В момента чета ... 99

  • 43 845
  • 740
# 735
Аз бях писала за Yesteryear в аудио книгите и също си търсех с кого да си я обсъждам Simple Smile
На мен също ми хареса и си мислех за нея след това, още повече, че темата за традуайфките ми е много интересна още от преди това. Дори мога да препоръчам една друга, много добра (може би дори по-интересна) книга с такава героиня: Everyone Is Lying to You (https://www.goodreads.com/book/show/219848350-everyone-is-lying-to-you).

В тази ми беше много интересна не толкова традуайф линията, а по-скоро поколенческата травма, която върви от майката към дъщерите им и дефакто ги програмира от момиченца за такъв живот. Ужасните сцени, в които тя е в следродилна депресия, а майка й отказва да говори за такова нещо и я праща да потича малко, че да й мине и се притеснява, че може мъжа й вече да не я иска; или когато сестра й се опитва да говори за нея колко е тежко да раждаш деца на конвейер на безработен пияница и тя й скача на скандал. Но също така и линията, в която сестра й все пак успява да излезе от тази спирала, а Натали пропада още повече. Тази нишка ми беше по-интересна от фалшивия живот в социалните медии.
Другото, което ми хареса много, беше плот туиста, няма да пиша за него, естествено, но това, което се оказа накрая, беше много по-интересно, отколкото очаквах. Краят ми хареса много също.


Бърди, радвам се, че сподели! Ще потърся и книгата, която спомена.

Образът на майка й претърпява еволюция в книгата, докато Натали не. Противопоставянето на образите на Натали и Рийна беше интересно, макар че Рийна беше по-скоро скицирана отколкото пълноценен образ. Искаше ми да знам повече за нея в края на книгата и особено за личния й живот.

Скрит текст:
Сестра й успя да се избави от ужасния си съпруг и да намери своето щастие, но постига това чрез намирането на друг мъж--пастора. И отново някак излиза, че щастието на една жена е свързано с мъж.

Moже и така да е за много жени, но очаквах нещо по-различно от книга, в която темите докосват феминизъм и патриархия.

Видях, че книгата се рекламира като трилър. За мен не е, макар че има туист.
Виж целия пост
# 736
Прочетох Остайница на Рене Карабаш

Романът проследява историята на Бекиа, която живее в изолирано планинско село в Албания, подчинено на строгите закони на древния канун - Канунът на Лека Дукагини.
Разказва се за албанското родово общество - свят, в който честта е закон, управлявана от неписани правила, предавани през поколенията. Свят, в който кръвната вражда стои над всичко и е институция.
Това е едно дълбоко патриархално общество, в което женският живот има стойност единствено в рамките на строги полови и социални ограничения, а съдбата на Бекиа е предрешена, още докато е била в утробата на майка си...
Признавам си, не бях чувал за този Канун и тези традиции (които разбира се не засягат албанския народ, а малки изолирани селца на север) и ми беше интересна самата история и как ще приключи тя, НО имам един огромен проблем с този роман и това е неговата структура! Съжалявам, но изпитвах истинска мъка докато чета.
Признавам си още нещо - никога досега не бях чел нещо подобно като стил. Структурата е фрагментарна. Текстът е изграден като поток на съзнанието, в който различни гласове, спомени и вътрешни монолози се преплитат без никакъв преход и така е структурирано цяло едно изречение (през цялото време си мислех, че това са женското и мъжкото съзнание на Бекиа, а в края има една доста интересна и любопитна изненадка). Проблемът е, че това са много изречения едно след друго, цели глави. И за мен беше истинско изпитание да вникна, да разбера кой на кого говори и какво казва. Това е абсурдно просто! Повече подобен тип прозаично произведение не бих си причинил. Съжалявам, но не случайно си има правила в литературата. Добре, лошо няма, обичам дръзките експерименти и чупенето на матрици, признавам и всичко това на Карабаш, но просто не е моето.
Разбира се няма да издавам финалът на романа, но си признавам, че останах леко изненадан.
-
2.5-3.0 от 5
Виж целия пост
# 737
Аз слушах “Остайница” 2022 година. В последствие разбрах как е структуриран текстът на хартия и си признавам, че в този ѝ вариант сигурно нямаше да я издържа. Аудиоверсията е супер, аз съм от харесалите книгата.
Виж целия пост
# 738
Някой трябва да пусне нова тема.

Всичко хубаво!
Виж целия пост
# 739
Аз слушах “Остайница” 2022 година. В последствие разбрах как е структуриран текстът на хартия и си признавам, че в този ѝ вариант сигурно нямаше да я издържа. Аудиоверсията е супер, аз съм от харесалите книгата.
Аз обратно - започнах я на хартия (или електронна, не помня точно) и я заразях.
След време я изслушах и също съм от харесалите я. Прочитът е много добър, за мен беше много завладяващ. Именно тази по-нетрадиционна форма, т.нар. поток на съзнанието, е интересното, макар наистина да е по-трудна за четене и да не допада на всеки.
Спомням си, че "Слепота" ми беше така трудна, защото там пък пряката реч не беше обособена по обичайния начин, имаше много дълги изречения без точки.
Виж целия пост
# 740
Заповядайте в новата тема!
https://m.bg-mamma.com/?topic=1898218.new#new
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия