С какво ви дразнят свекървите? – 172

Ами каквото ние, мъжките майки , можем да причиним на синовете си , никой друг не може. Наблюдавам мои наборКи, синове по на 23 и нагоре, третират ги като 7 годишни. Те студенти вече, мама се интересува от курсови проекти, помага, прави вместо него, ходи в общежитие, подрежда , нарежда.

Ами, не знам. Аз ще спя с мъжа си на тая спалня, за какво са ми нашите да ми помагат в избора. Не знам, аз просто, както неведнъж съм писала, живея сама от както завърших. Оправям се сама. За момента не ми се е наложило да искам пари от нашите за каквото и да е. Успявам да се справя някак. И тук го пиша с уговорката, че съм била и пред “фалит”. Примерно нещо ми трябва - сещам се за котлони. Ами два месеца пестих и си купих. Ако бях казала на майка ми, жената щеше да ми ги купи, ама аз не исках. 🥴 То това си е до хора. Обзавеждам си както си искам, заедно с мъжа ми де. Аз живея в къщи, не майка ми или неговата. Просто за мен е странно.

Лошото е, че когато родителите мислят, че синовете и дъщерите имат разни задължения към тях, после се прехвърлят на другите и така като една верига. Оттам и “Железният светилник” - та веригата трябва да се скъса някъде, за да те отърсиш от усещането “Ама той е длъжен..” Преди мъжът ми ходеше в родителите си, понякога и аз. Сега с малкото бебе, те идват, след предварителна уговорка. Ние с ко никога не сме се изтърсвали без уговорка. Ми те хората може да искат да си лежат, да си почиват, да ги боли глава - какво като са му родители. Ще се радват на посещението, ама като им е кофти, защо да се притесняват. Братовчед ми така се изтърсваше в баба ми, когато му скимне. На третия път, жената го помоли да я предупреждава и той се разсърди. До днес ѝ е сърдит. Тя просто не обича да посреща гости без да се е подготвила - със сладкиш, да е чисто непосредствено преди гостите. Такава си е, приели сме я всички, очевидно без него. Защо жената да вдига кръвно, че не ѝ е по конец и да се чувства кофти. Звъня ѝ от предния ден, питам удобно ли е, ако е - отивам, ако не - разбираме се за ден и час. И ние и те щастливи. Много ѝ е тежко, все още и съжалява, че го е помолила за предупреждение. Аз имам ключове за у тях, мога да отида по всяко едно време, имам дори отделна стая - моя, но не съм си позволявала никога да отивам без да ги питам дали е удобно.

Марулета, редактирам, защото виждам коментара след като публикувах моя. Наистина си права! Абсолютно съм го виждала. Той живее в общежитие или квартира и майка му уикенда отива да му сготви, да му изчисти и изпере дрехите. Двама състуденти имах така. Бяха доста горди, че мама идва да му оправя. Беше отврат.

Не си виждала женска майка, която отива с дъщеря си и зет си на медения им месец.
Пък и съпрузите на мъжките майки не е зле да си изпълняват задълженията на родители, особено като виждат, че жените им прекаляват.

Ааа, виждала съм, ама нали темата е за свекърви. Пък и аз съм официално само тъща , засега. Няма да се излагаме.
    Как ли пък  не,  ще ходя да му чистя и готвя. Щом е на 18 и е отговорен за действията си , ще се справи и с това.

Пропуснахме тези грижи, чужди градове и квартири, далеч на хиляди километри понякога.
 Иска ми се с внуците да са така, да не се вкопчват, да ги оставят самостоятелни хора и с възможност сами да си градят живота. Защото иначе всеки трус ще води до  проблем как да бъде решен.
 Не съм бавачка на големи хора.

За съжаление, механичното отделяне на децата не води непременно до психологическа самостоятелност. Класика е мамин льльо да е мега самостоятелен на хартия и на хиляди километри от дома, но след мама да висне на врата на жена си, а после да слуша ту мама по телефона, ту жената и пак да си е недорасъл.

Или друг вариант:
Уж самостоятелен, уж пораснал, уж живее отделно, но мама го пере, му готви, чисти... Иначе бил голям.

И му плаща сметките, да не забравяме. Познавам няколко 35+ от този тип и мама е горда, че е самостоятелно детето и се вайка, че не се намира жена за него, защото вече няма жени като нея.

Не знам дали съм писала за една случка. Беше преди няколко месеца.

Бях в мола, влязох в един от магазините, избрах каквото избрах и отидох на касата. Работеше само една и пред мен имаше няколко човека. Точно пред мен бяха майка и детето й. "Детето' - около 35-40 годишно, мъжки пол. Имах удоволствието да ги слушам към 10-ина минути. Отишли да му купуват дрешки, тя му се караше, че искал блуза А, трябвало блуза Б, чорапите не трябвало едни, трябвало други...
А детето стоеше до мама и чакаше да му кажат какво да прави.

Да се смееш ли, да плачеш ли...

Аз не мога да отрека напълно помощта, не винаги е нещо абсолютно отрицателно. В наборните теми пише когато студентите отиват в друг град често в какви коптори-общежития попадат. И някак е по-лесно като се включат и родители да замажат, да залепят тапети, дребни ремонти и тн, за кратко време е по-лесно, ако двама, трима работят, отколкото сам студент. И не виждам нищо лошо.
Има някаква доза в помощта, но отстрани не може да се прецени колко полезна и необходима е тази помощ.

За мен истинската самостоятелност е човек да е научен да взема решения, да ги отстоява и да носи отговорност за тях. Освен това, като приема помщ, да се научи и той да помага при необходимост. Пране, готвене, чистене ми е някак малозначително да се осъразмерява в скалата на самостоятелност.

Малозначно..... докато наследникът не може да пере, готви и чисти и не го прави изобщо.

Ако пълнолетен човек, без значение от пола, не може да се изпере, изглади и да си приготви нещо за ядене, къде са бляли родителите му?

Е, разбира се, че трябва да умее всеки да се грижи за битовизми и едва ли има човек, който не умее. Въпросът е, че дошли родителите в общежитието да помогнат ами всеки или почти всеки го прави (пак се позовавам на наборните теми). И в чужбина ходят и мебели избират там. Не го виждам като бариера в самостоятелността, други неща са по-съществени.

И вкъщи като си живее може да не е като на хотел, но у нас е мания да не се преуморят генийчетата на мама и тати. Иначе не е въпросът в механичната самостоятелност, пак казвам, важно е дали сме отгледали личност или не.

Е, помощ в общежитието откъм “груб” ремонт е ясно, че не е признак на несамостоятелност или льольовщина. Ама да чакаш майка си да дойде събота да ти изпере мръсните чорапи, да ти сготви и пусне прахосмукачка .. за мен това е всичко друго, но не и самостоятелност. Иначе, Светкавица, разбира се, съгласна съм. Хубаво е родителите да удрят по едно рамо, даже си е много хубаво. Да разчитат един на друг, но все пак умерено.

Ако живея сама и си обзавеждам апартамента, да. Мама и татко да дойдат с мен, да си кажат мнението. Обаче, ако съм мъж и обзавеждам жилището ми с жена ми, имаме дете - да ми избират спалня майка ми и баща ми… Само добавям, че майка му на въпросния колега ми е позната и ми каза “Отиваме с Петканчо да му изберем спалня.” Петканчо е на 28 години с дете и жена.