Не ми се получава с връзките.

Едва ли ще изненадам някого като напиша, че 1-2 години е сууупер много да влагаш в отношения, които не вървят, каквито и пеперуди да е имало в началото. Малко по-бързо трябва да ти става отсяването, наистина. Ти през това време освен всичкото си се блокирала за нови хора, с които може си паснете повече. Ама как да се научиш да ги прежалваш по-бързо... от теб зависи да сложиш границата.

Авторке, от всички прочетени твои отговори в темата мога да си нааравя извода, че имаш толкова размити лични граници, че клони към мазохизъм. Ако човек системно ти показва затихващ интерес, който се съмнявам и първоначално да е бил кой знае какъв без твое подбутване, ти го изчакваш година? Имай предвид, че повечето мъже не обичат да се чувстват като дивеч. Те разчитат сама да се сетиш, като започнат с оттеглянето. В този момент ти се настървяваш и започваш още по-упорито да ги преследваш и да се изясняваш. Това е жестоко пилеене на времето, неумение да се отстояваш и хората, понатрупали житейски опит, усещат това. Научи се да режеш на много по-ранен етап, в противен случай и последващи унизителни ситуации са ти гарантирани.

Аз бих искал да внеса един малко по-различен поглед.

С възрастта идва усещането за изтичане на времето, за загуба на време.

В този контекст, ако започнеш да влагаш в нещо, по принцип не би искал да го губиш бързо и лесно, и това чувство се засилва именно с възрастта. Малко е като засилен ефект на финансовата пирамида или хазартните залагания - влагаш, повече губиш, отколкото печелиш, но запазваш илюзията, че някога ще спечелиш джакпота - във връзките това е една стабилна, предвидима връзка, изпълнена с доверие.

С повишаванена възрастта, тази въртележка се усилва, забързва. И това става в една среда, в която е модерно да се демонстрира липса на емоции, липса на ангажимент, и среда, която насърчава използването на другите без особена отговорност.

Аропо, на 35 все още е малко рано да се правят трагедии, но имам впечатлението, че авторката е малко по-чувствителна и интелигентна от средното ниво на пазара на връзките понастоящем. Разбира се, това не значи тя да придобие непокрито самочувствие, но може би означава да се учи да бъде добре и сама със себе си, да не се страхува от самотата и от изоставянето.

Тогава може би естествено ще може да отсява подходящи от неподходящи партньори.

Така или иначе, пазарът на връзките сега не е никак обещаващ...

Авторката е малко по-интелигентна от средното ниво на пазара на връзките? Не звучи особено да има този вид интелигентност, не се усеща, преповтаря една и съща грешка. Така че по-скоро е обратното.

На мен никак не ми се иска да превръщаме темата в трибуна за оплюване на всичко, що се зове "мъж". Аз отдавна съм спряла с търсенията и помня, че още преди години си беше въпрос на късмет да попаднеш на своя човек. Особено във виртуала можеш да се натъкнеш на всевъзможни кличнични случаи и после да издадеш сборник с кратки разкази.
Но аз нещо друго си мисля. Говорим защо не се получават връзките. Виждам пред очите си какво се случва с моите познати жени, които още са сингъл. При едната като стой та гледай се изтъркулиха почти 10 години, пробва, сменя ги, отчайва се, после пак се окуражава и честно казано, аз от 5 мъже, с които ме е запознавала за един не мога да се сетя, с който да не са ѝ били токсични отношенията.  И се редуват проблеми като импотентност, невярност, нежелание за късане с ергенския живот и полите на мама, избухливост, депресивност и безпътност. Говорим все за мъже в средата на 30-те или малко повече. Един от последните пък се изумих как я насърчавал да идват у нас на вечеря, защото съм била готвела добре и понеже не сме и лоша компания - що да се харчи човека по ресторанти. Аз наистина не мога да си представя как ще ми дойде гаджето от друг град и ще каже - айде да ходим у Х да ядем. Но...и тя не е никак лек характер. Да не кажа направо тежък. Общо взето всичко се върти около личния ѝ комфорт и малко да трябва да излезе от тази зона, драмата е голяма.  Кастри ги, реже ги и в следващия момент, питат я: "Ох, не знаам..." Ама тоз да не обидела, оня да не обидела, и те все са обидени накрая. На тоз не искала да се довери, в оня не щяла да инвестира време. Мрън-мрън, ми и те не щат.

Това са нейни избори............има ли много такива мъже? Има , ама и има същата бройка дето не са такива..........знаи тя трябва да си го открие. Единственото с което може да се помогне е да се кажат нещата в очите , ако реши да се сърди , значи просто тя не иска да се промени а целенасочено си търси такива .........пък си облича разочарованията във "всички мъже" , съдба , Меркурии и липса на късмет.

Живели ли сте на Запад? Колко самотници има. Всичко е пригодено за самотници. Напр. ако идеш да си купиш диня и пъпеш, продават се (т.е. внесени са) такива в малки размери, а не огромните дини и пъпеши за няколко-членни семейства.

Никой не се интересува от никого за нищо. Да, на някои места има добри социални грижи/ домове, плащани от щедрите държавни, общински или, понякога, частни бюджети. Но няма никакво очакване, още по-малко дълг, някой да се грижи за другия в личния живот. И действително е общоприето правило/ е модерно да не се показва каквато и да е емоционална ангажираност.

България е по средата между Запада и Изтока. В някои среди на обществото все още присъстват силно желанията и усещанията за семеен дълг, за истинско семейество, за създаване на пълноценни, вкл. и емоционални, връзки. Но... населението намалява, младите хора намаляват, а конкуренцията се увеличава.

Големият въпрос е възможно ли е да се изградят пълноценни връзки на 35+ и как?

Е то ако има същата бройка читави, най-вероятно са взети вече.
А във виртуала има повече избор и може по-бързо да ги отсее.

Като някой тръгне настървено да търси връзки и не му се получават. Какъв е тоя зор 10 години да се събира с разни несретници? Неумението на някои хора да поостанат сами винаги води до подобни резултати. Не вярвам и тя самата да се е влюбила 20 пъти за тоя период, а се е събирала с когото хване. Нищо изненадващо няма.

Има наистина , обаче са "незабележими" , Просто не влизат в инстаграмския профил .


Когато някой 10 години попада на едни и същи „дефектни“ мъже , това  не е лош късмет, а статистическа закономерност.

Ами...зор. Аз след последния, пестящ от храна почти ѝ казах, че един такъв или подобни нему, един вибратор би ги заместил, че и надминал чудесно. Хем няма да се налага после да слушаш излияния за този несправедлив живот, хем си се съобразяваш само с личния си кеф. Да не говорим, че наистина не разбирам това да си седиш с някой, когото едвам изтрайваш - дотам, че да не можеш да се въздържиш да го апострофираш на всяка дума пред хората.

Чак пък излияния за несправедлив живот. Хората стигат до разводи, побоища, умира им съпруга и т.н. Къде, къде по-зле може да е живота от тва да не си намериш един мъж.

Аз съм чувал от жена след 2 развода: "обичам да съм във връзка".

Това не е до пола, а до хората - да не са сами.

Сега всяка жена, може би поне на 30+, има вибратор(и). И тук идва важният въпрос - за какво би и бил един мъж? Каква ще е добавената стойност на мъжа?

Вече няма и такава икономическа зависимост, както в миналото. Значи имаме икономическа самостоятелност + вибратор. За какво, наистина, би бил нужен мъж?

И обратното - за мъжете - те са по подразбиране икономически самостоятелни, а и могат без вибратор. За какво е жена - за домакинските задължения? Но в градовете има такива платени услуги.

Каква е общата допирателна за връзките тогава? Може би остава суетата, тщестлавието, тръпката да "накараш някого да бъде с теб", да ти вдига самочувствието. И/ или за пред хората, поради социален натиск. Какво качество на връзките можем да очакваме?

Абе не си е работа да живееш този живот сам. Не си го представям за себе си - няма да ми е комфортно. Ама ако по някаква причина се разделя с мъжа ми, не се виждам да тръгна да търся друг, особено предвид това какви са шматки повечето свободни на 30+. Ще си седя сама. Ако някой толкова иска - да ме намира 😃

Светни хора има на всяка възраст и от всякакви националности.
Понеже питате за какво ви е връзка - защото дава подкрепа, усещане са пълнота, за екип, за едно цяло. Разбира се, такива връзки далеч не са всички, бих казала, даже, че са по-скоро рядкост. А са рядкост, точно защото, в последните години се пропагандира рушенето на семейството като единица, работи се върху изграждането на индивидуалисти и резултатът е, че всеки гледа само собственото си д.

На жената за какво ѝ е мъж - за да я кара да се чувства желана, да споделя успехите ѝ, да споделят битието си и да се грижат един за друг. Навремето се смеех на лексиконската мъдрост - по-добре сам, отколкото зле продружен и се подписвам под това.
За какво му е на мъжа жена - за да има едни очи, които да го гледат с възхищение и да му казват колко е добър и как може да постигне всичко. Ще кажете, че той може и сам да си го разбере, но е друго, да го чуеш от човека до теб, който те оценява и вижда в теб наистина най-добрия.

Знам, че звучи сладникаво и захаросано и много от вас ще си кажат, че това са пълни глупости и за тях си ще са прави. Но екипът е нещо силно, особено сплотения, без тайни, просто двама души, които гледат в една посока, борят се с проблемите заедно, помагат си по всякакъв начин ... и в добро и зло.

Да, като живееш сам не се съобразяваш с никого, но разбираш колко е важна взаимността когато няма кой един чай да ти направи, просто да те погали по косата и да ти каже - спокойно, ще се оправиш. Аз съм тук.