Въпросът е, че като няма такъв човек на хоризонта, а веремето изтича между пръстите, тогва какво, дали и как го правим?
Една от най-модерните думи напоследък е самодостатъчност.
Колко можем да сме самодостатъчни, докато чакаме принца/ принцесата?
Една от най-модерните думи напоследък е самодостатъчност.
Колко можем да сме самодостатъчни, докато чакаме принца/ принцесата?
Човек може да не си е самодостатъчен, но искрено не съветвам никой просто да се събира в двойка, за да не е сам.
Според мен има 2 вида време: за мъжете - на полова активност и на старост; за жените: за репродукция и също за старост.
Тези времена могат да създават уещане за изтичане, за тик-такане на часовника.
По-горе беше написано за типа мъж, който евентуално се търси - това не е ли тип бащинска фигура - той да има контрол, но и да обича безусловно, независимо как се държи принцесата?
