Медицински университет - Тема 6

  • 9 254
  • 158
# 90
В МУ-Варна и Бургас, където миналата година имаше договори, сумарно бройката е различна тази година (редовно +договор), така че не може да се твърди, че има някакъв фиксиран прием редовно за всеки университет, който се намалява с приема под условие. При обявяването на окончателния прием ще стане много ясно.
Виж целия пост
# 91

Незнам дали се вижда добре, но ето какво прави малка общинска болница.

Около мен все момичета и все към денталната медицина са се насочили. Дано успеят!
Виж целия пост
# 92
В Тутракан не знам колко ще отидат от София
Виж целия пост
# 93
Димис, ти сигурно си по-запозната от мен, но още преди ~15г болницата в Тутракан се опитваше да привлече лекари-специалисти.
Тогава предлагаха 2000лв заплата и квартира. Мои приятели работеха така 15дни  в Тутракан за пари и 15дни в университетска болница, за обучение. Много им харесваше града и намериха приятели там, още с удоволствие се връщат там.
Виж целия пост
# 94
В Тутракан не знам колко ще отидат от София
От София имат биолог. Къща или голям апартамент се търсеше за семейство лекари от Пловдив. Явно единият лекар ще е неонатолог или педиатър, защото трябва такъв специалист в болницата.
Виж целия пост
# 95
Ако нямах семейство бих отишла на интервю.
За тези от нас, които имат семейства е по-сложно да се отиде в друг, по-малък град. Но всеки си знае положението, може пък и със семейството да е възможно за някого.
Има всякакви млади хора, не всеки иска да е в София и да е акушер-гинеколог или дерматолог.
Под път и над път са вече акушер-гинеколозите-сладка работа...следиш бременни, плащат ти пакети и избор на екип. В гинекология рядко работят - всичко живо напира да взима допълнителните пари. Същото важи и за нас акушерките, но все още изборът е заради по-приятните пациенти, не допълнителни пари.

Някакво момиче ми попадна преди време, мисля, че беше българка - тя обясняваше защо е избрала специализация по обща медицина и работа като GP. По-разнообразни пациенти, нормално работно време, без живот в постоянна конкуренция и стрес. И негативи има 150, но за всеки характер има избор. Последно време ми излизат публикации за различни софийски квартали от млади общопрактикуващи лекари, които се представят и събират пациенти. Което е чудесно.
По същата логика, живот в Тутракан с осигурено жилище, обучение, специализация би бил страхотен вариант. Пак ще има разнообразие от пациенти, от ситуации.
Първият ми преподавател по акушерство казваше, че материята най-добре се учи в Индия, например...не в София в лъскава клиника, добра апаратура и 90% здрави жени.
Виж целия пост
# 96
Дези мен ме спира факта, че не съм шофьор да кандидатствам в Тутракан.
В малките градове няма проблем с ясли и градина. В нашия град може всяка година да местиш детето в нова градина и до първи клас ще ги обиколи всички. После и за гимназия няма чак толкова висок бал. И накрая успяват децата да влязат в МУ. Значи подготовката не е толкова лоша. Не всички обаче се целят е София и мисля, че е по финансови причини. Четири момичета са заявили желание да се върнат в града след държавните изпити в МУ Варна. Насочили са се към клиничната лаборатория, хемотрансфузионната хематология, ендокринология и неонатология. Момичето е желание за ендокринология сподели, че за Варна са й обещали специализация след три години. Много й се виждат. Ако някой реши за специализация по неврология да пише на ЛС. Мога да съдействам.
Виж целия пост
# 97
Моя позната има две деца, които учат медицинска специалност. Голямото завърши медицина тази година и искаше да специализира педиатрия. В Иван Митев и бяха казали, че евентуално може и да и предложат, ако доброволства едни поне 8 месеца, 5-6 дни в седмицата. И пак не било сигурно. Това, че трябва и от някъде да идват финанси за храна и сметки, явно е без значение за тях. В крайна сметка избра друга специалност - казаха ми какво и къде, но ми е изхвърчало от ума.
Та предвид как ги изнудват... добре е да има различни варианти.
Виж целия пост
# 98
При положение, че няма подписан договор,че след като им доброволства 8 месеца ще го вземат, си е чиста експлоатация това.
Виж целия пост
# 99
Според мен има много неизяснени неща, относно кандидатстването под условие. Някой, за които се сещам: 1. Гарантират ли ти специализация; 2. Ако си намериш мъж, който е с диговор в Тутракан, а ти си с договор във Видин, какво следва - разделяте се, може да се прехвърлиш, или? А стажовете, как ще се случват… ще си наемаш квартира за 2 месеца ли? Има и още. Хубаво е да го обмислят добре.
Виж целия пост
# 100
Не  съм в  системата,  лаик  си пaдам, но нещо ми бяга  гореупоменатата логика, че медицина  се  учи  не  в  голяма  болница  с модерна  апарaтура.  В  една  по-семпла,  дори и  под  ръководството на  страхотни лекари,  няма  да  се  виждат  доста  случаи, няма  да  могат да се направят  много интрвенции.. Една  от  специалностите,   за  които дъщеря ми  пращаше  запитвания за специализация  (колебаеше  се  между  две, затова  уточнявам) беше  неврология.  Не  гледаше  да е  в голям  град  болницата непременно, но избираше  такива,  в  които  да има  ако не  всички,  то  поне  повечето от тези звена - за лечение на инсулт, обща неврология, спешно, неврофизиология,  неврорадиология, интензивно  отделение,   евентуално  психиатрия.  Такива  болници   съвсем не е  задължително да са позиционирани в  големите  градове.  Една  такава  беше  буквално в   градче от селски  тип.  Лекарите/сестрите масово  живеели в големия  град ,  който е  сравнително  близо, а  пътували  до   клиниката  с кола.  В  такива  болници не  знам каква  е  апаратурата, сигурно  е модерна, но  ключово  ми се  струва, че в нея бъдещият  специалист  би  попаднал на всичко.  А  така  се  учи най-добре според мен. Simple Smile
Виж целия пост
# 101
Зависи какво учиш. Ако си неврохирург или искаш да се научиш да работиш с Да Винчи...да-Тутракан не е добра опция.
Но по принцип Да Винчи стоят под ключ, който е в джоба на шефа на болницата и специализантите го виждат само на картинка. Чували са, че го има, но никога не се приближават до него.
Така е и с по-проста апаратура, като ехографа. Чувала съм истории как докторът си крие кабелите, за да не му го пипат специализантите.
Има всякакви хора, разбира се..може и на някой по-богоизбран, с роднини да му дават.
Освен от специализанти и от доктори съм ги чувала тези неща, в разказите им те как са се учили или сега какво се случва.
Дори при специалистите по здравни грижи е подобно, какви куриози срещаме и ние на практиките си Laughing да не започвам пък с тази тема...
Виж целия пост
# 102
Скоро "служебно" попаднах на АГ лекар, името ми се стори познато и го заговорих. Сега бил шеф на АГ отделение малко градче, та ми обясни как това било мястото за обучение на млади лекари.
Тактично го изслушах и не зададох съществения  въпрос: "Колко раждания имате седмично/месечно/годишно?", не вярвам годишно да надхвърля дневната бройка на голяма Софийска болница.
И аз съм лаик, но някак не съм сигурна, че опит се добива като се бориш с мизерията или от това да няма от кого да се научиш, а и за сложните случай се търсят големите болници/мед.градове.
Виж целия пост
# 103
В тази връзка (къде и как се учат най-добре специализантите) ми изниква в съзнанието разговор с познат на тема нивото на медицината в Турция и аргументи в нейна полза - знаят и могат много, защото при тях милиони случаи, милиони казуси, цинично дори - много материал за обучение на младите лекари.
На бойното поле се учи най-добре - в България, освен, че се "пазят" старите медици да не им се изяде хляба от младите, и умишлено ги държат далече от същината на нещата.
За жалост така като я караме скоро няма да има кой да ни лекува и щем не щем - до Турция ще ходим.
Виж целия пост
# 104
Хем имате право, хем не съвсем. Не мисля че примерно има значение колко са случаите общо на куп  от дадена специалност, да речем  гинекология в една голяма болница, защото така, или иначе един специализант ще види само случаите на своя ментор, а не всички. Докато в някой по малък град с двама гинеколози ще види всичко, което те правят и вероятно ще го скъсват от работа, а това все пак се превръща в опит. Може би по друг начин стоят нещата с невро и съдова хирургия, или онкология, та вероятно е до специалност. Преди няколко месеца гледах репортаж, по скоро приличаше на цял документален филм за Пернишката болница и специализант хирург, който каза, че от София получават случаи, с  които там никой не искал да се занимава, хора на които им дават дни, или месец живот, много възрастни и въобще отписани, които в Перник връщали към живот. Да, каза че е малко като опитно поле и е бил в дилема проба-грешка, но хора получават шанс за живот, а специализантите случаи, които в големите болници никой не иска - не носещи пари, безнадеждни и т.н. . . Но се учат и приемат всеки пациент присърце. Беше или обща, или коремна хирургия. Имаше  примери и с гинекология.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия