Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

Била съм на тиймбилдинг воден от психолози, където по ирония ЧР се подиграваха на колега. Била съм и на тиймбилдинг където имаше тъпо-притеснителни въпроси от сорта на "Кой е плакал на работа?".  Явно разбраха, че хората просто не им пука за двете и искат да имат органични взаимоотношения. Най-продуктивния ми тиймбилдинг даже не беше организиран от компанията, а няколко екипа се събраха на вила.

А за шефовете, които толкова милеят за природата и екипния дух, да се бяха хванали да инвестират в отворени пространства. 100 стаи, всяка с климатик, през всяка да мине хигиенист, олеле природата. /s

Аз съм била на ТБ с игри и прочее. Има някакъв ефект, няма спор. Особено ако игрите и упражненията са добре замислени, а не отбиване на номера. Най-малкото хората си прекарват приятно и интересно и някак го свързват с компанията. Но според мен вечерната разпивка сплотява още повече. Хората се отпускат, опознават се като личности, а не само като колеги и професионалисти и после нещата вървят по-гладко. Имам опит с чужденци, с които сме имали делови отношения и смело заявявам, че ако сме се срещали лично, в това число и на вечеря или някое забавление, после бизнесът върви много по-добре отколкото ако сме само виртуални познати.

Наскоро фирмата на дъщеря ми организира нещо, дето (освен другите цели, ако е имало) се оказа и сериозен ТБ. Вдигнаха целия отдел и ги закараха една седмица да работят в офиса в друга държава. Ми много са се сплотили според нея. Денем са нашата група сред чуждите и това ги сплотява, вечер са заедно по ресторанти и пак така...

Аз също като Фри съм доста скептична към универсалните ритуали за демонстративна цивилизованост, защото чисто психологически е трудно да се отпуснеш в среда, в която непрекъснато внимаваш как се държиш и какви разговори водиш. Когато нервната система е нащрек, „сплотяването“ с висока вероятност е да остане по-скоро формално.

Разбира се, не съм крайна, защото в природата рядко съществуват абсолютният максимум и абсолютният минимум — всичко опира до процентното съдържание. Постовете на Sixsens , Slanchezara и Черна станция донякъде го доказват. Особено при тиймбилдинга на Sixsens ми стана забавно как временно се е „шифтнала“ властовата динамика. А пък адреналиновите и състезателни активности вероятно действително могат да влияят на подсъзнателните механизми и груповото поведение, ако се прилагат в  дългосрочен аспект.

Но ако трябва да обобщя моите лични емпирични преживявания с една фраза — пълна „шитня“. 😆

Да добавя нещо. В много фирми с различни отдели хората нямат ясна представа какво точно правят колегите им. И на един ТБ например всеки изнесе кратка презентация (по-успешните бяха непринудени и леко комични, не сухарски), което се прие много добре. И не само заради разбирането за другите, ами се оказва, че после, когато човек е с клиент по своята работа, може някак да подметне и за бизнеса на друг колега и така да се каже да му отвори врата.

Черна станция, ето това вече ми звучи като една идея по-смислен и функционален вариант на тиймбилдинг, защото има и реална практическа полза, а не е просто ритуално „сплотяване“. Особено частта с непринудените и леко комични презентации според мен е
ключова, защото точно хуморът най-бързо сваля социалната дистанция и формалните роли.

Двуполов сетъп на стая и разговор с участниците, дали са съгласни, вие сериозно ли?
Лелеее.
Тези не са ли малко нахални? Повечето поне се прикриват.
Дано поне и доволно количество кондоми сте осигурили. 😂

Аз съм участвала и в тиймбилдинг инициатива - за 1 ден. Влизаш в тотално чужда роля и я работиш един ден. Смисъла е, някак си, да се опиташ да влезеш в обувките на колегата и по някакъв начин да се сблъскаш с предизвикателствата, проблемите и динамиката на другата позиция/роля.

При нас, ефектът беше, че 90% от хората, които бяха заявили, че искат да се развиват в мениджмънт посока, се отказаха, защото видяха, че освен лъскавата и престижна страна, има и една много черна, трудна и неблагодарна. Като айсберг - отгоре красив и лъскав, ама никой не знае какво е под повърхнонстта.
Но беше интересно за мен, защото някак си, подсъзнателно, не си даваме сметка с какво се сблъскват колегите ни и рядко проявяваме разбиране, чисто човешки. С което, не казвам, че трябва да се толерира някой да се скатава, а че понякога макар да изглежда, че вселената е срещу нас, не винаги колегата не иска да помогне, да поеме отговорност и т.н.

Имали сме тиймбилдинг, в който екипът трябва да измисли сценка, която да илюстрира работата му, без думи. Е, честно, не съм се смяла така през живота си.


Имаме доста женени помежду си колеги, работещи в различни отдели на компанията.

Ако са женени, разговорът между участниците дали са съгласни звучи нелепо.

Против съм. Отворени пространства значи да чуваш служебните и още повече неслужебните разговори, а липсата на консенсус за климатика и отворения прозорец става скандал. Аз лично пък силно се смущавам някой да ми върви или застане зад гърба.
Има сплитове , да ги ползват.
Отвореният прозорец е проблем и сега като сме трима в стаята. Нито някой от нас пуши, нито ядем в офисчето, обаче трябва да се проветряваме по 15 мин от всеки 60. На мен, дето съм възпитана в ползите от проветряването по няколко пъти на ден, ми идва доста в повече.

Не звучи нелепо, защото те не отиват на семейна почивка, а на тийм билдинг. И си има правила.
Имаме братя и сестри, там също не звучи нелепо.
Имаме и зевзеци, които си правят шеги.

Слънчезара, аз пък изцяло се отказах от корпоративната работа, просто не импонира на моя характер. И не че не мога да се впиша в тази среда, мога, но въпросът е какво ще струва това на мен.

А пък интервютата с HR-те стават пълна шарада. Те ми задават въпрос „Как бихте реагирали, ако еди-кой си се държи агресивно“ — примерно. И на мен ми е пределно ясно какъв социално приемлив отговор търсят, но моят мисловен процес тече през концепции, градации и асоциативност. И аналогично за части от секундата ми изниква в съзнанието реалният случай, в който един уругвайски футболен отбор след катастрофа в Андите и оцеляване на голяма част от тях… стигат до канибализъм. Буквално.
И първосигнално ми идва да отговоря - Ще го изям! 😆

П.С. Но ми е интересно като ви чета.

Ако са женени, разговорът между участниците дали са съгласни звучи нелепо.
[/quote] За мен не е нелепо. Случвало се е в предишната ми фирма колеги - мъж и жена в различни направления да предпочитат тя да е с колежка от нейното направление и той по същия начин. В крайна сметка в къщи всяка нощ си с партньора си, а тиймбилдинга е една вечер или максимум две. Например вечерта някои колеги се събираха в една от стаите да поиграят бридж. Ние обикновено избирахме оферта само със закуски и вечери, за да може хотела да е по-добър в рамките на бюджета. Така след сутрешните активности с някои колеги сме се разхождали до природни или културни забележителности. Харесваше ми в тези тиймбилдинги, че имаше и време за свободни занимания - който иска се разхожда, който предпочита отида в спато или на кафе, някои дори предпочитаха да си наваксат със съня. Също и че не бяха за прекалено много хора, тогава според мен е трудно да се получи качествена комуникация. Виждаш колеги от други локации, с които иначе имаш контакт само по телефона, по-различно е после като знаеш кой стои зад слушалката. А и за колеги от моята локация, с които имах работа ежедневно, на такива инициативи научих повече неща, от колкото за години съвместна работа. Разбира се тези инициативи не трябва да са задължителни.                                 Искам да питам нещо друго. Моя приятелка започва нова работа след две седмици и с документите й искат, освен хартиената трудова книжка разпечатан на хартия стажа след 2.06.2025. Казали са й да иде в НОИ да й ги разпечатят. Не може ли HR ите да ги виждат? Или да й ги разпечатят от старата фирма? НОИ занимават ли се въобще с такива дейности? Не е ли по-правилно да иде в НАП?

В НАП се ходи и то в офис по местоживеене.

За жалост все още няма как да се вижда от нов работодател стажа след 31.05.2025 г., независимо, че по закон би следвало да има подобен достъп, но кога - никой не знае...
Може да си извади ПИК от НАП и да отпечата справка с него.

Аз съм с ЧС относно пиенето с колегите на ТБ.

Бил съм на такива мероприятия в 3 фирми - в две от тях най-често някъде за ден с лодка до някой остров с обяд на открито, имало е игри. Скука.

Обаче най-добрия ТБ беше в една фирма, която имаше практиката да праща хора от сходните отдели някъде надалеч - инженерите ходеха традиционно до Европа, продавачите до Карибите.
Та като бях там всички инженери от всички офиси вкупом за 3 дни на Алгарве, Португалия в 5-звезден хотел.
До обяд са фирмени презентации на разните му шефове. След това от обяд се почваше с кайперини в бара, лафове и шматкане в следобеда. Вечер по-сериозно. Разбираш кой е Републиканец, кой Демократ, кой колко време е ухажвал жената, кой носи скрит пистолет на работа. Сближаване по всякакви фактори. Помня, че един колега от екипа носеше бутилки с бърбън на негови хора от европейския офис, като по-напред с материала.
Повече от 10 години са минали оттогава, не помня една презентация, но помня доста моменти от останалата част от ТБ.
Също добре организиран ТБ е изключителна добра реклама за набиране на нови хора, не само за сплотяване на колектива.