В момента чета ... 99

  • 24 721
  • 405
# 135
От вчера
Евангелие на отровното дърво
на Барбара Кингсолвър

Здрасти! Тази книга я заглеждам от преди да я преведат на български. Ако не забравиш, драсни една ревю тук че ми е интересно дали ти е харесала книгата.

Аз започнах "Червено и черно" на Стендал. Ами... определено има защо да е класика. На светлинни години е от глупостите, които изчетох напоследък ...

Шоколадка, много добър избор на книга си направила! "Червено и черно" помня че я четох в Уни и я бях прочела сравнително бързо, защото е интересна книга за начина по който се издига героя във френското общество - а и имаше любовни истории някакви Stuck Out Tongue Closed Eyes.

Четенето на стара класика дава възможност за "ресет" на мозъка Satisfied и за подобряване на концентрацията. Аз чета основно класика и модерна класика от повече от година и ми помогна да се откъсна от компютъра вечер и си изградих навик да чета преди лягане почти всяка вечер.
Виж целия пост
# 136

Четенето на стара класика дава възможност за "ресет" на мозъка Satisfied и за подобряване на концентрацията. Аз чета основно класика и модерна класика от повече от година и ми помогна да се откъсна от компютъра вечер и си изградих навик да чета преди лягане почти всяка вечер.

Tака е. Забелязах, че ако съм харесала някои класически романи преди години, усещането се повтаря при повторни (трети, и т.н.) четения. И обратното е вярно. "Брулени хълмове" не ми беше харесала особено. Сега я чета отново заради клуба в съседна тема и  да си присвоя термин, който видях тук от съфорумци, пак ми е едно такова тегаво. Сестрите Бронте не са моята чаша чай явно.

"Ребека" препрочетох скоро отново и дори ми допадна повече отколкото първия път.

Скоро слушах "Скъпа Деби" на Фрида. Не е уау, но е забавна и увличаща история--една от по-добрите в жанра. Хареса ми повече от "Учителят", "Приятелят", "Колежката"... Всички ги слушам.

Четох и "За красотата" на Зейди Смит и е една от най-добрите засега тази година--интересна книга за снобските и често лицемерни отношения в елитните среди на американската академия, показваща живота на две на пръв поглед диаметрално противоположни семейства: едното със силно либерални позиции, а другото с консервативни. Да, има някои стереотипи, но стилово книгата е много добре изразена.
Виж целия пост
# 137
Столична библиотека днес НЕ работи. Да не се разкарва някой
Виж целия пост
# 138
От вчера
Евангелие на отровното дърво
на Барбара Кингсолвър

Здрасти! Тази книга я заглеждам от преди да я преведат на български. Ако не забравиш, драсни една ревю тук че ми е интересно дали ти е харесала книгата.
Много ми хареса книгата.  Само да не бяха толкова дълги тези медицински описания. Много познавателни факти за историята на Индия, за географията на тази област Керала. Дори не подозирах колко красива може да е. 4/5 оценка давам.
Виж целия пост
# 139
От вчера
Евангелие на отровното дърво
на Барбара Кингсолвър

Здрасти! Тази книга я заглеждам от преди да я преведат на български. Ако не забравиш, драсни една ревю тук че ми е интересно дали ти е харесала книгата.
Много ми хареса книгата.  Само да не бяха толкова дълги тези медицински описания. Много познавателни факти за историята на Индия, за географията на тази област Керала. Дори не подозирах колко красива може да е. 4/5 оценка давам.

Бъркате "Евангелие на отровното дърво", която се развива в Африка и се води от името на три сестри с "Да срежеш камъка", която е на медицинска тематика и действието е ситуирано предимно в Индия, но не само  Blush
В Евангелието няма медицински истории Blush
Вие всъщност коя книга сте чела?
Виж целия пост
# 140
Не помня кога точно, но писах и за двете книги.(може би в миналата тема)
Едната я четох, а другата я слушах в Storytel.
Виж целия пост
# 141
"Евангелие на отровното дърво" - Барбара Кинголсър - 5* - брилянтна! Heart

Disclaimer: Който мисли, че работя във всички БГ издателства, да не чете по-надолу и да не купува тази книга в никакъв случай!  Joy

"Не очаквай Бог да те пази на места, които са извън неговата власт. Така само ще се чувстваш наказана."

"Неведоми са пътищата на правдата."

"Силата е в равновесието: ние сме колкото своите рани, толкова и своите успехи "

***

Това, без съмнение, е Книгата за Африка, която винаги съм искала да прочета и към която, водена от някакви ирационални подбуди, винаги съм се стремила.
Книгата е обемна и мащабна, действието ѝ се разгръща бавно и хищно като мътна пълноводна река и е по змийски хипнотизираща.
Разбира се, едва ли някога ще посетя екваториалната част на този континент, но с тази книга аз бях там, усетих замъгляващата съзнанието лепкава влага и жега, подуших миризмите и ароматите ѝ, чух симфонията на звуците на джунглата , видях ярките вибриращи цветове, страдах и преживях трагедиите на хората... Да, аз бях в Африка.
Четох я без да мога да спра, бях ненаситна. Искаше ми се историята да не свършва.
Това не е просто разказ за съдбата на семейството на един евангелистки проповедник, това е една ярка, богата, сурова и изключително реалистична сага на нивото на най-добрите семейни саги в литературата. Драмата на семейството Прайс, отведено в затънтено селце в джунглата на Белгийско Конго от фанатизирания (и умопобъркан ) баща се разказва от името на всяка от четирите му дъщери, както и от майката. Женското отношение и светоусещане е тънката червена нишка, минаваща през целия роман. Трудностите, лишенията, мизерията, тежките климатични условия, гладът, маларията и непознатите обичаи скоро се преплитат с тежките политически сътресения и кръвопролитната гражданска война, когато изведнъж се оказва, че пътят към дома е отрязан и вместо на едногодишна мисия семейството е обречено да остане в Конго завинаги...
Всяка от четирите сестри дава своя уникален прочит и поглед към събитията, всяка пречупвайки ги през своята индивидуалност и психология. Много ми харесаха разсъжденията на Ейда, но любимка през цялото време ми беше Леа.
Изключително ми допадна историческата рамка и подхода на авторката. Всички възходи и падения в романа се развиват на фона на трагичен и критичен период, обхващащ около 50 години и разказват за политическия водовъртеж в Конго (Заир) от 1959 г. когато започва реално повествованието и митарствата на нашите героини, през обявяването на независимостта на Конго, преврата срещу Патрис Лумумба и жестокото му убийство, последвалата гражданска война, довела до възкачването на диктатора Мобуто Сесе Секо, та чак до смъртта му.
Много въпроси са засегнати в романа. В него има буквално всичко - и любов, и предателства, насилствени взаимоотношения в семейството, религия, приключенски моменти , междукултурна комуникация, етичен дискурс и множество морални дилеми и всички те са майсторски преплетени в тази удивително разказана и брилянтна творба!
Виж целия пост
# 142
Намерих какво съм писала в GR
„Евангелие на отровното дърво“ е роман, който не просто разказва история, а те поставя вътре в нея - сред жегата, напрежението и културния сблъсък на Африка. Книгата проследява съдбата на едно американско мисионерско семейство, попаднало в Конго по време на политически и социални сътресения, но всъщност истинският фокус е много по-дълбок- как хората възприемат света, когато той не отговаря на техните убеждения.
Най-силното в романа е гледната точка. Историята се разгръща през очите на различни членове на семейството, всяка със собствен глас, характер и вътрешен конфликт. Това прави повествованието живо и многопластово, няма една „истина“, а множество версии на реалността. Именно тук Кингсолвър показва майсторство, защото тя не съди героите си, а ги оставя да се разкриват сами.
Африка в книгата не е просто фон. Тя е почти отделен герой- красива, сурова, неразбрана. Авторката умело избягва клишетата и показва континента през детайли- миризми, звуци, ежедневие, отношения между хората. Можеш да  усетиш колко дълбоко чужд може да бъде един свят за човек, който идва с готови истини и отказва да ги постави под съмнение.
Една от основните теми е сблъсъкът между вяра и реалност. Мисионерската убеденост на бащата постепенно започва да изглежда не като сила, а като трагична слепота. Контрастът между неговата непоколебимост и променящото се разбиране на останалите членове на семейството е болезнен, но и реален.
Книгата обаче не е лека. Тя изисква търпение, както заради обема си, така и заради емоционалната тежест. Има моменти, които са сурови и дори трудни за четене, но именно те правят историята истинска и въздействаща.
В крайна сметка „Евангелие на отровното дърво“ е роман за промяната- лична, културна и историческа. Прекрасно написана книга!
Виж целия пост
# 143
Столична библиотека днес НЕ работи. Да не се разкарва някой
Да, днес е професионален празник на библиотекарите. Аз празнувам. Simple Smile
"Евангелието" е разкошна. Твърда петица ми е и на мен. ❤
Виж целия пост
# 144
От вчера
Евангелие на отровното дърво
на Барбара Кингсолвър

Здрасти! Тази книга я заглеждам от преди да я преведат на български. Ако не забравиш, драсни една ревю тук че ми е интересно дали ти е харесала книгата.
Много ми хареса книгата.  Само да не бяха толкова дълги тези медицински описания. Много познавателни факти за историята на Индия, за географията на тази област Керала. Дори не подозирах колко красива може да е. 4/5 оценка давам.
.


Бъркате "Евангелие на отровното дърво", която се развива в Африка и се води от името на три сестри с "Да срежеш камъка", която е на медицинска тематика и действието е ситуирано предимно в Индия, но не само  Blush
В Евангелието няма медицински истории Blush
Вие всъщност коя книга сте чела?
Тъкмо идвам да се поправя. Flushed
Бързах да ходя до аптека и нещо се бъгнах. Извинете моля.
Още по-хубава е "Евангилие на отровното дърво". Преди няколко дни я приключих. И да, за Конго е. И други за Африка съм чела, с голямо любопитсво към живота на този континент, но тази е най-провокативна, най-натуралистична. Аз доста се питах като коя от героините бих се държала, ако бях попаднала на това място. Много трудна адаптация би било за мене.  Нямам характера на близначките, може би ще съм като Рейчъл, за голямо разочарование на близките.
Стилът на авторката е разкошен, просто не можех да се откъсна от повествованието, дори на работа я носех, което почти не ми се случва. Препоръчвам.
Виж целия пост
# 145
Чета "Вода" на Джон Бойн - първа среща ми е с автора, към средата съм и ми харесва доста начина му на писане. Усещам как тепърва ще има изненади и разкриване на историята ☺️ засега върви към 5* и се надявам да си остане така
Виж целия пост
# 146
Нещо съм се видиотил... Simple Smile Два дена чета едно, после си викам - малко почивка, какво да бъде уж да е различно..., хм, почвам друго. Два дена. Връщам се на първата книга. Още 2-3 дена (бавно през последните няколко седмици, имах си др.задачи, а вечер пък имаше мачове, които гледам). Дообре. Тук остава малко. Почивка. Нещо странично? Нали си имам. Абе, я странично, ама трето...
И тъй (на хартия и екран) се срещам - в различните дни с различно въодушевление - с Луиз Пени (Светлината в пукнатините), един Балдачи (беше загуба на време този път), поредните "сенки" на О.С.Сард, Молин и Нистрьом (Черна тантра), Щефан Ердман (Тайното досие Кивот) - вс.това след приключването на разказите на Кинг (за които на две порции писах по малко).
Емоционално съм готов да споделя само впечатления от поредното продължение на Ендъровите сенки (които ме натъжават с липсата на следващите написани и наистина последни още 2).
Четете само, ако сте запознати с О.С.Кард и Ендъровия свят (или просто, ако ви е интересно). И аз съм пофилософствал малко.
Скрит текст:
О.С.Кард - "Сянката на марионетките", Ендър №7, 2002
Никога не е късно да прочетеш нещо, което все си отлагал, знаел си, че ще ти хареса - а наградата е, че не си се излъгал. Да, макар (както на майтап бих ги нарекъл) "спинофите" след основната сага за Ендър Уигин, да не са точно на нейното ниво (то и сред първите 4 книги усещането и въздействието е различно).
Вметвам огромното си съжаление (само след профила на Кард в Уики - без да съм разровил другаде), че от "Сенките" има още две следващи книги, които явно няма да разгърна сега. А и - колкото и да е стара - фентъзи поредицата му "Алвин Мейкър" (с преведена само първата от шест) вече също ми гризе мерака...
След три от "Сенките" мога да кажа, че макар да са последователни - могат да се четат и като самостоятелни истории в зададен период време с постоянно и появяващи се/отпадащи герои. "Марионетките" поне завършва логично - не точно като хепиенд, а защото мен като читател ме убеди, че това трябва да е финалът; и при съзнанието, че има само още две томчета, а не 22.
Политиката и философията у Кард на моменти (като записани преди повече от 20 години) доближават нещо като геополитическо пророчество; доста реално и реалистично визионерско. Не липсва и черен хумор (но знае ли човек?) - напр. обединен мюсюлмански свят с халиф - завърнал се от космическа война юноша - да победи и завладее Китай, за да даде независимост на потъпканите от "Хан Китай" (както е в романа) други народи. И поне на този етап - тук за мен пожелателно - да прогласи на европейци, американци и евреи, че свещеното състояние е мирът. Дори да се е наложило да пролееш кръв, за да го доведеш в земите си.
Винаги ще има един антагонист като Ахил: лудият безчувствен злодей в света на Ендъровия "джийш" - неговите братя по оръжие, сега порастващи деца. Години след издаването на първите "Сенки" открих сканди-ноара или Тилие; ала "средностатистичния" злодей от тях е май по-кротък (съотнесен с времето, разбира се) от психаря-юноша, подвизаващ се в "Сенките". Развитието на образа му пък подпомага разбирането на трагичната обреченост на Бийн - между християнския му отказ да убие, когато е имал възможността, и красивата му младежка любов с Петра - вървяща към семейство с обречен баща. "Сянката на гиганта" (Ендър 8, 2005) явно е посветена на него.
Когато във фантастики ни нападат извънземни, човечеството все някак се обединява (или намира някой Мел Гибсън) за спасението си. Чудя се, ако се случи не на ужким утре, дали Тръмп и Путин ще зарежат войните си, дали мюсюлманите няма да "провидят" своя 12-ти имам, наличните в орбита китайски тайконавти няма ли да се скрият на Луната..., докато ЕК на ЕС превежда на бинарен език въпрос към иноземците: имат ли директива за кривите краставици...
Ала извън черния хумор, книгите на Кард лично на мен са ми философски и не съвсем футуристичен разговор за земята, държавите и човека, без да пропускаме религиите. Един от N-варианта "фантасмагории" какво би станало, ако?
ПП. Намерих при руснаците и си свалих "Око за око" и "Славеят на Майкъл". Не знам какво да очаквам. Ще ги поотложа засега.
Виж целия пост
# 147
Започнах "Книгите на Яков" от Олга Токарчук. Май от "Вълшебната планина" на Томас Ман насам не съм се вълнувала толкова. 1030 страници бавно, напоително четене. Много герои, много нишки се проточват още в началото...да видим. Харесва ми, аз по начало обичам много Токарчук.
Виж целия пост
# 148
EmBrother, и аз като теб се разсейвам.
Нарочно си записах леки романчета, в които не се случва нищо лошо, уж за да се разтоварвам психически. И си ги чета, и не ги мразя...
Обаче ми е скучно и мозъкът ми се съпротивлява - за времето, докато четох двете книги за кафене Пълнолуние, успях да препрочета няколко комикса за Астерикс, началото на Джонатан Стрейндж и мистър Норел (и си мисля, дали да не си я довърша) и пета песен на Бхагавата пурана (за различните светове, както и превъплъщенията на махараджа Бхарат - историята с елена, ако някой е чувал за това...) - и също като с Джонатан Стрейндж се чудя дали да не продължа с останалите части, въпреки че ми идват малко в повече...
Виж целия пост
# 149
"Под месечината, огромна като тиква" e романът на годината за 2025 г.
(след като вече получи и наградата "Хеликон" в края на 2025-а)

 Романът "Под месечината, огромна като тиква" от Боян Йорданов беше отличен с литературната награда за български роман на годината на Националния дарителски фонд "13 века България".
Призът беше връчен в деня на светите братя Кирил и Методий на церемония в Софийската градска художествена галерия. Книгата на Боян Йорданов беше сред шестте номинирани заглавия за 2025 г. заедно с "Болката идва по-късно" от Антония Апостолова, "И аз слязох" от Владимир Зарев, "Последният ловец на делфини" от Захари Карабашлиев, "Пъстървата" от Ирена Форел и "Родиния" от Николай Терзийски, който е редактор на наградения роман.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия