Не ми се получава с връзките.

Но в същото време , ти упорито отказваш да анализираш собствените си действия , които водят до един и същи провал.Имаш капацитета да си прочела няколко статии за "личностно развитие" и да запомниш няколко модерни думички , които да ги хвърляш на масата , но нямаш нито капацитета да ги разбереш, нито смелостта да ги приложиш.Обаче е "впечатляващо" как успяваш да събереш събереш в едно липсата на самоанализ като 'гледане на кефа' , за жена на 30+ години с претенции обаче това е жалко.
В крайна сметка обаче , теб те таковат и зарязват...........  а обори този факт? (на твое място не бих се и опитал)

Колко ти е била най-дългата връзка?
Имало ли е съжителство?

Lady,
Външният вид може да ти донесе първа среща, но това, което задържа, е лекотата и спонтанността.
Имам усещането, че понеже вече знаеш какво искаш - брак, деца , тръгваш със сериозна нагласа още от началото. И очакваш отсрещната страна  да се държи като потенциален съпруг . Това обаче създава напрежение и убива естествения поток на отношенията. Мъжете, които наистина са готови за семейство, обикновено си личат ,не се налага да ги буташ или натискаш. По-скоро просто още не си срещнала твоят човек.
Дотогава може би най-доброто е да си върнеш фокуса към това да ти е приятно ,да излизаш с хора, с които се чувстваш добре, без да насилваш нещата. И ако усетиш, че няма интерес или се губи ,по-добре ти да се отдръпваш вместо да подбутваш и тикаш нещата.
Не си нито престаряла, нито  изпуснала последния влак. There is plenty of fish in the sea.

Няколко години, с кратко съжителство (не през цялото време). Приключи заради трети човек, но и без това не беше голяма любов. На младини правих компромисни избори, вече не ми се занимава.


Така е, върху това ще се опитам да поработя. Разбира се, не гарантира безпроблемни срещи, но е по-добра основа от напрежение. Брак и семейно гнездо не ми е самоцел, без да го отхвърлям. Не бързам, не е на всяка цена. По-скоро е бекграунда и съм нащрек.

LadyOnFire, хубаво е когато човек чете нещо да го чете до край. Освен това е хубаво и да проследява мненията на отделните потребители и то до край така, както ние, коментиращите пишем на база това, което ти си написала. Взаимно уважение се нарича. Понеже ме цитираш мен с обувките на ток и червена подметка, ама не ти стиска куража да ме цитираш поименно, аз пък имам топките да ти отговоря.
Ако беше проследила мненията ми щеше да видиш, че всяко мое мнение съдържа добронамерен опит да ти се помогне. Щеше да ти направи впечатление, че задавам въпроси, които са важни за оценка на ситуацията, задължително щеше да видиш, че казвам, че вероятно грешим в предположенията си. Не на последно място, щеше да видиш, че спрях да коментирам от един момент нататък и това е момента, в който каза, че глуповатите ги пропускаш. На това ниво аз не искам да слизам. Това е твоята тема и твоята дискусия и аз съм гост в нея и се държа като гост - влизам с уважение, нося нещо от себе си и си тръгвам когато преценя.

За да бъдем точни това е точният въпрос, на който ти не отговори. Зададен е по описаното от теб, че обядваш в ресторант, където се правят срещи и мъжете идват да се запознават с теб.
“Аз съм много далеч от времето, в което съм ходила по срещи, но и тогава, и като бях на 30+ никой не е идвал на масата ми да се запознаваме. Това в реда на днешните запознаства ли е? Или те идват, защото е имало дълги погледи, въртене на кичур коса и извъртане на глезена, обут в обувка с висок ток и червена подметка?”
Не ми дължиш нито отговор, нито обяснения. Просто показва едно плъзгане на мисълта по повърхността.
Искрено ти желая успех и както и в предишните мнения писах, мисля, че е похвално да търсиш проблем в себе си и да работиш по него. Ако имаш претенции за дълбочина не допускай мисълта ти да се плъзга повърхностно.

Това с третия човек - имало е изневяра от негова страна или от твоя?

Да не я разпитваме толкова - някак си се усеща, че са болезнени, травмиращи въпроси.

Жената на 35+ има трудности с честните и предвидими връзки. Кой няма в днешно време?

Не е добре да и препоръчваме да става темерут...

Той, но не си го представяй драматично. Без да навлизам в подробности, връзката щеше да приключи в някакъв момент. Третият човек просто ускори процеса.

Di Soleil
''Като слушам сърцати приказки от мъжа, който ме вълнува и моята фантазия играе като на съфорумците, дето си ме представят въртяща кичур на високи токчета с червена подметка.''

Не виждам как моето цитиране те обижда. Щом апелираш за взаимно уважение 1во си обери тона. 🙂 Нямам отношение ако сама си се разпознала в коментара за глуповатите. На въпроса ти ще отговоря - да, понякога хората се запознават на социални места като ресторанти без да има допълнителни стимули като кичури, погледи и токчета.

Според мен бъди по-отворена за различни начини за запознанства - курсове, клубове за интереси, хобита, общи компании, пък и дори сайтове за запознанства. Ако нямаш някакви твърде високи или нереалистични изисквания към партньора, все отнякъде ще изскочи нещо читаво.

Ма то "читавото" изскача, но не се задържа дълго.

Е, няма как да знаем колко читаво е било.

LadyOnFire ,

А с познати , приятелки споделяш ли , и ако да , те какво те съветват ?
Вслушвала ли си се в някои от тях , имаше ли резултат ?

От всичко , което си написала , за едно със сигурност си права , най- правилен съвет може да ти човек познаващ те добре .

Тя ги осъзнава нещата , но й е трудно да излезе от механизма , в който се вкарва. И това ще стане, но трябва да си го отработи и като види колко по-леко и хубаво е да не ги мисли ,бута и натиска нещата, ще й хареса и ще се откаже сама.

За да не й пука дали ще я харесат или не, трябва да има много опции. А ако открива мъже само в този определен ресторант, изборът е по-малко и е възможно да се хваща като удаваник за сламка. Да си развие социалните профили, да посещава много събития, на които може да срещне някой, дейтинг апове и т.н. Много по-лесно е да резнеш червен флаг като знаеш, че има и друг на опашката.

Избора и е огромен , ама тя си го ограничава до определен типаж ,който не е от най сериозните и се чуди защо така става