Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

работя 1/3 в годината в командировка, за мен самостоятелната стая е задължително условие
имам право на лично пространство, имам право на лични хигиенни навици

на нашия ТБ в стаите по двойки-колежки генерираха неприятни емоции от несъвместимост с температурата в стаята до кога се гаси лампата
общата тоалетна не искам да я коментирам

на моя шеф съм му казала, че сме възрастни хора и си имаме нужди и стандарт, в студентски град сме живяли и по 6 в стая, няма с какво да ме изненада

няма хора, при нас тази година спряха да пускат обяви, защото няма смисъл

Аз съм била на тиймбилдинг с реални казуси и техники за реагиране. Ефектът е временна еуфория.

Аз ако съм на този човек няма да отида на никакъв тиймбилдинг. Ей сега ще се моля едва ли не за услуга, че и да споделям стая с непознат, от какъв зор?

Била съм на ТБ с реални активности. Работех в една фирма, част от холдинг, седалището в София, с регионални офиси в големите градове. Реално с колегите от централата се "познавахме" само по телефона и мейла. С някои си имахме приказка, но преди първия ми ТБ, който при нас всъщност беше Коледно парти, не се бяхме виждали и беше готино и забавно.
Мероприятието беше добре организирано, всяка година в различен град, в хубави хотели, всички разходи за сметка на фирмата. Ходехме със служебните коли. През деня имаше аниматори, които ни организираха игри, като умишлено ни разпределяха в отбори от различни офиси, т.е. да не се познаваме. 5 години бях във фирмата, всяка година беше готино. Едната година сглобявахме булиди от подръчни материали и после се състезавахме с тях на паркинга на хотела, беше голямо шоу.
Друга година мениджърите бяха в хотела от предния ден и имаха задача да сготвят различни ястия, с които да ни посрещнат на другия ден. Абе, с много хубави спомени съм от тия тиймбилдинги.
Вечерите бяха весели, всички се забавляваха на макс, след това задължително дискотека, пак платена от фирмата, с все питиетата и салтанатите. Там пак игри и забавления.
При мен лично, ефектът не беше краткотраен, затвърдихме добрите отношения с телефонните колеги, поддържахме си връзка и работехме много добре, помагахме си много.

Това болднатото е проблемът. Не знам по каква причина, но означава, че изобщо не са толкова формални тези събития, защото ако бяха, нямаше как да не достига до всички служители.

За мен ТБ са средства за усвояване на едни средства и комисионни, парадиране с тъпи активности -строим града на бъдещето с нашите продукти ... , пилеене на време и ресурси, безкрайно пътуване, скучни дълги речи, плоски смешки, лицемерие, лицемерие и фалш, и MVP - wow уж изненада, ама пак не. Срещи с колегите от другите офиси, които си примират да се прегръщат, а на мен не ми е много приятно да ме пипат разни хора.
Хич не обичам да пътувам.

Уау, Нарциса, сега като написа подробности направо го съпреживях. Значи шефката ти, след месец на новата работа, ти казва - виж ся, има един ТБ, аз съм си уредила пътя и спането, а ти виж там как ще се оправяш. То не е фирмена култура, не е чудо. Брррр плюя в пазва.

Шефката трява да ръководи тези неща. Няма значение дали е ТБ, ходене на ресторант или каквото и да е. Някои хора, може да са добри в работата си, но нямат никакъв усет да са лидери. Нашата мениджърка никога не забравя такива подробности, примерно ние нямаме ТБ специално за екипа, имаме общи за фирмата - без значение, че фирмата праща имейл на всички, мениджърката ни винаги ще пише на екипа и ще уговори кой ще идва, къде да се чакаме и т.н., води цялата организация.  Когато става въпрос за командировки - същата работа, организира кой кого трябва да вземе от летището, кой къде ще спи, организацията през деня и т.н. За мен това е важно без значение дали си на 10 или на 50 години.

За ТБ или прекия ръководител трябва да организира спането и пътя или ЧР. Старата фирма, в която работех беше голяма, ходехме по отдели и съответно го организираха ръководителите.

Като чета и направо се радвам, че съм разботила във фирми, където по подразбиране си сам в стая. Имало е случай, в който се пуска мейл, ако някои колеги искат да са заедно, да пишат, но дори не е имало Ексел за попълване, т.е. по подразбиране си самостоятелно. Сега би ми било кофти, ако попадна в такава, в която се очаква да деля стая с колежка и не съм сигурна, че бих отишла в такъв случай. Големи хора сме, отдавна не живея със съквартиранти, още повече такива, които бегло познавам.

И не мисля, че е проява на някакви качества от страна на ЧР/ръководители да ДОВЪРШАТ организацията. Човек не си предава работата във вида "ето ти тук таблицата, ей там са ти цифрите, донамести си ги". Защото "ето ви хотела, нагласете се някак си, аз съм ви организирал ТБ" ми звучи абсолютно като такова "свършване" на работата.

Там, където работя аз си има екип, който се занимава с тийм билдингите. Шефът предлага дата и казва дали ТБ ще е за целия персонал или само мениджъри, екипът от маркетинг, секретар и ЧР подбира хотели, меню, програма, фирми за организиране на игри и шефовете одобряват. След като е одобрен хотел, се резервира от екипа за ТБ. Обикновено секретарят уведомява целия екип какво предстои и до еди кой си момент да заявят предпочитания за другарче по стая. Ако няма - слагат го с някой друг, на когото му е все едно. Има и такива, които си държат да са сами в стая и си доплащат за зора, или ако е само един, се възползва от нечетната бройка хора и минава метър. За транспорта - има фирмен транспорт с коли и бусове, за който пак се организират хора по отдели или симпатии.
Вкратце - има си определени хора, които се занимават с тези неща с одобрението на ръководството. Нов човек абсурд да се остави сам да си резервира. В някои случаи по-стари и често пътували колеги се оправят сами.

Нарциса, при вас кой организира този тийм билдинг? Негов пропуск е, че не те е уведомил. А въпросната шефка пряк началник ли ти е? Ако да, също не прави впечатление, че себе си е уредила а на теб казва един вид: "Ако ще идваш изобщо, оправяй се." Аз на твое място бих отказала участие. Отношението към новите служители е много показателно за културата на поведение на една фирма.

Нарци, това, което пишеш ми звучи абсурдно. Доскоро всяка година организирах по няколко тийм билдинга, никога не ми е и хрумвало да оставям хората да се боричкат.

Ако е с нощувка - понеже организацията на добре направен ТБ отнема около 3-4 месеца, 2 месеца преди събитието започвам на седмичните срещи да обяснявам какво ще бъде (това освен интензивната комуникация по мейл) и вече съм приготвила:
Екселска таблица с разпределение по стаи - само една година имахме шанса да сме по сами, но след това, понеже повечето искаха по-луксозно място, компромисът беше двама в стая и това беше ясно изговорено и подложено на гласуване от колектива;
За новите хора, които очаквахме да се появят, имахме специални сесии и ги поразпределихме ние, включително и по коли.
Понеже работя с млади хора, задължително исках стаите да са с еднополов сетъп. В случай, на искания за разнополов сетъп, детайлен разговор с участниците и устно и след това писмено потвърждение, че това е наистина желанието на двамата.
Събирах също и хранителни алергии на екипа, както и религиозни ограничения (имам няколко мюсулмани в екипа и за тях трябва да има нещо различно от свинско месо на барбекю).
Анкета и гласуване на активностите също около 2 месеца преди събитието. Приемам и отказ от такива, едната година екипът пожела да се боричкаме в басейн и въпреки че не исках да излагам на показ корпулентното си тяло, се съгласих, защото ТБ не е за мен, а за тях.

На всички ни останаха чудесни спомени. Никой никога не е бил задължен, но по мое усещане, хората се радваха да се съберат и да прекарат заедно някакво време в неформална среда.

4 месеца? Доообре при нас са под 2.

Аз съм била веднъж. Който си беше близък, си остана близък. Другите се порадваха на временна еуфория и след 2 дни пак същото.

Точно така е, както казва Слънчезара. Около 4-5 месеца предварително се започва. Е, персоналът, който не е замесен в организацията може и да разбере на по-късен етап. Примерно 2 месеца предварително. Но точно такава е практиката - екселски таблици, разпределят се хората, за да може после и на рецепцията в хотела по-бързо да върви регистрацията. Съответно не е имало случай някой да бъде заставен да е с човек, когото не харесва в стая. Обикновено хора от един пол в стая, като изключим тези, които са съпрузи, работещи и двамата във фирмата.