След тягостните, мрачни, и изолирани "Брулени хълмове" (как да не развие човек психози и обсесии ако живее там), реших да сменя стила и започнах "Почти нормално семейство" на Едвардсон. Първите страници са обещаващи, но ще видя по-нататък.
Погледнах книгата получила Букър и другите в краткия списък на Goodreads и нито една не ме предизвика достатъчно да я потърся за четене. Може би в по-късен момент.
Ето впечатленията ми от "Брулени хълмове", които споделих в майския книжен клуб тук във форума:
Бях чела книгата много отдавна и само чувство за нещо тягостно си спомнях (и Хийтклиф). Чувството се запазва и при втори прочит. Книгата е класика и толкова е изписано за нея, че няма значение какво ще кажа. Литературните критици могат да я позиционират в контекста на литературата от тоя период и да обяснят защо е важна. Аз, обаче, не съм литературен критик и мога само да споделя лични впечатления.
Мрачна ми беше обстановката--две изолирани, ветровити, откъснати от цивилизацията имения и сякаш дори недокоснати от законите на Англия по това време. "Брулени хълмове" не е за романс, а за обсесия и психоза при Хийтклиф. Любов има от страна на Едгар към Катрин когато той се грижи за нея докато е болна. Има любов от Едгар към дъщеря му Кати. За мен любов между Катрин и Хийтклиф не е особено видима. Самата Катрин и нейните чувства не са добре представени за мен.
Превръщането на Хийтклиф от изоставено и социално ощетено дете в злодей и психопат е в центъра на книгата. Действията му са, честно казано, трудно обясними и са абсолютно незаконни по това време в Англия (единственото обяснение е, че тази местност е изолирана, но все пак.) Отвличане на дете?
Четох книгата на английски и стилът не е от любимите ми. Диалозите са тромави, а някои от диалектните изречения на Джозеф ми беше трудно да ги разбера. Не ми допадна и това, че историята беше разказана главно от трето лице и през очите на Нели. Виждам, че това се приема като интересно от структурна гледна точка за времето, но не е мой любим похват.
Не бих прочела тази книга, ако не беше предложена от Elle Ganovska, така че й благодаря за идеята. Не съжалявам, че я прочетох със свеж поглед и ще гледам новия филм скоро защото сега съм любопитна за тази поредна интерпретация (а и попаднах на противоречиви мнения).
Виж целия пост
Погледнах книгата получила Букър и другите в краткия списък на Goodreads и нито една не ме предизвика достатъчно да я потърся за четене. Може би в по-късен момент.
Ето впечатленията ми от "Брулени хълмове", които споделих в майския книжен клуб тук във форума:
Бях чела книгата много отдавна и само чувство за нещо тягостно си спомнях (и Хийтклиф). Чувството се запазва и при втори прочит. Книгата е класика и толкова е изписано за нея, че няма значение какво ще кажа. Литературните критици могат да я позиционират в контекста на литературата от тоя период и да обяснят защо е важна. Аз, обаче, не съм литературен критик и мога само да споделя лични впечатления.
Мрачна ми беше обстановката--две изолирани, ветровити, откъснати от цивилизацията имения и сякаш дори недокоснати от законите на Англия по това време. "Брулени хълмове" не е за романс, а за обсесия и психоза при Хийтклиф. Любов има от страна на Едгар към Катрин когато той се грижи за нея докато е болна. Има любов от Едгар към дъщеря му Кати. За мен любов между Катрин и Хийтклиф не е особено видима. Самата Катрин и нейните чувства не са добре представени за мен.
Превръщането на Хийтклиф от изоставено и социално ощетено дете в злодей и психопат е в центъра на книгата. Действията му са, честно казано, трудно обясними и са абсолютно незаконни по това време в Англия (единственото обяснение е, че тази местност е изолирана, но все пак.) Отвличане на дете?
Четох книгата на английски и стилът не е от любимите ми. Диалозите са тромави, а някои от диалектните изречения на Джозеф ми беше трудно да ги разбера. Не ми допадна и това, че историята беше разказана главно от трето лице и през очите на Нели. Виждам, че това се приема като интересно от структурна гледна точка за времето, но не е мой любим похват.
Не бих прочела тази книга, ако не беше предложена от Elle Ganovska, така че й благодаря за идеята. Не съжалявам, че я прочетох със свеж поглед и ще гледам новия филм скоро защото сега съм любопитна за тази поредна интерпретация (а и попаднах на противоречиви мнения).
