В момента чета ... 99

Като те прочетох се сетих за Разруха на Владимир Зарев. Намразих го заради изказванията му по адрес на сериала Дървото на живото по неговото Битието, но въпреки това си остава велик писател. 

"Глад" на Алма Катцу  - ама това е хорър Дез.
Аз не чета хохъри - детишнярски са ми в повечето случаи - но дай повече инфо тук.

"Глад" на Алма Катцу на мен ми допадна заради реалната история, която стои зад него. Но именно това, че от развръзката нататък се изродИ към чист хорър, на мен никак не ми се понрави.

Видях, че е забранена в Читанката ...ама дайте повече инфо - каква истинска история седи зад книгата?

Много добре звучи Глад на Алма Катсу: "...разказ за едно от най-изключителните събития в американската история: трагично завършилата заселническа експедиция, предвождана от братята Донър. Една истинска история, представена през призмата на свръхестественото.Злото е невидимо — и всемогъщо.Това е единственият начин да се намери обяснение за поредицата от злощастни събития, които спохождат кервана на заселниците."
Чела съм Дълбините само от авторката и ми хареса.

Има я в rulit: https://www.rulit.me/author/katsu-alma/glad-download-619004.html

"Глад" е далеч от елементарен хорър, и е много добре написана. Катсу преплита индианския мит за Уендиго с трагичната съдба на експедицията на Донър.
Който обича да чете за Запада, особено прекосяването му, няма да бъде разочарован. Не помня дали самата дума Уендиго е спомената в книгата, но митът е разпознаваем, ако човек е чел другаде за него. Митът е умело преплетен, и по-подробно описан, в книгата за ПСВ на канадския автор Джоузеф Бойдън "Three Day Road". Hе знам дали е преведена на български език.
"Дълбините" на Катсу ми е в списъка, и чака ред.

Аз бях писала за Yesteryear в аудио книгите и също си търсех с кого да си я обсъждам
На мен също ми хареса и си мислех за нея след това, още повече, че темата за традуайфките ми е много интересна още от преди това. Дори мога да препоръчам една друга, много добра (може би дори по-интересна) книга с такава героиня: Everyone Is Lying to You (https://www.goodreads.com/book/show/219848350-everyone-is-lying-to-you).

В тази ми беше много интересна не толкова традуайф линията, а по-скоро поколенческата травма, която върви от майката към дъщерите им и дефакто ги програмира от момиченца за такъв живот. Ужасните сцени, в които тя е в следродилна депресия, а майка й отказва да говори за такова нещо и я праща да потича малко, че да й мине и се притеснява, че може мъжа й вече да не я иска; или когато сестра й се опитва да говори за нея колко е тежко да раждаш деца на конвейер на безработен пияница и тя й скача на скандал. Но също така и линията, в която сестра й все пак успява да излезе от тази спирала, а Натали пропада още повече. Тази нишка ми беше по-интересна от фалшивия живот в социалните медии.
Другото, което ми хареса много, беше плот туиста, няма да пиша за него, естествено, но това, което се оказа накрая, беше много по-интересно, отколкото очаквах. Краят ми хареса много също.

Бърд, аз сега слушам Вуду на Мария Пеева, много приятно върви, да ти кажа, препоръчвам. Аз на нея само тази поредица и герои харесвам, другите й книги съм ги пробвала, но не ми допадат. Тази поредица си е екстра.

На хартия съм зациклила и не попадам на нищо интересно. Свърших Убийство в Париж на Матю Блейк, но не можах да го харесам този автор нещо. Интересно ми беше как ще свърши и така на инат я довърших.

На четеца съм на средата на "Писмата" - дотук книгата ми допада. Това показване на историята чрез писма на мен ми допада, въпреки че понякога се губя малко.
На хартия съм в началото на "По релсите" на Невена Митрополитска. И тя ми допада засега, но съм много в началото още. Харесва ми и това, че част от действието се развива в родния ми град.
На аудио пък слушам докато карам за работа "Фермата на животните" на Оруел.

Бърди, и аз започнах “Вуду”, съвсем в началото съм, лежерна и приятна, както очаквах. Но се оказа, че ми се губят някои детайли от развръзката на “Интелект”

О, забравих за Писмата - много ми хареса тази книга! Започнах я с много предразсъдъци, защото изобщо не обичам епистоларна проза. Взех я на морето и я започнах ей така, а пък така ме завладя! Обичам такъв тип героини, много ми допадна, а начина на представяне на историята чрез писма изобщо не ме подразни, както си представях.

Аня, благодаря че сподели за "Остайница" мислех си, че само аз не харесвам книгата, че навсякъде само хвалебствия четох за нея.

Отдавнашна почитателка съм на Исабел Алиенде. Прочела съм /почти/ всичките ѝ романи. Като всеки автор има и по-слаби. Но за пръв път с усилие прочетох нейна книга - "Името ми е Емилия Дел Валие". Сякаш написана по някакъв шаблон.

Те последните ѝ са така. Иначе и аз съм фенка, но напоследък я пропускам.

Chuby, из нета могат да се намерят материали относно експедицията на братята Донър, която е вдъхновила книгата "Глад". Не помня имаше ли на български преведено, но ето едно такова видео, което проследява какво се е случвало и каква вероятно е причината за последствията:
https://www.youtube.com/watch?v=uBkMyDAPTjg

На Алиенде сега чета "Вятърът знае името ми" до към средата съм, ама засега ми е интересна.

Почти към края съм на Славея на Кристин Хана. Тази книга ме измъчи, но на инат ще я дочета. Толкова да ме дразни Изабела, че на няколко пъти я захвърлям, но както казах на инат ще я дочета. Не я разбирам, не одобрявам действията ѝ, дразни ме с поведението си. Да вървиш напук на всички и всичко, сякаш твоето мнение е единственото и най-правилното. Да зарежеш сестра си и племеницата си да гладуват през зимата, като много добре знаеш че в къщата е разквартируван немски офицер. Да не ти пука какво ще стане с тях. Да ги излагаш на опасност, като изключително добре знаеш, че наказанието е разстрел за всички. Само и само, за да търчиш да спасяваш Франция с високо патриотичните фантасмагории, които са само в твоята глава. Ще я дочета, единствено с цел да се убедя колко истински ме дразни тази персона.