Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

1200-1300 евро, оперативен счетоводител, София.

По другия въпрос. От една страна разбирам мрънкането как няма (добре) платена работа, разбирам и за провинцията, и за образованието, и за всичко. Обаче от друга страна, има един тип хора, които никога нищо няма да направят и после се сърдят, че резултатът им не е като на Марчето, която се е преместила в мръсен голям град, кандидатствала не където ѝ се полага и нахалствала за прекалено висока заплата.
Истината е, че не стига само да излезеш от родния град, колкото да завършиш висшето, да се прибереш обратно и да отвориш джобса. Да, много е неприятно, че на никого не му дреме за магистърската ти степен по художествен превод след бакалавър лингвистика френски и японски, особено ако си в град, където българският е леко кът. Проактивен е клише, но няма да ти поднесат Софийска оферта в провинцията просто така.

Недейте да се настройвате.

Да, безспорно, networking-а е много важен и хората трябва да трупат професионални контакти. Също толкова важен е и късметът обаче. Да си на правилното място в правилното време, защото Вселената е решила така.
Препоръчвала съм хора, които вярвам, че са добри професионалисти. Мен са ме препоръчвали, включително и в Германия, цели три пъти, немски мениджър. Подготвяше и четвърта препоръка, която не се състоя по ред политически причини. Когато от мен е зависело да си търся екип - лично съм звъняла и предлагала да кандидатстват за позиция при нас (разбира се, с официален отказ да присъствам на интервюто на препоръчаните от мен хора, защото е конфликт на интереси).

В провинцията виждам по близки, че също с връзки нещата се получават по-лесно. Това е нетуоркинга там.

Но съм напълно съгласна, че София не е България и, че не бива да се обобщава. В провинцията също живеят много качествени и интелигентни хора, които, уви, имат по-малко или почти никакви възможности. И не, не винаги е лесно да се преместиш, особено ако се налага да помагаш на възрастен близък или да гледаш болен близък. Животът е несправеделив, факт неоспорим, но и хората извън София имат нужди - да са нахранени, да са облечени, да са на топло и да отгледат и образоват децата си.

От друга страна - извинете за клишето, но животът и съдбата обичат смелите. Ако не опиташ - със сигурност няма да стане. Ако опиташ - може пак да не стане, но винаги ще снаеш, че си опитал, а може и да стане. И като стане - шансът е даден, едва тогава идват знания, умения и самоусъвършенстване. На никого, нищо в тоя живот не е даденост и той самият е една борба. Знам, че звучи прекалено философски, но това е ...

Самата аз, винаги съм се стремяла да съм полезна и да помогна и своего рода, форумът също е някаква форма на нетуоркинг.

Желая успех!

В провинцията освен, че заплатите са ниски, няма и толкова много специалисти. Ето, аз съм счетоводител, от много години, завършила съм нужното образование, знам английски и съвсем скоро получих предложение за работа (чрез профила ми в LinkedIn). Бях любопитна какво предлагат и съответно се съгласих на опознавателно интервю, след което изпратих CV. Дъщерно дружество, собственост на чуждестранно такова, към момента гл. счетоводител в София, където имат административен офис. Над 250 човека работници, изискване за отлично владеене на английски език заради комуникация с чуждестранния офис. Ок - всичко хубаво, но като им казах каква заплата искам... ммм, ми ние такива заплати не даваме. Е, сигурна съм, че идеята е била да намерят местен счетоводител за по-ниска заплата от тази на настоящия, който се пенсионира към края на годината.
Дават ми заплата със 150 € повече от настоящата, като трябва да пътувам до съседно село, защото там е предприятието.
Изисквания n-на брой, а иначе - заплата йок.
Sorry, not sorry.

Lady Brine, а ти индикирала ли си някъде в профила си, че търсиш работа? Ако имаш друга работа в момента, как избегна това да се разбере от настоящия ти работодател?

Това, което на мен ми прави впечатление в провинцията е, че за сходни административни длъжности, едни фирми дават двойно повече от други, като тези с двойно по-малките са с просто брутално ниски заплати от порядъка на 800 евро бруто.

И в провинцията има работа, ама не им се работи. И все си мислят, че в София и в чужбина парите ги дават неброени.
За счетоводител колко ти предложиха?
Казаха ли ти какво са им изискванията, ти какво можеш, едно е да водиш 2-3 сметки, осчетоводяване на първични документи,  друго е да приключваш и да правиш отчети. 1500 е заплатата на счетоводителите, на изпълняващия длъжността главен е доста повече.

Имам 27 години стаж като счетоводител. Над 20 като главен счетоводител. Правя отчети всякакви, осчетоводявам първични документи, разчитам вторични, работя ТРЗ, вкл. сменен режим, комуникирам с одитори, НАП, НОИ и всякакви други институции, познавам данъчното ни законодателство.
Предложиха ми 1800 € основно, което при моя стаж е около 1500 € нетно.

Ink_Whisper, не съм индикирала, че търся работа. Свързаха се с мен от агенцията за набиране на персонал, с която работи работодателя с въпрос дали съм отворена за предложение. Изобщо не се крия от настоящия си работодател. Миналата година "играхме" нещо подобно и така ми вдигнаха заплатата, където работя.

ММ беше кандидатствал м.г. на приемливо разстояние с кола от София, на няколко места. Предлагаха му или настоящата заплата, или значително по-ниска. Никакъв вариант за хоум. Сърдеха се, че не може да иде на място за цяла поредица интервюта. Ами…то да ги разбереш, но разбирането има някакви граници. Ние например сме от другия край на България - някак като кандидатстваме в Перник/Ботевград/Елин Пелин/от сорта, е ясно, че не е баш понеже сме се сетили, че сме дърво без корен.

Единствената ми мотивация да си сменя настоящото работно място би била заплатата и то значително по-висока, ако другите условия ме устройват. Миналата година отказах заради арогантността на собственика, който се появи на третото интервю и гръмогласно заяви:

"Ама, госпожа, какво толкова има да мислиш - хайде давай да подписваме договора и идвай при нас..."
Въпросният господин е бивш декан на факултет "Маркетинг и мениджмънт" в УНСС, но стара номенклатура, дето си мисли, че всички са му длъжни.

Ех, най обичам агресивен маркетинг. Като видя такъв, винаги давам назад и впоследствие винаги се оказва, че съм била права да не се доверя.

И мен една нахална ЧР ме притисна така преди време. Да не съм му мислела, че щели  да попълнят бройката. А месеци наред след това още търсеха хора. Или пък такива, които от днес за днес ме канят на интервю. А аз примерно съм изпратила CV преди месец.

С риск всички да скокнат срещу мен: моля ви не наричайте всичко извън София провинция. Някак много грозно и обидно е. Това за мен е България. Това са градовете на България дали сигурно 80% от населението на сегашна София. Аз не смятам например, че моят град е провинция. И не бих нарекла с такова име и последното село в нашата родина. Защото оттам са тръгнали нашите предци и са ни дали възможност и път към големия град.

А защо приемаш думата "провинция" за обидна?  Произходът е римски и с тази дума са се обозначавали всички земи извън метрополията.

Май само в България се обиждаме от тази дума. В Германия провинции казват на всичките си области.

Мисля, че пропускате една важна подробност относно "препоръчването".
Има разлика да те назначат, демек инициативата да идва от горно ниво, и да те препоръчат колеги. В единия случай мениджърът може да си изтегли качествени кадри и да ги назначава, защото има интерес, но в другия случай хората действително злобеят.
На мен ми се е случвало мениджър да "ме иска", но пък една колежка, която има сеньорити само в годините и на която винаги аз съм обяснявала неща и е била по- ниска позиция, се счупи да ме препоръчва и кандърдисва за длъжност под нейната. Много ѝ беше важно, "че сега и тя е на еди- каква си позиция".

Тоест си била понижена и си започнала да получаваш по-малко пари заради нея или как да го разбирам?
Това по-скоро е някакво изключение.
Ако толкова си пречела на тази колежка предполагам е нямало да се занимава да те "понижава", а направо да започне да увещава шефа ти да те изгони.