В момента чета ... 99

Завърших си "Тайнствената пекарна на улица Париж" - Иви Уудс. И тази книга харесах както миналата й. За мен тя е прекрасен автор за четене между тежки книги. Отново имаме лек магичен елемент, повествованието е леко и приятно за четене. Едит мигрира от Ирландия във Франция за да търси себе си и пътя си след загуба на близък човек. Вместо да попадне в Париж обаче попада в Компиен - малко, чаровно френско градче, в което всички се познават. Работата й е свързана с това да бъде управител в много стара френска пекарна, с не особено приятна собственичка.
Не смея да казвам повече, че да не издам нещо важно. Дадох й 4*. След "Небе"  имах нужда от нещо леко, неангажиращо, позитивно и с липса на агресия.

hristinakiki, този адвокат съм го слушала повече от веднъж в подкаста на Стив Бартлет, Diary of a CEO. Не знам дали си го виждала. Бих предположила, че нещата, които казва, и които са в книгата се припокриват, но това е просто предположение. Очаквам отзивът ти, за да знам дали си струва, защото в подкаста ми се стори интересен.

Миж, сега се чудя след твоя отзив да я вземам ли, да не я ли... Сложила съм я в кошницата, заедно с първата и се чудех и разсъждавах

Не знам какво да ти кажа.
Рейтингът ѝ е висок.
Може повредата да е в моя телевизор..

Прочетох втората книга за кафене Пълнолуние - както написах преди, коледна е, има трогателни семейни моменти, приятна е, определено е предназначена за създаване на настроение (имам предвид от фийл гууд жанра) - всичко се оправя накрая и нищо не е прекалено лошо. Има леко либерално послание, но не съм сигурна дали е по американските стандарти, защото
Сега, това либерално ли е, или е антилиберално?

Хубаво е, че сюжетът ни осведомява за живота на персонажите от първата книжка, но наред със силните моменти, имам и доста критики. Преди всичко - има послеслов от авторката, в който тя самата признава, че първата книга е написана след вдъхновение, а втората е поръчана от издателя й (защото първата е имала успех и е спечелила награда). И двете са много различни по тон.
Във втората, въпреки хубавите неща, нещо е изгубено (не само астрологичните анализи). Фантастичните елементи са слаби, инфантилни. Като уебтуун за 10 годишни - хубавко, шарено и безсмислено. Направо могат да се пропуснат, а аз по принцип харесвам фантастични елементи. В първата книга бяха много по-атмосферни.

След всичко написано,  все пак не съжалявам, че я прочетох и още повече - видях, че това лято ще излезе трета книга за кафене Пълнолуние и имам намерение да прочета и нея.

Сега ще чета още една от съвременните японски книги, които си бях изтеглила преди Великден - "Книжарницата, над която вишната бди". По описание прилича доста на горните две. От друг автор е. Интересно ми е дали наистина ще е почти същото нещо или ще ме изненада.

pppqqq, на мен "Книжарницата, над която вишната бди" ми хареса повече от "Кафене "Пълнолуние" (чела съм само първата книга засега). Аз като цяло нямам големи очаквания към книги от този жанр, слабост са ми и само някаква тотална глупост може да ме разочарова. Но "Вишната" ми се стори леко по-различна, в хубавия смисъл.

Ще изчакам и Rayna13 да пише, че обикновено се припокриваме с вас като вкус за книги. Съмнява ме да е в теб повредата!

Geia,  аз стигнах до момента, в който Мижжж се е отвратила и не е могла да продължи, нямам никакво съмнение, че става дума точно за този момент.
Всеки ще се почувства скандализиран и възмутен, защото това, което се случва е тема табу и предизвиква огромна морална драма. Обаче не много отдавна четох "Престъплението на Олга Арбелина", където същата тема е център на историята и е много по-смущаваща и тревожна, защото ако тук има случайности, които могат да бъдат оправдания, там има умисъл и намерение, така че, макар да се смутих и да се почувствах неприятно, продължих да чета, защото на мен пък още от началото книгата ми стана много интересна, допада ми лекият и разказен стил на авторката, харесва ми колко бързо се променят нещата и макар действието да се развива в едно огромно животновъдно стопанство, където животът е скучен и рутинен, историята на семейството ми е много интригуваща. След събитието, преобърнало сюжета, нещата стават още по-интересни, така че за мен книгата, макар и със скандален елемент, си е много хубава и не съжалявам, че я взех. Но няма повреда нито в телевизора, нито в сигнала - или ще ти хареса, или не, както всяка книга всъщност и вече зависи долколко ще можеш да преглътнеш моралната драма, която се задълбочава още повече, защото се усложнява. "Светлина между два океана" е по-хубавата ù книга обаче, по-лесно е да влезеш в положението на героите и да съпреживееш драмата им, да търсиш оправдания и обяснения, докато това тук едва ли някой би искал да го съпреживява, просто защото е напълно неприемливо за всеки нормален. Със сигурност любопитна книга и смело решение от страна на авторката, струва ми се, че отново потисканата вина и дълбоко пазената тайна я вълнуват, точно като в първата ù книга.
Осъзнавам, че говоря леко неясно, с гатанки като Амгъл, но предполагам, че ще четете тепърва тази книга и внимавам да не издам нещо. Със сигурност ще коментираме още много, има какво.

Направо събудихте любопитството ми с тази книга и точно този възмутителен момента от нея😄 Моля ви напишете го в спойлер ,може и на лично да преценя дали и аз да я купувам,нали чета разни гадорийки 😆

И аз съм така.
 Спойлера е добра идея!

Аз се досещам какво. Чела съм доста гадости и рядко някоя да ме бутне. Стига да не е намесено дете, а тук май е...

Не е. Rayna ми писа. Не ми се вижда толкова смущаващо но не се знае точно как е представено в романа. Ако от размяна ми попадне бих я прочела но като й гледам цената за сега не бих я взела.

Нищо разгърнато от сюжета не виждам в последните постове.

Книгата и аз си я взех, ще я чета като приключа “Див бряг”, в която много ме смущава преводът. Не знам дали е само мое усещане, но на места текстът се чете много тегаво.

Не съм морализаторка, но


за мен е сериозно прекрачване на рамките на добрия вкус.
А когато и писането не е талантливо, без дълбочина, без психологизъм, както е в случая на М.Л.Стедман, то нещата вече съвсем загорчават...
Не е моето.
Абсолютно подкрепям 1* , която дадох и кандидатурата за Златна малинка на тази книга.

П.П. и в "Светлина между два океана" имаше морална дилема, но беше поднесено по по-талантлив начин.
Мисля, че в това е разковничето.
Просто "Живот надалече" е (за мен) една неталантливо написана книга.

Благодаря и на двете, явно моралната дилема остава в мен Ще премисля още и ще реша дали да си я взема. Темата в другата книга ми е ужасно близка и като че ли предпочитам нея да чета. А тази ще я оставя да отлежи за друго време и за други промоции