В момента чета ... 99

Приключих "Жертвеният агнец" (Хенрик Фексеус). Крайна оценка 3,5*
Доста добър, бързооборотен трилър, който ми тръгна много силно, но след средата ми доскуча.
Заподозрях доста рано един от персонажите, че може би е свързан с мистерията и се оказах права...
Мислех да си купя "Майсторът на пъзели" от Панаира, но сега не съм много сигурна...
Ще я чакам от Библоитеката.

Сега се отдавам изцяло на "Бьорнстад"

Днес довърших "Червено и черно" на Стендал и честно казано, не съм никак впечатлена. На места ми стана тегава и досадна.
Сега започвам „Терез Ракен“ на Зола. Не съм чела нищо негово до момента (за мой срам ). Този път няма да се зареждам с очаквания, пък ще видим.

"Червено и черно" - любим моя книга! Може би не е за всеки, но си заслужава да бъде прочетена от всеки...
Обожавам и Зола. Не се ограничавайте само с този роман, който между другото не ми е любим. "Жерминал", "Вертеп", "Нана" - задължителни .

Като говорим за класики, в момента слушам "Вълшебната планина" на Томас Ман. И много ми харесва, с изключение на протяжните философски разговори между някои от героите. Не знам дали на хартия щях да издържа толкова много страници, но прочетено от Никола Стефанов е доста приятно за слушане и вече съм към края.

Препрочетох (изслушах на английски) "Ребека" на Дафни дьо Морие и изключително ми хареса, твърди 5 звезди.

Сега си чета "Свирепа зима" на Фебер и Педерсен, а успоредно с нея слушам "К като Корея" на Изабела Шопова,

Дослушах си "Шато Лакрот" на прекрасна Мария Касимов - дадох й 3*. Прочита беше прекрасен! Книгата е разтоварващо лятно четиво.
На хартия си дочитам "Бяла хризантема" - много тежка книга, която засега отива към доста висока оценка. Две времеви линии проследяват живота на две сестри корейки - едната отвлечена за да бъде сексуална робиня, а другата останала вкъщи и посрещнала войната и нейните лица.
Харесват ми героините, начина на писане също е хубав.

Понякога рафтовете (в моя случай под табелката "Друга чуждестранна литература") в читалище "Роден край" - където ме допускат да гледам и ровя - ми поднасят чудесни находки. За които съм си нямал и хабер.
И си давам сметка, че представите ми за Париж са само книжно-филмови, а за днешен Израел - само от научно-популярните канали, ала с преобладаващо разкриване на вехта история... Затова - след като прочетох отзад "кой е тоя?" - грабнах книгата с очакване да не ме разочарова.
Дов Алфон

След завършване на гимназията отбива военната си служба в технологичното разузнаване на Израел. Служи в Звено 8200, най-секретната част от Израелските въоръжени сили. Обучен е да изследва предшественика на Интернет, военната мрежа ARPANET. Времето му прекарано там му помагат да стане после разследващ журналист и го променят политически. За него има доста в Уикито: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%BE%D0%BD
"Дълга нощ в Париж", 2016; Обсидиан 2018 (едната от двете му книги е преведена само).
По-долното е копирано от там и не разкрива повече от анонс, обичайно печатан на гърба на корицата:
Романът има награди, а мен направо ме е яд, че няма следващи от Алфон, а и липсва инфо да е писал повече от двете книги - първата за самото шпионско звено (биографично?), откъдето идват героите му в Парижката книга. Определяна е като хибрид между криминален роман, шпионски роман и политически трилър.
Да, всичко това е. Ама и още. Бих го рамкирал като черен роман, а ако се пошегувам - пародийна автоирония. С елементи на интелигентен сарказъм към бюрокрацията и параноичния дъх на израелската военно-разузнавателна машина. (Не е антиционистки черен хумор, но на моменти чак не ми се вярваше за детайли и щрихи в общата картина - които не са по-различни даже от нашата родна картинка - където лявата ръка не знае какво прави дясната, мнозинството от оторизираните са с две леви ръце, а колкото по-високо на дървото си се възкачил - или са те допуснали - толкова повече "другарчета" си изритал да падат надолу...)
Сюжет и качеството на загадката - на ниво. Нищо не липсва. Герои - и "белите" и "черните" вдъхват доверие в образите си и личните им контури са без излишества; няма да намерите номера на бельото на "нашето момиче". Тон, изказ и интонацията, с която разказва Алфон - някак на разговорно ниво, но не от улицата, а като за разказване на история на семейно събиране. Таман се засмиваш на някой момент и в следващия пада нов убит (40-тина стр. преди края вече са 8, ако не съм изпуснал бройката). Там, дето в момента съм, още не знам защо се случва - каквото се случва; тъй че и загадката/мотивите са добре опаковани.
Препоръчвам (за четящите кримки и шпионаж - не е точно трилър; убити има, но не е "кървав" роман).

"Писмата" от Вирджиния Евънс се оказа от топ находките ми, към които съм подходила със занижени очаквания. Даже мислех да не си я купувам, защото ми се струваше, че ще някаква лигава домакинска боза, обаче съвсем не е така и макар че ще нагазя изцяло в клишетата със следващите си думи, те най-точно описват какво да очаквате от книгата - уютна, топла, сърдечна и човешка, малко тъжна, на моменти съкрушителна, малко смешна и още малко страшна, написана с чиста любов и разбиране към човека. Не знам що за птица е авторката, но оставам с усещането, че само един емпатичен и много милостив човек може да разкаже историята на един живот по този начин. Повече няма да казвам, макар че има много какво, за да не ви развалям очарованието от срещата с тези писма.

И аз много я харесах! Отначалото ме дразнеше неимоверно много героинята, но после нещата се промениха! Спирам и аз, за да не издавам. Но и з тръгнах с много занижени очаквания, за да не се разочаровам.

Аз я харесах още от самото начало, а след емоционално изцеждащата "Употреба на човека" ми се видя като балсам за душата. Имам дребни забележки, но мисля, че не си заслужава да ги коментирам. Наистина разбирам защо предизвиква такъв фурор, а Лабиринт отново се отличават с отличен литературен нюх.

"Писмата" четох преди няколко месеца. И на мен ми хареса и точно като вас тръгнах с не особено високи очаквания. Разглежда доста тежки, дори депресиращи теми (остаряване, загуба), но в същото време е написана в  доста оптимистичен, с елементи на хумор тон, което е интересно съчетание. Не мога да кажа, че беше "уау" или че е предизвикала фурор поне за мен и около мен, но е горчиво-сладка, човечна, с автентични емоции.

Само на мен ли ми напомни с това малко тона на Бакман?

Вдъхновена от Деси, намерих тази книга в библиотеката си и реших да я препрочета. Най- много се изкефих да чета частта за Пловдив, тъй като там се развива част от действието. Харесва ми книгата, тип Дан Браун, в същото време съм пренаситена от такъв тип книги, все имам чувството, че знам какво ще стане. Та тъй като Пловдив е моят роден град и много ме кефи да чета книги, чието действие е в него, моля споделете ако се сещате за други такива. “Вечен град” на Богдан Русев и цялата му трилогия съм ги чела вече.

По тона не, но по идеята - със сигурност. Постепенно да разкриеш човека с всичките му особености чрез малките ежедневни случки, но и с големите драми в живота му, с добрите и тегавите страни на характера и в крайна сметка да го оцениш чрез отпечатъка, който оставя върху живота на другите и това, което оставя след себе си. Според мен харесваме да четем такива книги, защото имаме нужда от близост, споделеност и приемане, точно както героите и точно като тях носим в себе си горчивина, вина и несигурност и е някак лесно да ги възприемем като истински хора. Аз например и в Уве, и в Сибил постоянно разпознавах части от живота и характера на хора, които познавам и живеят сега и наистина.

Поръчах си Писмата след чудесните отзиви. Усещам, че много ще ми хареса.

След месец най - сетне завърших ,, Славея '' . Както в повечето случаи до средата мислих да я зарежа , но след нея така ме завладя, че я четох във всяка свободна минута , а и днес доста си поплаках . Сърцето ми се скъса заради Изабел . Докато Виан е оцелявала с децата си , Изабел е преминавала през ада . Трябва да бъдем благодарни , че не живеем в такива времена , дано и да са далеч от нас . Война в която е имало женски концлагери , в които са обръсвали жените , събличали са ги голи и са ги ползвали за впряг . Да не говорим какво са яли хората в такова жестоко време , когато няма нито ток , тв , радио и светлина в домовете и с комендантски час . Нечовешко време чудя се що за човешко същество трябва да си за да причиниш всичко това на друго човешко същество .. Историята много ме докосна и разчувства за това 5 *