".
Veluna ли си, Николина ли си, две неща трябва да направиш ти да си добре, преди всичко. Първо да заявиш, че не търпиш обиди. Като уточнявам Не е обида "к, во стана с огледа, що не ме питате какъв апартамент да купите" и дори " на цигански ли да ти говоря". Това едно. И друго, спри с театралните демонстрации, това дразни и ескалира напрежение. Малко смекчи и ти очакванията. Нямате кой знае какво да делите, ще се разберете.

Светкавица, ама тя не иска да се разберат. Иска цирковете да продължат!

Да, права си – в този момент не искам да се разберем.

До този момент аз бях човекът, който търсеше диалог. Писала съм, търсила съм контакт, предлагала съм да подобрим комуникацията си. Всеки път получавах съгласие на думи… и същото поведение след това.

Направих много компромиси, включително за сметка на собственото си достойнство – най-вече заради мъжа ми. И да, в един момент съжалявах, че отношенията ни са се развалили, защото не винаги са били такива. Бях я допуснала близо до себе си и съм я приемала за близък човек.

След всичко, което се случи – обидите, отношението – решението ми е различно. Вече не искам да се разберем и не искам да се помирим.


И съм го казала на мъжа ми, след последния скандал – тези хора няма да присъстват в моя живот, нито в моите празници, нито в живота на детето ми.

За мен са мъртви.

Един мъж, за да не оказва в ситуация м/у чука и наковалнята, е трябвало да е бил мъж на място преди ситуацията. То с циврене не става

Не е детето МИ, а детето ВИ.

Нали писах. От думите ти личи,че виждаш теб и детето като отделна единица. Мъжът ти и неговото дете кучета го яли.

Ама тя умишлено провокира нещата, за да се влошат още повече отношенията и дори мисля, че се използва детето, за да нарани бабата и дядото.

Нямя как едни нормални баба и дядо, да не търсят контакт с внучето. Умишлено им се отказва, а и детето ако не ги познава, няма как да ги заобича!

Ама разбира се – аз умишлено си създавам напрежение, умишлено си докарах хронично тензионно главоболие и неврологични проблеми от този „измислен“ стрес. Защото няма нищо по-логично от това човек сам да си съсипва здравето, нали?

Ако толкова те дразнят снахите, може би просто си в грешната група. Тук говорим за поведението на свекървите – и е доста показателно, че се разпознаваш в темата, без изобщо да си от другата страна.

И не знам как едно дете би заобичало хора, които мразят майка му. Аз не бих.

И обратното важи. Как дете би заобичало хора, които майка му мрази.

Кой казва, че не съм от другата страна?
Снаха съм, свекърва ми е жива, а и съм свекърва.
На какъв принцип определяш, кой в коя тема да пише?
Да не би да разкрих замисъла ти и за това да подскачаш?

Едни баба и дядо, може да не харесват снахата, а същевременно да обожават внучето си, но ти не оставяш този избор нито на тях, нито на детето си!
Горкия ти мъж!

Тези отношения са сложни и изискват усилия и от двете страни.