Не ми се получава с връзките.

Нищо дискусионно няма. Губиш ума, пърхат пеперуди - ми изживей си го, това е рядък дар, не е за изхвърляне. Но слава богу в днешно време не е нужно човек да се жени за да се радва на пеперудите. Спокойно може да им се нарадва, пък като поулегнат нещата да се помисли как си пасват и в по-общ план.

Мъдрите хора са стигнали до извода, че не всичко дето фърчи се яде, Петко.
Това не изключва нито полета, нито еуфорията от него.
А, Станцията ме е изпреварила.

Грешен пример с мен, ясни са ми механизмите. Нормално и неизбежно е след периода на силна страст и опознаване да се премине в партньорство в истинския смисъл на думата. Говорих за реални проблеми, които (съзнателно или не) превръщат връзката в консуматорска, стопират я до едно ниво, блокира се емоционалната свързаност или на прост език казано  - токсичност.

"Дневният ред" не съществува. За теб може да е общо домакинство, за друг  - кариерни цели и още куп неща. Всеки си гледа през своята призма, има право на нея докато не вреди на другите и не е адекватно да налагаш своята като общовалидна истина.

Чувствата или логическия избор? За мен второто няма вход без първото. Възхищавам се до някъде на логическия избор в любовта, но и това си има своята цена. Факт, че нерегулираните чувства могат да замъглят трезвата преценка. Който е постигнал абсолютен баланс - адмирации! Обикновено си в едната или другата крайност. Нерядко преминаваш от едната в другата след житейски шамар. Затова много от нас сме прекрасни съветници за приятели, но собствения личен живот не е подреден.

Който ме пита многократно аз какво мога да предложа  - ми, каквото и те на мен. 🙂

Във форум темите са дискусионни и няма Върховен касационен съд с окончателно и влязло в сила решение (а дори и такива, в някои случаи, могат да се преразглеждат, по криминални случаи).

Поздравявам авторката за искрения и последен постинг. На съфорумничките пожелавам на нея да обяснят какви са правилата и как трябва да живее.

Естествено, че много малко хора са постигнали баланс. Или - не дай Боже - балансът е като в случая "Петрохан".

Чувствата често надделяват над сметките и калкулатора...

Най- често човек с комплекси може да помисли за летва в горенаписаното .

Хората са различни , точно това и аз казвам .
Но със събрания личен товар от качества и недостатъци , правилна самооценка , да оценяш потенциални партньори .

Например , не може мъж или жена, който на 30+ живее, зависим е от родителите си , работи на минимална заплата от години на нелюбима работа и смята за голяма житейска динамика да отиде до плажа в Кранево , да е прочел 2 книги в живота си , да има чести емоционални кризи , да е болезнено ревнив , да търси мъж или жена , на ръководна позиция , обиколил половината свят , бродещ понякога в джунглите на Амазонка ), спокоен , силен емоционално , не комплексиран .

Няма как да стане .
Или има  , но или единият партньор трябва да е на 20+ , другия на 30+ , или да са герои в турски сериал ).

Има си хора за всичко .
Такива , които са щастливи да седят под звездите на одеяло на плажа в Кранево , има и такива , на които са им нужни джунгли и острови .

Има хора не ревниви , не прилепчиви , има такива , на които това им е в природата .

Хора , които предпочитат домашните вечери като двойка , и такива , на които им трябва бурен нощен живот .

Хора четящи книга на седмица и такива , които предпочитат игрички в телефона .

И т.н, и т.н ….

Затова се подбира партньор равностоен на теб , със сходни качества , интереси , морал и т.н , и т.н .

Това , което написа по рано за красавицата и звяра и принцесата и овчарчето го има само в приказките .

На 30+ партньор се избира със разум и сърце . Именно в този ред .
Според мен .

Това не е съвсем така, грешките обикновено са с последствия и кел файда от свободен свестен, когато е с деца, издръжка, бивша намесена неизменно покрай тях и т.н. Всичи знаем как това се отразява на една нова връзка с необвързана жена като авторката, когато трябва да се смести някъде между всичкото по - горе изброено, дори мъжът да е най - свестния. Изборът се стеснява значително с напредване на годините и отричането на това не е никак в полза на авторката и другите търсещи. От там следва да се приемат повече компромиси, да не се търсят сляпо пеперудките и да се гледа по- прагматично на нещата, или ако е невъзможно да се примирява със самотата докато продължава да се чака принцът

Ооох, извинявайте, че ще го препубликувам, но толкова искрено и хубаво мнение е това, че ще му направя много кратък анализ на нормалността:

1. Интересът е хубаво нещо и нормалните хора го проявяват всеки ден; все-ки ден. Също като родителството, имаш дете всеки ден, не събота и неделя.
2. Нормалния човек се учудва, когато му сервират игрички и му се дава акъл "да намали интереса".
3. "Мъжете са хора" - казва жената. Нормалните мъже са хора, нормалните жени също са totally human. Обичат интереса, доброто отношение и чисто приятелската пълна свобода да можеш с един човек всичко да си кажеш, по всяко време. Мярата за тия неща в повечето хора е инстинктивна, вродена и правилна.

Стряска, колко хора се изказват от позицията на наранявани и ограничавани и дават напътствия за мяра.
Така, както пише авторката, на мен не ми прилича на човек, дето прекалява.
Единствено ако е несигурна (и се вкопчва) или ако не е автентична (и след първите срещи показва истинското си лице), мярата ѝ се нарушава. Нещо там ще да е.

Аз тотално се обърках каква е идеята на темата. Очевидно на авторката всичко е ясно и няма нужда от съвети и обяснения. Познати са ѝ всички механизми, само не е ясно защо благочестивите господа арогантно я отсвирват през задния вход, точно преди да входира логическия избор.

Ти нямаш сърце

Да се дава акъл за чужди животи е малоумно.
Всеки си има глава на раменете.
Балансът е относително нещо за всеки човек. Няма постоянен баланс. Въпросът е да гледаш да държиш себе си около собствения си център.
Не знам защо хората толкова много се плашат и бягат от емоциите. Те не те правят слаб, а богат и пълноценен. Дори и лошите. Всеки се учи как да ги преработва и нарежда за себе си.
Но никога няма само разумни или само емоционални хора. Тези, които искат да са изцяло логични, хладни, без емоции обикновено са хора със силни тревожни разстройства от изтласкването на емоции. Те си мислят, че ги контролират, но те си избиват на други места.
//
Авторке, емоционални блокажи има вероятно, защото тези хора не са искали да има нещо повече или не са били готови или изобщо в състояние на подобни преживявания.

Ми не знам. Не е като да не съм отсвирвала и аз арогантно хора в живота си. И то е било, когато нещо адски много ме е подразнило в поведението им и съм си казала - това няма да го търпя и минута повече. Например: несъотвествие между дела и думи, откровени лъжи, системно шикалкавене и целенасочено заблуждаване.
А си представям един възпитан мъж, както ги описва въпросната, какво трябва да е получил от нейна страна, за да удари балтията рязко и безскрупулно.

Пардон! Задният изход исках да кажа.

Както е казал един доктор, "докато наричате това вход, а не изход, болка ще има"...

Садхгуро добре обяснява любовта в социалните мрежи - it is to FALL in love, not to RISE in love. Хората трябва да дават, а не само да вземат... У нас още Ястребовски го обясняваше в "Опасен чар"

И как лошите емоции и преживявания те правят богат и пълноценен?
По-добре превенция и спирачка, отколкото "аз само да си го изживея", после се чудят какво да правят и как да го преодолеят и преживеят (и мъже и жени).
И общество от още по-нестабилни , нелогични, неадекватни хора, пълни с травми, зависимости, комплекси.

Хората, които искат да получат сериозни познания за любовта е добре да четат научна литература – Юнг, Фройд, Долто, Фром и т.н., а не разни фейсбук странички.
Ако да нещо достъпно, но качествено за любовта, да четат "Сидхарта".
//
Не четете – авторката това каза, че няма резки отрязвания. А си седят там, но без развитие.
//
Много бъркаш, Ангеле.
Превенцията е да правиш избори. Но никой не е застрахован какво и кого ще срещне и в самите взаимодействия какво може да очаква от отсрещния човек.

Аз прочетох, че след като са си траяли и тя започнала да им дири сметка, са я отрязвали арогантно. Точно тази дума беше използвана. Обикновено мъжете не режат по арогантен начин. Винаги си оставят вратичка или нарочно те карат да си мислиш, че не е в теб грешката.

Цитирам: "Отдръпва се, намира си друга, играе си с мен и накрая ме зарязва по най-грубия и арогантен начин. И аз не се отказвам лесно. "