Не помня откъде си взех препоръката за "Забравената дъщеря" на Джоана Гудман. Хареса ми историята, само политиката ми дойде малко в повече.
Виж целия пост
В момента чета ... 99
- Публикувана: 24 апр. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2026, 20:08 ч.
# 540
7 юли 2026, 11:19 ч.
# 541
7 юли 2026, 13:06 ч.
Прочетох "Идеалният син " Фрида Макфадън. Тъй като в "Един по един " бях добре "изиграна" , много ми се щеше и тук да стане но не успя. Бързо оборотен трилър, супер за ваканцията.
Захванах "Особени сезони" на Краля.
Виж целия пост
Захванах "Особени сезони" на Краля.
# 542
7 юли 2026, 17:58 ч.
Прочетох осмата книга за ловеца на вампири Д - много наситена с екшън и персонажи, но като цяло нищо особено. Дори не съм сигурна дали ми хареса (и не мога да кажа, че я мразя). Заради прекалено многото герои някои неща ме объкаха и не са ми съвсем ясни, но не ми се занимава да търся информация.
Освен това, има един малък проблем - съществува енциклопедия (сайт) за поредицата, където може да се търси и има качени много статии - т.е. явно се поддържа. НО този сайт на два пъти ме излъга и то не за незначителни неща. За една от предишните книги пишеше, че определена героиня оцелява, докато тя умря много категорично.
А за един персонаж от книгата, която довърших сега, пише, че умира и дори има кратко инфо как става, но нищо от това не се случва и той си остана жив и в добро здраве до самия край.
Както и да е - ако имаше как да оценя сайта, щях да му дам една звезда, за назидание.
Послеписът от автора беше много освежаващ и ме разсмя (въпреки че не е с комедиен характер) - в него той подробно обяснява защо мрази аниме още от малък. Аргументите му са валидни - мен също ме дразнят тези неща (често грозноват стил, пискливи гласове и фалшиво драматично поднасяне на репликите, "все едно е опера" - както пише Кикучи). Все пак той уточнява, че не мрази адаптациите на Д чак толкова и няма нищо против, ако се направят още...
Не знам какво ми се чете сега. Чудя се дали да не препрочета Одисея - всички тези новини за филма на Нолан ме карат да мисля за нея, а неговата версия едва ли ще ми хареса...
Виж целия пост
Освен това, има един малък проблем - съществува енциклопедия (сайт) за поредицата, където може да се търси и има качени много статии - т.е. явно се поддържа. НО този сайт на два пъти ме излъга и то не за незначителни неща. За една от предишните книги пишеше, че определена героиня оцелява, докато тя умря много категорично.
А за един персонаж от книгата, която довърших сега, пише, че умира и дори има кратко инфо как става, но нищо от това не се случва и той си остана жив и в добро здраве до самия край.
Както и да е - ако имаше как да оценя сайта, щях да му дам една звезда, за назидание.
Послеписът от автора беше много освежаващ и ме разсмя (въпреки че не е с комедиен характер) - в него той подробно обяснява защо мрази аниме още от малък. Аргументите му са валидни - мен също ме дразнят тези неща (често грозноват стил, пискливи гласове и фалшиво драматично поднасяне на репликите, "все едно е опера" - както пише Кикучи). Все пак той уточнява, че не мрази адаптациите на Д чак толкова и няма нищо против, ако се направят още...
Не знам какво ми се чете сега. Чудя се дали да не препрочета Одисея - всички тези новини за филма на Нолан ме карат да мисля за нея, а неговата версия едва ли ще ми хареса...
# 543
8 юли 2026, 08:31 ч.
Завърших "Остайница" Рене Карабаш - със сигурност пише изключително красиво, поетично, жанрът ми е неопределим, усещането след прочита - странно. Не бих препоръчала, но не съжалявам, че прочетох.
И тотално смених посока, понеже ми е доста натоварено и исках просто нещо леко и лежерно. Та прочетох първата книга от поредицата на Ел Кенеди "Сделката". Отдавна съм установила, че конкретният жанр с красноречиви пълнометражни сексуални описания не е моето и никога не бих посегнала като видя корицата, но много похвали от приятелка покрай новоизлязал сериал по книгата и я намерих електронна.
Оказа се доста лесно четима и приятна тийн история. Вече съм на втората. Не видях колко са излезли на български, но за лятото са ми идеални.
Между другото като споменах корицата се замислих за избора на оформление при печат - кориците на Сиела нямат нищо общо с оригиналните издания на поредицата. Асоциацията тук ми е "50 нюанса сиво", с което няма нищо общо книгата като усещане. Факт, има подробни описания на някои сцени, но си е тийн колежанска сага.
Виж целия пост
И тотално смених посока, понеже ми е доста натоварено и исках просто нещо леко и лежерно. Та прочетох първата книга от поредицата на Ел Кенеди "Сделката". Отдавна съм установила, че конкретният жанр с красноречиви пълнометражни сексуални описания не е моето и никога не бих посегнала като видя корицата, но много похвали от приятелка покрай новоизлязал сериал по книгата и я намерих електронна.
Оказа се доста лесно четима и приятна тийн история. Вече съм на втората. Не видях колко са излезли на български, но за лятото са ми идеални.
Между другото като споменах корицата се замислих за избора на оформление при печат - кориците на Сиела нямат нищо общо с оригиналните издания на поредицата. Асоциацията тук ми е "50 нюанса сиво", с което няма нищо общо книгата като усещане. Факт, има подробни описания на някои сцени, но си е тийн колежанска сага.
# 544
8 юли 2026, 16:57 ч.
Пет са книгите и има още 7 мисля, които са за странични герои и за децата на главните герои. Аз четох първите пет, не ми хареса, че сериалите са променили части от книгите, но бива. Иначе да, летни книжки са си и приятни.
Виж целия пост
Завърших "Остайница" Рене Карабаш - със сигурност пише изключително красиво, поетично, жанрът ми е неопределим, усещането след прочита - странно. Не бих препоръчала, но не съжалявам, че прочетох.
И тотално смених посока, понеже ми е доста натоварено и исках просто нещо леко и лежерно. Та прочетох първата книга от поредицата на Ел Кенеди "Сделката". Отдавна съм установила, че конкретният жанр с красноречиви пълнометражни сексуални описания не е моето и никога не бих посегнала като видя корицата, но много похвали от приятелка покрай новоизлязал сериал по книгата и я намерих електронна.
Оказа се доста лесно четима и приятна тийн история. Вече съм на втората. Не видях колко са излезли на български, но за лятото са ми идеални.
Между другото като споменах корицата се замислих за избора на оформление при печат - кориците на Сиела нямат нищо общо с оригиналните издания на поредицата. Асоциацията тук ми е "50 нюанса сиво", с което няма нищо общо книгата като усещане. Факт, има подробни описания на някои сцени, но си е тийн колежанска сага.
И тотално смених посока, понеже ми е доста натоварено и исках просто нещо леко и лежерно. Та прочетох първата книга от поредицата на Ел Кенеди "Сделката". Отдавна съм установила, че конкретният жанр с красноречиви пълнометражни сексуални описания не е моето и никога не бих посегнала като видя корицата, но много похвали от приятелка покрай новоизлязал сериал по книгата и я намерих електронна.
Оказа се доста лесно четима и приятна тийн история. Вече съм на втората. Не видях колко са излезли на български, но за лятото са ми идеални.
Между другото като споменах корицата се замислих за избора на оформление при печат - кориците на Сиела нямат нищо общо с оригиналните издания на поредицата. Асоциацията тук ми е "50 нюанса сиво", с което няма нищо общо книгата като усещане. Факт, има подробни описания на някои сцени, но си е тийн колежанска сага.
Пет са книгите и има още 7 мисля, които са за странични герои и за децата на главните герои. Аз четох първите пет, не ми хареса, че сериалите са променили части от книгите, но бива. Иначе да, летни книжки са си и приятни.
# 545
9 юли 2026, 07:56 ч.
Имам материал за лятото значи 
Офф топик - сериалът не е ли един с един сезон или съм пропуснала някой предишен ?
Иначе да, доста извън книгата се завъртя сюжета, не е лош, но в книгата е доста по-логично и обосновано развитието на сюжета.
Виж целия пост
Офф топик - сериалът не е ли един с един сезон или съм пропуснала някой предишен ?
Иначе да, доста извън книгата се завъртя сюжета, не е лош, но в книгата е доста по-логично и обосновано развитието на сюжета.
# 546
9 юли 2026, 08:20 ч.
Ох, аз малко двусмислено съм го написала, но излезе информация, че ще има втори сезон и от там е дошло това 
Да, книгата си е много по-логична и последователна.
Виж целия пост
Да, книгата си е много по-логична и последователна. 
# 547
9 юли 2026, 20:25 ч.
Преди да Изчезне ще остане поредната книга, която няма да довърша, започнаха да се разтягат едни локуми и този детектив ми е нещо много неприятен
Но си намерих наистина вълнуваща книга Веригата на Ейдриън Маккинти, засега е едно бясно приключение
Виж целия пост
Но си намерих наистина вълнуваща книга Веригата на Ейдриън Маккинти, засега е едно бясно приключение
# 548
10 юли 2026, 09:56 ч.
Аз започнах в Сторител “Случаят Аляска Сандърс”. В един момент се споменаха събития от “Книга за Балтиморови” и осъзнах, че тя е втората, спрях Аляска и започнах нея. Направо съм омагьосана, така съм се потопила в историята на това семейство, че нямам търпение да имам малко време да си я пусна.
Робърт Дъгони съм го оставила на пауза. За мен “Опасно близо” е най-слабата от поредицата досега. Просто не са ми интересни тези военоморски съдебни дела, нито пък случаят с племенницата на Дел. Ще я довърша, но следващите се надявам да са по-интересни и динамични.
Виж целия пост
Робърт Дъгони съм го оставила на пауза. За мен “Опасно близо” е най-слабата от поредицата досега. Просто не са ми интересни тези военоморски съдебни дела, нито пък случаят с племенницата на Дел. Ще я довърша, но следващите се надявам да са по-интересни и динамични.
# 549
10 юли 2026, 10:25 ч.
Случаят “Аляска Сандърс” и на мен ми беше много интересна, много ми хареса, бързо я прочетох.
Виж целия пост
# 550
10 юли 2026, 13:41 ч.
Това е таблицата от книгата “Как да оцелееш като баща” за разпознаване пола на бебето. При мен, сестра ми и още няколко близки няма пропуск 😵💫
Виж целия пост
Заинтригувахте ме. Бихте ли споделили въпросната таблица?
Мен лично ме разби таблицата за познаване на пола на бебето на стр. 23. Направих 4 проверки и всичко излезе вярно, не знам как е възможно, но е яко
Хах, това изглежда добро! Поне Неда Малчева я харесвам зверски!
Мен лично ме разби таблицата за познаване на пола на бебето на стр. 23. Направих 4 проверки и всичко излезе вярно, не знам как е възможно, но е яко
Това е таблицата от книгата “Как да оцелееш като баща” за разпознаване пола на бебето. При мен, сестра ми и още няколко близки няма пропуск 😵💫
# 551
10 юли 2026, 13:50 ч.
Ха-ха, аз трябва да съм мъж тогава, а не съм. Родена съм в първия ден на деветия месец, ама това едва ли има значение.
А иначе чета "Безкраят в стрък тръстика" на Ирене Вайехо и една книга на Робърт Дъгони, която не е трилър – The Extraordinary Life of Sam Hell.
Виж целия пост
А иначе чета "Безкраят в стрък тръстика" на Ирене Вайехо и една книга на Робърт Дъгони, която не е трилър – The Extraordinary Life of Sam Hell.
# 552
10 юли 2026, 16:45 ч.
По повод по-горни споделяния: "Аляска"-та ми хареса повече от "Балтиморови"-те - която даже дочетох леко на инат. Общо 3 минах от новонашумялата звезда-автор и оценките са ми по средата.
Върви Световното и по-малко чета. Но имам какво да споделя, макар да е от памтивека. (Това пък как съм го грабнал от читалището ми...)
Нелсън Демил – Златният бряг (1990; 1993,2002,2017,2025)
Един от наистина златните романи на Н.Демил е преиздаван многократно у нас, самата история е на повече от 35 години, но и днес се чете увлекателно, а подозирам, че единствено с времето синята кръв на старата американска аристокрация (там край Златния бряг) може би е избледняла още; т.е. намаляла и губеща наследниците си.
(Паралелно, на екран, се возя с Чайна Миевил из "Морелси"-те. Чудя се дали - след като пристигнем, където и да е това - да не оставя някой ред във фентъзи-темата. По-лека е от "Градът" и е повече "приказка" от нея. Още не съм сигурен какво иска да ми каже Миевил под ЖП-трасетата...)
Виж целия пост
Върви Световното и по-малко чета. Но имам какво да споделя, макар да е от памтивека. (Това пък как съм го грабнал от читалището ми...)
Нелсън Демил – Златният бряг (1990; 1993,2002,2017,2025)
Един от наистина златните романи на Н.Демил е преиздаван многократно у нас, самата история е на повече от 35 години, но и днес се чете увлекателно, а подозирам, че единствено с времето синята кръв на старата американска аристокрация (там край Златния бряг) може би е избледняла още; т.е. намаляла и губеща наследниците си.
Скрит текст:
Резултатът от запознанството ми (или забравената среща) с адвокат Сатър е, че си свалих втората част (от Читанката; и няма повече, да знаете), писана 18 г. след „Златният бряг”, но продължаваща историята фабулно 10 г. след раздялата в предишната. Иска ми се да си представя, че този път го срещам там и му казвам: добре, че не се гръмна, човече, мъките в живота не свършват, но винаги има надежда. Не знам дали ще имам основания, но и аз храня надеждата. Ала не е точно „Великият Гетсби срещу Кръстника”, както някъде го срещнах в стари ревюта. Чел съм немалко от книгите му, харесват ми. Самият Демил ни напусна преди 2 години, но героите му (Райкър, Кори, адвоката Сатър) живеят. Наясно съм с авторовия сарказъм, черен хумор и разпръснатите из сюжетите действителни факти или събития (които той обичал да проучва прилежно).
И не е трилър (колко лесно лепят етикети щатните рецензенти). Може „криминале” да звучи невзрачно общо, но това е история за мафията – която търси мястото си под нюйоркското небе и даже плаща данъци за легалните си бизнеси. Маскирана е като лична история, всъщност две. А в едни парчета земя на Лонг Айлънд (който Демил познава чудесно) аристократични имения стареят, потъват в неподържан бръшлян, рушат се, сменят собственици или отиват в банки за неплащани данъци. Старите пари вървят ръка за ръка и с подходящото възпитание и образование, с егоизма и снобизма на поредното поколение от фамилиите; с частните клубове, яхтени кейове, вратарските къщички, беседките в гръцки или римски стил, конюшните поне с по 2 коня. (Колко видимо е нарисувано всичко това в книгата.) И изведнъж… в съседния замък се нанася един истински Дон с престъпния си ореол, домочадието си, охраната си и особения староиталиански морал: различно е дали ще застреляш враг на улицата или в дома му – но никой от семейството, прислугата или пазачите няма да пострада… А неговия съсед – адвокат с академично образование и синя кръв, женен за синя кръв, ала обедняващ, влизащ в кризата на средната възраст и скучаещ в лукса и брака си; при това с остър език и хумор, който обкръжението му рядко харесва и разбира… та Джон Сатър и Франк Белароса ще преплетат пътищата си, близките си, начинанията и характерите си – докато само един успее да оцелее.
Книгата може и да е прастара и не съм сигурен дали я чета за пръв път, както и че, всеки четящ я ще има своите си възприятия и породени емоции. Но (не ми се случва често) водещото ми чувство по отношение на Джон Сатър е (как да го кажа…) раздразнение. Набрал съм му яд на тоя човек. Не е идиот, ама се държи като. Знае с какво дразни, не се променя. Знае, че нито жена му, нито Дон Белароса са изначално виновни за кривия му период, обаче вини тях. Чудя се (да, признавам, не знам) дали това е идеята на автора; дали ни дава урок – когато ни обсебят собствени демони, да не търсим мрака у околните. Представях си как разговарям с Джон и му казвам да иде да се гръмне/удави. Или, ако му стиска, да гръмне Дона, съпругата си, тъста си. Той няма куража за нито едно от тях. И не е страхливец (ще потопи яхтата си, вместо да плати данъците), а се е понесъл по течението на инерция и обстоятелства. Състояние, за което „Пинк Флойд” имат песен, наречена Comfortably Numb, пък Сатър не се дрогира, тъй че му липсва и порочно-изкуственото съноподобно щастие. А Мафията от края на миналия век е интересно животно.
И не е трилър (колко лесно лепят етикети щатните рецензенти). Може „криминале” да звучи невзрачно общо, но това е история за мафията – която търси мястото си под нюйоркското небе и даже плаща данъци за легалните си бизнеси. Маскирана е като лична история, всъщност две. А в едни парчета земя на Лонг Айлънд (който Демил познава чудесно) аристократични имения стареят, потъват в неподържан бръшлян, рушат се, сменят собственици или отиват в банки за неплащани данъци. Старите пари вървят ръка за ръка и с подходящото възпитание и образование, с егоизма и снобизма на поредното поколение от фамилиите; с частните клубове, яхтени кейове, вратарските къщички, беседките в гръцки или римски стил, конюшните поне с по 2 коня. (Колко видимо е нарисувано всичко това в книгата.) И изведнъж… в съседния замък се нанася един истински Дон с престъпния си ореол, домочадието си, охраната си и особения староиталиански морал: различно е дали ще застреляш враг на улицата или в дома му – но никой от семейството, прислугата или пазачите няма да пострада… А неговия съсед – адвокат с академично образование и синя кръв, женен за синя кръв, ала обедняващ, влизащ в кризата на средната възраст и скучаещ в лукса и брака си; при това с остър език и хумор, който обкръжението му рядко харесва и разбира… та Джон Сатър и Франк Белароса ще преплетат пътищата си, близките си, начинанията и характерите си – докато само един успее да оцелее.
Книгата може и да е прастара и не съм сигурен дали я чета за пръв път, както и че, всеки четящ я ще има своите си възприятия и породени емоции. Но (не ми се случва често) водещото ми чувство по отношение на Джон Сатър е (как да го кажа…) раздразнение. Набрал съм му яд на тоя човек. Не е идиот, ама се държи като. Знае с какво дразни, не се променя. Знае, че нито жена му, нито Дон Белароса са изначално виновни за кривия му период, обаче вини тях. Чудя се (да, признавам, не знам) дали това е идеята на автора; дали ни дава урок – когато ни обсебят собствени демони, да не търсим мрака у околните. Представях си как разговарям с Джон и му казвам да иде да се гръмне/удави. Или, ако му стиска, да гръмне Дона, съпругата си, тъста си. Той няма куража за нито едно от тях. И не е страхливец (ще потопи яхтата си, вместо да плати данъците), а се е понесъл по течението на инерция и обстоятелства. Състояние, за което „Пинк Флойд” имат песен, наречена Comfortably Numb, пък Сатър не се дрогира, тъй че му липсва и порочно-изкуственото съноподобно щастие. А Мафията от края на миналия век е интересно животно.
(Паралелно, на екран, се возя с Чайна Миевил из "Морелси"-те. Чудя се дали - след като пристигнем, където и да е това - да не оставя някой ред във фентъзи-темата. По-лека е от "Градът" и е повече "приказка" от нея. Още не съм сигурен какво иска да ми каже Миевил под ЖП-трасетата...)
# 553
10 юли 2026, 21:56 ч.
Прочетох "Огън" на Джон Бойн - абсолютни 5 *. Тази ми хареса най - много от тетралогията досега и определено автора ми е откритието на годината!
Другият месец мисля да прочета и "Въздух".
Довърших и "Пътят" на Маккарти някак останах дистанцирана. Лично на мен не ми харесва това, че не знаем какво е станало в миналото за да се стигне до тази климатична катастрофа. Финалът също не беше моето нещо. Дадох й 3.5*.
На четеца продължавам да мъча "Жената в капан"-нещо не е много моето. Бавно върви действието. На хартия имам "Марко" - някой, който е чел поредицата може ли да ми каже дали е много пагубно да скоча после директно на нея?
Виж целия пост
Другият месец мисля да прочета и "Въздух".
Довърших и "Пътят" на Маккарти някак останах дистанцирана. Лично на мен не ми харесва това, че не знаем какво е станало в миналото за да се стигне до тази климатична катастрофа. Финалът също не беше моето нещо. Дадох й 3.5*.
На четеца продължавам да мъча "Жената в капан"-нещо не е много моето. Бавно върви действието. На хартия имам "Марко" - някой, който е чел поредицата може ли да ми каже дали е много пагубно да скоча после директно на нея?
# 554
11 юли 2026, 00:33 ч.
"Марко" на мен лично ми беше най-досадна от поредицата 
И едва я изтраях до края.
Виж целия пост
И едва я изтраях до края. Препоръчани теми