Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

Соул Фрии, в момента, в който се опитах деликатно да откажа така „примамливата оферта“, прекият мениджър индиректно ми намекна, че рискувам да се превърна в черната овца, защото висшият мениджмънт много държал служителите да присъстват.

И ако аз бях нов служител и беше донякъде нормално да не искам още в началото да се изолирам от колектива, то за мен и до днес си остава загадка защо останалите хора с дългогодишен опит се съгласяваха на подобни практики.

Иначе в корпоративното портфолио на компанията „ценностите“ са описани с такъв патос и вдъхновение, че човек неизменно би се просълзил. 😄

Наистина много странно това с покриването на нощувката и пътуването. Еле пък от голяма фирма.  След това пак ли е било така да си покривате разходите?

Не, разбира се. Нито преди това са ги покривали, просто до моето назначение тиймбилдингите са били предимно на местна почва, без нощувки и транспорт.

Аз не останах дълго там, защото политиката към служителите определено не беше по вкуса ми и в други аспекти, макар че заплащането беше относително добро — това няма как да не го призная. А когато възнаграждението е достатъчно силен мотивационен фактор, повечето хора започват да гледат доста по-философски на подобни инициативи и регулярно да присъстват, за разлика от мен. 😄

“Money, money, money, must be funny, in the rich man’s world…” 🎶

П.С. Както и да е, споменах конкретния случай не защото искам да влизам в дебрите на подробностите, а защото исках да направя корелацията между имидж и реалност.

О, да, това е със сигурност. Казвала съм и друг път, една от предишните ми работи е била в голяма, международна фирма, с имидж и добро име. И до там....в Бг реалността нещата са съвсем различни - директорът си назначаваше приятели и любовници на високи позиции, на другите се пускаха трохи и, а си казал нещо, а ти показват вратата. Бяха ги изтипосали много хубаво в бг работодател - с конкретни имена и истини, но сега коментарът е изтрит. Та, така с "добрия имидж"....

А според мен, когато фирмите търсят човек, който да пасва на колектива и на фирмените ценности, това е от полза и на самите хора, които си търсят работа. Представете си например отдел от двама човека - единия хипер активен холерик, а другия спокоен меланхолик, който не обича да го стресират. Или как ще се чувства един млад човек, който попадне в колектив, в който всички са с 20+ години по-възрастни. А може и обратното, някой пред пенсия да попадне сред колеги, всички под 30. Повечето хора все пак предпочитат да се чувстват сравнително комфортно на работа, там прекарваме повече време, от колкото в къщи с близките си в будно състояние. А това, че масово назначаването става с връзки, не мога и да си го представя. Кой мениджър ще фалира фирмата, като назначи некадърник? Нормално е да предпочетеш при равни други условия хора, с които си работил преди и знаеш какво могат и как се работи с тях или някой с препоръки, но това не са точно връзки.

Не си работила в такава фирма, затова не можеш да си представиш. Разбира се, вземат се и пчелички, които да отнасят цялата работа за средна или под средната заплата. А от "приятелските" назначения се извличат други дивиденти.

Добре че не са ме питали подобни въпроси, че нито за Гейтс знам нещо, нито от Мъск се интересувам. Да бяха питали Хитлер или Мусолини?

lyatno vreme, a къде отидоха великите меки умения, чието наличие би трябвало да ти дадат възможност да работиш с всеки?
Винаги на работите ми е било пъстро като възраст. Никъде не е било това проблем за работата и за общуването.
Ако фирмата е събрала само под 30 годишни, нещо не й е както трябва. Или е наела първия  под 30 и според дадения пример, за всеки следващ си е наложила ограничението, щото нали как да сложим 30+ до 30-.
Нелепо е акцентът, когато допълваш отдел, да не е как с умения да се допълни отдела, а да напасваш характери или още по-нелепото да поддържаш възрастовия профил.

Sonichka, то това е ясно, че тезата е утопия и може да съществува само в някоя паралелна вселена.
Каква заплата трябва една компания да анонсира, за да си позволи лукса едновременно да подбира кадри с висок професионализъм, определена възрастова група и сходен темперамент? Особено когато говорим за голям колектив и работни позиции, които не са нишови.

А следва главният въпрос — защо изобщо ѝ е да го прави? Къде е бизнес логиката тук?

И в крайна сметка сработването на отделните индивиди в колектива, освен от техните лични социални умения и адаптивност, не зависи ли до голяма степен и от лидерските качества и професионализма на мениджъра или на собственика, ако фирмата е по-камерна?

BelaDelSiera, твоят пример илюстрира цветно онова, което аз се опитах да кажа.
Има хора, които с кеф ще си платят и няма да прпоуснат социално събитие, а има такива, които ще недоумяват на организацията на тази компания. Преди години, кризата от 2008/2009/2010 г, компанията, в която работех, искрено беше изненадана, че служителите не са склонни да си самофинансират коледно парти, понеже бюджета е отрязан за това перо. Държаха си на лукса, но не си правеха сметката, че голямата част от хората не са с много високи заплати и цената на такъв куверт им е много в повече, особено в навечерието на празници.

Честно, мога да напиша книга за интересни случки по време на интервюта, но няма смисъл. Някои са толкова невероятни, че ако не бях там лично, щях да си мисля, че някой ме будалка здраво. И все пак - не става дума за възраст само, а за светоусещане понякога на самия човек. Вероятно и не успявам ясно да го обясня, но след 1,5 часа на интервю с даден човек, вече съм наясно, че живеем в паралелни вселени и няма как да се разберем. Не, защото човекът е лош или неподготвен, а защото това, което показва по време на интервют е ясен сигнал, че няма как да се разберем. Светът е шарен - трудно силно дисциплиниран и подреден човек би се сработил с хаотичен и артистичен темперамент, такава двойка би била източник на непрестанни спорове и конфликти, нахакан младеж със самочувстие няма да е идеален фит за меленхоличен мъж в предпенсионна възраст и т.н.

Аз си гледам цялостно, понякога изборът се свежда и до най-малкото зло, когато си на зор, а няма онова, което се търси или е нужно. Понякога обаче е много трудно, защото всички са перфектен фит, невероятни кадри и хора, а няма място за всички.

Това със семейството е намек, че се очаква ако има един начин да спиш на работа.

Това последното е много вярно.

Слънчезара, четейки постовете ти, оставам с впечатлението (тук отварям големи скоби — напълно наясно съм, че онлайн няма как да се направи реална дисекция на човешкия характер), че по-скоро гравитираш в златната среда.
Предполагам, че комбинацията между дългогодишен опит, добра наблюдателност и естествено чувство за емпатия — и тук не визирам съчувствие, а способност да регистрираш невербалните реакции и емоционалната динамика на хората — вероятно ти помага да правиш по-адекватна преценка за кандидатите.
Но на база личен опит, коментари в темата и разговори с различни хора, оставам с усещането, че ти по-скоро си изключение от правилото, а не самото правило.
Защото реалността сякаш показва, че процентът на лошо подбрани или лошо управлявани екипи е доста по-висок, отколкото обратното. Причините могат да бъдат всякакви — от слаб мениджмънт и лош подбор до ограничен бюджет, ниски позиции или просто токсична фирмена среда.

И всъщност правя тази вметка, защото когато човек чете подобни теми, особено без да участва активно в полемиката, лесно може да остане с усещането, че винаги той „тегли късата клечка“ и все попада в лоша работна атмосфера. А истината вероятно е по-скоро vice versa.

Разбира се, ако на човек непрекъснато му се повтарят едни и същи негативни ситуации, в един момент е напълно нормално да си направи и известна себерефлексия — дали самият той е подходящ за средата, към която се насочва.

Опитвам, но дали се получава - не знам. Истината е, че не всички хора са лоши, не всички мениджъри подкрепят шуробаджанащината и аз познавам доста, които са страхотни професионалисти и имат амбицията, желанието и дори страстта да направят нещо хубаво, стабилно и устойчиво. Да, има го и другото, сигурна съм, вярвам, че токсични среди дал Господ и аз самата съм се сблъсквала с много такива.
Опитвам да покажа и нещо друго - че не винаги вината е в компанията, а понякога самите кандидати имат нереалистичи очаквания на база на предлаганото от тях. Затова и се опитвам тук да дам различна гледна точка, от другата страна, без да претендирам да съм права - един вид, някакво сверяване на часовника. Уви, често се сблъсквам с непредизвикана агресия, защото си позволявам да имам различна гледна точка. Уважавам различното, но не приемем, че светът е черно бял, нюансите са много и от там и ситуациите. Напълно вярвам, че има фрапантни случаи и при самозабравили се мениджъри.

Кажете си мнението, моля, по следния казус.
Нов служител, в рамките на месец след започването му има ТБ с пътуване и нощувка. Служителят не е особено познат на широкия колектив, работи само с прекия си ръководител. Кой следва да инициира комбинацията за пътуването и нощувката? Опонентът ми твърди, че самият служител, защото не сме на 4. Аз смятам, че при такъв кратък срок е редно прекият ръководител да помогне и в случай, че полът позволява (двама мъже, две жени) - и да раздели стаята. Доводите ми са, че в по-оформени колективи всеки си знае с кого пътува и нощува и не смятам за редно обикаляне и молене, докато се намери някой свободен, ако изобщо.