За огромно съжаление, да, знам как ще прозвучи, но моят опит от ред училища сочи, че това да ти кажат, че имаш проблем със справянето и с какво е проблема (като материал) хич не е малко, щото на много места лъжат, че проблем няма, как се справя се прекрасно докато истината не лъсне в 7 клас ...(особено тези дето имат гимназии). Или пък да го изгонят изневиделица (в гореобсъждания случай). Да, би било чудесно да има повече възможности за индивидуално внимание или занимания, но това са реалностите.
Да, и мои приятели казват "ти се оплакваш от тези неща, защото не знаеш по другите училища какви са проблемите". Сигурно е така. Ние знаехме донякъде с какво се захващаме, просто не очаквахме да е толкова трудно за детето ни. С голямото не сме имали такива проблеми и съм мислела, че всичко е лесно и оплакванията са от някакви недоразбрали родители или много мързеливи деца.
За СС - във втори клас, класната на дъщеря ми й предаваше на нея и на още 2 момиченца отделно по два часа на седмица математика, защото имаха проблеми. Индивидуално се занимаваше с тях, за да не изостават. Децата бяха много горди, че специално им обръща внимание класната. Всички наваксаха или по-скоро схванаха някои задачи и повече не е имало нужда от индивидуални занимания.
Това е много хубаво, не съм чувала за подобна практика и не са ни предлагали такава помощ досега - казват "работете вкъщи" и това е. Засега се справяме, но както писах все сме в режим наваксване и наистина изисква доста усилия вкъщи и на моменти се чудя струва ли си. Ако детето не е толкова "академично" настроено, дали има смисъл да го мъчим и да живее с идеята, че не се справя достатъчно добре или е по-хубаво да намерим по-леко училище, където за всички ще е по-спокойно. Засега то не иска, защото си харесва училището и не е така състезателно по природа, та няма проблем да е на опашката по успех. Но си ме човърка отвътре и за пръв път се радвам толкова на ваканциите.
Разбирам Ви отлично.
Моят син беше в училище с много амбициозен клас и класна, имаха огромни домашни и първите две години бяха пълен кошмар. Мразеше училището, а на мен ми прималяваше при мисълта, че е време за домашните. Прекарвали сме СПА уикенди затворени в хотелската стая да учим. Все беше на опашката, сред последните, не взимаше медали с лекота като останалите деца и т.н.
Към трети клас нещата се подобриха, а в пети мина в първата половина на класа- вероятно защото по-амбициозните деца отидоха в СМГ, ПЧМГ, или детето израсна.
Но ако ме питате струваше ли си- не зная.
От една страна съм благодарна, че с много усилия не натрупа пропуски от разсеяния си характер.
От друга- това дете 2 години нямаше детство…
) с калкулатора за мен. Преместихме се в СС и се родихме. Разумно количество домашни, които се ПРОВЕРЯВАТ. 