Не ми се получава с връзките.

  • 51 561
  • 2 459
# 1 365
Мда, всичко е прекрасно. Четем...

Висока самооценка, здравословна самооценка, самочувствие, все различни неща...
Според мен, май го писах още в началото, тя няма реална самооценка.
Не е и длъжна да чете, да слуша и да вярва на хора, които не я познават и се упражняват в разни анализи, но пък не е и лошо леко да се замисли.
Виж целия пост
# 1 366
AIDA_N
Дано се замисли , не малко , а много ).
Особено в първите десетина страници имаше доста прекрасни , смислени , разгърнати коментари и съвети .
Виж целия пост
# 1 367
Да, в смисъла на женска солидарност.
Напълно съм съгласна, освен, че помня и случая в Казахстан, вероятно и понеже съм израснала с много приятелки, както е и до днес, животът с женска подрепа е съвсем различен, защото светът на мъжете и жените се различава.
Виж целия пост
# 1 368
Виждам, че темата е влязла в дебат🙂 Сега...аз не коментирам особено проблемното поведение на мъжете. Няма смисъл от жалване, а и нямам контрол над чуждото такова.

Работя си над собствения патерн, горе-долу се получава. Бих споделила, че мъжете реагират на сигналите. Примерно, ако покажа, че ще простя нещо неприятно - превръща се в норма. Ако чакам прекалено дълго - спират да инвестират. Ако съм твърде достъпна - отивам на резервната скамейка. Всичко това не зависи и не може да бъде спасено от красота, акъл и добри намерения.

За сега мога да кажа, че е хубаво да общувам леко и естествено, като се откъсна (до колкото мога) от крайния резултат. Няма рамка за това кой да пише първи. Не винаги правилния ход е да мълчаливия, докато чакам мъжа да ме подканя многократно. Изобщо, не е важно какво и кога си казала, а енергията зад казаното да не е тревожна. Стана малко абстрактно.😸Ще пиша по-конкретно, като имам МатериаЛ.

За повечето тук е ясно, че не съм луда преследвачка на костюмирани мъже по заведения, облечена в минижуп. На който не е..еее, не мога да ви помогна. 👔👙
Виж целия пост
# 1 369
Има едно нещо в психологията (понеже изчетох и гледах много по въпроса като анализирах себе си), дето му викат "Core fear" и идва от детството, а се отразява на връзките на възрастните хора.

Примерно аз много дълго време имам страх от изоставяне и бях също все тревожна и това ми принижаваше критериите във връзката, смисъл както авторката - мъжът на пиедестал, ако нещо не ме устройва, го пренебрегвам, ако той се държи лошо - прощавам и накрая връзката ми е толкова неприятна че късам с мъжа ( А той се чуди защо, нали всичко съм понасяла)

Единствения начин ако това е проблема, е да спреш да имаш очаквания, че това е мъжът на живота ти, да следваш принципа, че ти си достатъчно добър да те обичат както задлужаваш и ако нещо не те устройва да си казваш, пък ако отсреща не им харесва -  пускаш ги да си ходят.
И така бързо се отсяват неподходящи, пък и спира преструването
Виж целия пост
# 1 370
Но авторката основно говори единствено как прави всичко правилно и прекрасно, как е добра, нежна, всеотдайна, мила, интелигентна, еманципирана, допълваа успелия мъж, толерантна е, разбрана.
Същевременно красива, с добър изказ, хумор...
Кой номрален мъж ще изостави такава жена, та това е жената от мечтите на всеки мъж.

Какво става тук, аз нищо не разбирам, това е отвъд логиката и здравия разум.
Би трябвало мъжете, които са таргет да са умни и интелигентни.
Веднага биха забелязали жена като нея и биха я искали за цял живот.
Виж целия пост
# 1 371
Замислих се, че често съм виждала след неуспешни връзки хора да опитват да въведат механични критерии за подбор на кандидати за следващи връзки, за да си върнат контрола. Това работи донякъде, но като се елиминират чувствата и емоциите като фактор и нищо хубаво не се получава. Процесорът на човешкия мозък е твърде слаб за рационални преценки от подобен калибър и затова много информация минава и се обработва като усещане, което наричаме интуиция. Другия човек трябва да се усети, не толкова да се анализира, и обикновено първото усещане е вярно. Костюми, работа, кариера, сериозен вид са неща, които имат много малко отношение към психологическата зрялост в отношенията, например, или към бъдещия успех на каква да е връзка. Дори към материалния статус могат да не се отнасят, защото у нас особено бая народ се прави на по-имотен и състоятелен, отколкото е.
Виж целия пост
# 1 372
Но и това как изглеждаш в момента също не е меродавно.
 Ако си някъде по работа или нещо вършиш и си с ежедневни дрехи ,дори и с много качества няма да бъдеш забелязан.
И обратното, ако си на делова среща, представителен обяд, конференция или важно събитие изглеждаш максимално добре. Един и същи човек създава различно впечателение.
И пълно с позьори, както каза преди мен Бояна, повечето се опитват да представят себе си като много по-добра партия.
Виж целия пост
# 1 373
На доста от хората в темата ще им е полезно да прочетат 2 пъти мнението на Бояна.

Филтрите за селекция на партньор са подвеждащи конструкти, с които съзнанието ви мами да се позиционирате уж добре еволюционно.
Но отдавна не живеем в бедност и безправие, че да работим с базисни еволюционни механизми - грижи ли се, търчи ли, печели ли пари.

Сега баш човек може да си избира като Базила - приятно ли ми е на МЕН, усмихва ли се тоя човек, комуникира ли така, че на мен да ми е леко и приятно, отговаря ли неговият морал на моите разбирания и тн. Дай Боже всекиму свободата на такъв подход
Виж целия пост
# 1 374
Да, усещането, интуицията са много силни и важни. Но съвремието е такова, че има много запознанства по интернет. То просто физически няма време за други запозманства (освен ако не сме много вървежна жена, на която всеки и предлага).

А при интернет запознанствата интуицията може да подведе. Или дори при лесни реални запознснства. Понякога хората са толкова счупени отвътре, че това се разбира след известно време, напр. няколко месеца.

Калво би станало ако двама със страх от изоставяне се съберат? Травматична (нездравословна) привързаност?

Апропо, хората със здрава самооценка не са мнозинство, поне моите наблюдения са такива.
Виж целия пост
# 1 375
Сещам се за една позната, бивша колежка, която беше умна и страшно красива. Страхотна фигура, прекрасно лице, много очарователна. Имали сме допирни точки макар и в различни отдели, имахме добра комуникация. Бях останала с доста добри впечатления от нея. В моите представи - топ мацка. Но станах свидетел на спорове между нея и други хора за някакви уж дребни неща. Ами...толкова отвратително поведение. Една злоба от нейна страна, опит за смачкване на противника, грозни думи. Бях потресена. Пак казвам - не беше сериозна тема, че така да се жегне тази жена. И тогава беше без приятел и сериозна връзка, сега над 35 - също (доколкото ми е известно). Така че - красива опаковка, интелект, но кофти характер.
Виж целия пост
# 1 376
Другия човек трябва да се усети, не толкова да се анализира, и обикновено първото усещане е вярно.
В 10-ката!
Прочетох темата и през отговорите прозира възрастта на авторите. 30+ анализират (премного), 45+ чувстват и действат. Какви били времената преди, какво имало пък сега нямало, травми, енергии и цялата словесна артилерия на Интернет коучовете. А нещата в същността си са същите - има хора отредени за нас и други, с които не си пасваме. Как, къде и дали ще срещнем от първия тип е въпрос на обстоятелства, късмет и разбира се на наша активност.

Ако си някъде по работа или нещо вършиш и си с ежедневни дрехи ,дори и с много качества няма да бъдеш забелязан.
И обратното, ако си на делова среща, представителен обяд, конференция или важно събитие изглеждаш максимално добре. Един и същи човек създава различно впечателение.
Да, ако говориш за първото впечатление, тоест първите 1-2 минути, след което веднага идва представянето под форма на умения - социални и професионални, речник, култура, хумор и т.н., тоест личността. И там е истинският тест.
Виж целия пост
# 1 377
Много хубаво мнението на Бояна. Подкрепям с 2 ръце.
//
И продължавам от мнението на Хейзъл – захващам се за комуникацията.
Абсолютно ключова лично за мен допирателна, за да се получат отношенията между мъж и жена.
Давам бърз пример от онзи ден.
Пътувам за среща с приятеля си в друга държава.
Скрит текст:
Не ме питайте колко е трудно да се поддържа дистанционна връзка, все търся повод да се откажа и не се отказвам, защото НИ се получава да му се не знае.
Претъпкано, до мен в последния момент, закъснял се настанява един млад мъж, видимо чужденец.
Скрит текст:
По време на пътя, който е сравнително дълъг, той се включва на английски – аз съм французин, пътувам за еди къде си, знаеш ли как мога да ползвам роуминг извън ЕС?
Казвам, английският ми е ужасен (на развален английски) и не знам. Той пак пита нещо. Аз пак – ай донт ноу.
После настана неудобна тишина.
И по едно време се сетих, че имам преводач на телефона. И си викам – защо се държа като @ъз, ако аз се окажа някъде така и някой ме отреже и не ми помогне, ще побеснея. Написах на преводача и му дадох да чете кое как и къде да ползва.
И се почна едно писане.
И този по едно време ми пише – никога досега не съм имал подобен разговор – да си говоря с някого все едно се познаваме от години, да седим един до друг и да не си говорим, а да си пишем.
Благодари ми човека за помощта и каза, че затова харесва Балканите – както ги нарече - тук хората са много топли и фемили. За разлика от французите. Викам, аз пък ги харесвам, може би защото са малко надути като мен.
И така нататък, стана интересен разговор с текстване.
Накрая човекът ми благодари за хубавия разговор, покани ме във Франция, разменихме контакти. Беше готов да продължим вечерта на бар, вечеря. Викам – не, мерси за поканата, ще запазя дистанция, а и приятелят ми надали ще е щастлив.
Тъжна усмивка и мерси за раздяла.
Та.
Въпреки езиковата бариера, добрата комуникация с тематики, чувство за хумор, създава моменталическа спойка и буди интереса на човека отсреща.
А на мен ми се струва, че авторката точно това не умее – как да комуникира с мъжете и на какви теми.
И най-важното – последващата комуникация явно е тегава, щом не се получава.
Виж целия пост
# 1 378
Не бих обвинила авторката, че не умее да комуникира, все пак не я познаваме така добре, но комуникацията е двустранен процес и ако едната страна не участва или участва пестеливо, резултатът е незадоволителен. Това е моят опит. Опит на разговорлив човек, но само ако среща същото. Тоест с мълчаливец удрям на камък

ПП - и аз имам подобни спонтанни запознанства, с все атрибутите му - по-млад мъж, заинтересован, търсещ контакт, усмихнат и т.н., и т.н. Колкото и да галят егото ми, не мога да се потупам по рамото за комуникационния ми талант, единствено за съвпадението от добрата ми форма и неговото свободно време.
Виж целия пост
# 1 379
Не се хваля, Елиф, комуникирам навсякъде добре с хората. И с по-млади, и с по-възрастни.
ЗА 93 страници точно това се разбра за авторката всъщност – комуникацията ѝ не е сила. А и не прави разлика между хората, не е интуитивна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия