Аз донякъде я разбирам – не иска скандали и затова си мълчи. Само че такива неща не изчезват от само себе си. Те растат. Натрупват се. И в един момент избухват.
Аз търпях 10 месеца. През тези 10 месеца синът ѝ е говорил с нея многократно, спокойно, дипломатично и с уважение. Но когато аз реших лично да говоря с нея, тя изпадна в истерия. И тогава разбрах нещо много важно – цялото това търпение е било единствено за моя сметка.
Да, караниците не са приятни. Никой не ги иска. Но липсата на скандал невинаги означава мир. Понякога означава, че единият човек просто мълчи, преглъща и бавно убива себе си отвътре.
Както пише Фройд – всяко приспособяване е малка смърт.
Всеки път, когато търпим нещо, което противоречи на нашите ценности, граници и вътрешни ориентири, умира малка част от нас.
Да стоиш до човек, който те наранява, да кимаш угоднически и да пазиш добрия тон на всяка цена, не е мъдрост. Това е просто начин да останеш удобен в очите на човек, който не уважава границите ти.
И цената за това удобство често е собственото ти спокойствие, здраве и личност.
Не бива постоянно да се приспособяваме към хора, които ни оскърбяват, омаловажават и нараняват. Не бива винаги да мълчим, само за да няма напрежение. Защото животът ни е твърде скъп, а вътрешният мир не се купува обратно.
Така че, както беше писал някой по-горе Злодеида – наври си я там, където слънце не огрява.
Виж целия пост
Аз търпях 10 месеца. През тези 10 месеца синът ѝ е говорил с нея многократно, спокойно, дипломатично и с уважение. Но когато аз реших лично да говоря с нея, тя изпадна в истерия. И тогава разбрах нещо много важно – цялото това търпение е било единствено за моя сметка.
Да, караниците не са приятни. Никой не ги иска. Но липсата на скандал невинаги означава мир. Понякога означава, че единият човек просто мълчи, преглъща и бавно убива себе си отвътре.
Както пише Фройд – всяко приспособяване е малка смърт.
Всеки път, когато търпим нещо, което противоречи на нашите ценности, граници и вътрешни ориентири, умира малка част от нас.
Да стоиш до човек, който те наранява, да кимаш угоднически и да пазиш добрия тон на всяка цена, не е мъдрост. Това е просто начин да останеш удобен в очите на човек, който не уважава границите ти.
И цената за това удобство често е собственото ти спокойствие, здраве и личност.
Не бива постоянно да се приспособяваме към хора, които ни оскърбяват, омаловажават и нараняват. Не бива винаги да мълчим, само за да няма напрежение. Защото животът ни е твърде скъп, а вътрешният мир не се купува обратно.
Така че, както беше писал някой по-горе Злодеида – наври си я там, където слънце не огрява.
