В момента чета ... 99

Прочетох "Съвършени останки" на Хелън Сара Фийлдс и я харесах. Виждам, че книгата е от поредица и към момента са издадени общо 7. Чели ли сте следващите и на ниво ли са като първата?

Започнах "И леглото ни е зеленина" на Виолета Радкова. Много ми харесва на този етап.

За Маргарет Атууд имам въпрос - с какво да започна?

Аз съм си приготвила "Съвършена плячка" да чета този месец, дано стигна до нея, че я побутвам от доста време.

Аз в момента чета четвъртата и определено са на ниво. На мен лично ми харесаха много. В България за сега са пуснали само 4те. Останалите ги чакаме.

Най-любима ми е "Разказът на прислужницата". Харесвам и почти всичко друго, което е написала (с изключение на поезията).

Поредицата на Хелън Фийлдс ми е любима. Много ми харесва как пише, направо не усещам, усещам как са минали 100 страници. Втората също е много интересна, третата не е лоша и тя. Нямам търпение да ми се освободи малко време и да прочета новата.

Люк и Ава са ми любимци, много ги харесвам. Добре са написани, според мен.

На Хоровиц поредицата за Хоторн също ми е любима. Толкова ми е уютно като я чета. А в Сторител слушах втората, защото никъде не я намерих на хартия и прочита е великолепен. Хоровиц добре изгражда и героите, и историята. Както винаги последните “разяснения” на Хоторн са ми любими в книгите му.

Чета ви постоянно, благодаря, че споделяте! Записвам си и нямам търпение да имам малко повечко време и да мога да чета повече.

Изслушах “Не тук и не сега” и съм леко разочарована, ако трябва да съм честна. Доста наивна и някак по детски ми се стори. 😅 Приятна е безспорно, добре пише авторката, но някак лековата ми се стори (може би не е точната дума, но не мога да се сетя за по-подходяща). Имах страшно високи очаквания, защото навсякъде е описана като интересен трилър, завладяващ, с голям обрат. Нито обрат имаше за мен, нито беше нещо, което да ме държи в напрежение. Не знам защо, аз ли друго очаквах … В спойлер ще сложа нещо за самата книга.

Джилиан Макалистър е много популярна и съм чела суперлативи за нея. Книгата "Не тук и не сега" беше DNF за мен. Нямах и желание да разбера какво се е случило. Сравнително скоро пробвах новата й "Famous last words" защото е получила Goodreads награда. Толкова протяжна и скучна ми беше, че и нея зарязах към средата.

Но е явно много харесван автор, а и вкусовете ни като читатели са доста различни, така че може би проблемът е в мен. Харесвам психологически трилъри, но трябва да ме подтиква да слушам/чета.

И аз се опитах да се спогодя с Макалистър, но нещо не се разбрахме. Не ми допадна нито стилът на писане, нито ме грабна самият сюжет. В момента чета на Мураками “Убийството на командора”, засега много ми харесва.

В момента чета "Магьосника от Кремъл".Книга за властта и политиката. Пълна е с цитати, които за героите изглеждат като житейски мъдрости. Автора се стреми да е дистанциран и обективен , но вероятно една част от нея представлява измислени детайли , не съм историк и не мога да преценя. На моменти ми идва статична и монотонна. Четох някъде, че според критиците това е политически и философски трактат, а не художествена измислица. И наистина като че ли автора по скоро се опитва да ни покаже накъде върви света.

Започнах "Градината на вечерните мъгли" на Тан Туан Ен.
Имала е три номинации за Букър.
Ще споделя впечатления!

На мен ми хареса, но е доста философска на места. И леко прескача във времето, което на моменти е леко объркващо.
Има и филм по нея, каня се да го гледам от доста време. На мен лично доста ми хареса книгата!

Преди два дни я дочетох. Къщата на глада от Алексис Хендерсън


От два дни се чудя как точно политкоректно да се изкажа за тази боза!
Най-напред да уточня, че я дочетох, само защото ми беше подарък от скъп човек и се чувствах длъжна да я прочета до края.

Поразрових се в нета и попаднах на тази рецензия

"Омагьосващ и пленителен, „Къщата на глада“ от Алексис Хендерсън е готически роман, блестящ като скъпоценен камък, който може както да ви омае, така и да ви пореже с опасната си красота. Читателите дълго ще помнят металическия вкус на тази мрачна история със смразяваща атмосфера, пропита с похот и мистика."

Да, дълго ще помня тази история, без съмнение! Авторката се е опитала да сътвори нещо, което се оказва един бъркоч между хорър, мистерия, постапокалиптизъм и .... лесбо секс сцени. Особено това последното, удря невинния читател така изведнъж от нищото, че наистина се чувствате омаяни, ама от парния чук на лесбийските фантазии на авторката.

Смразяващата атмосфера явно трябва да е далечния остров, на който се намира въпросната къща. От несвързаните обяснения на Алексис Хендерсън, ако някой може точно да си представи за къща ли става въпрос, за замък ли, за някакви подземни лабиринти или пещери. Не ми достигна въображение, за да си представя точното архитектурно разпределение на въпросната къща. А, появи се и някаква оранжерия, в която гостите вечеряха, после главната героиня тичаше през нея, като че ли тази оранжерия е минимум 100 квадрата?

Естествено края няма да го коментирам, ще оставя "удоволствието" ви, ако не сте чели този бъркоч.

 Въобще, както казваше баба ми, манджа с грозде!

Единственото хубаво нещо на това недоразумение, и за което авторката няма никаква заслуга, е корицата. Корицата наистина може да те грабне, особено ако си почитател на хорър жанра.

Изслушах "Пациентът" на Себастиян Фицтек  и много ми хареса, въпреки че силно напомняше на "Злокобен остров" с Леонардо ди Каприо. Определено смятам да прочета/изслушам и други негови книги. Сега почнах да слушам "Караеврен" на Васил Попов да видим как ще е , че нещо началото не ме грабва.

Тук има аудиокниги:
Приятно слушане!

Започнах Медноглавия демон и мога да я опиша само с една дума: разкош!