Много хубави новини има, леко бременеене, на всички останали-кураж, ще стане!
Виж целия пост
Дългото чакане след трансфер - тема 122
- Публикувана: 29 апр. 2026, 13:17 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2026, 13:12 ч.
# 31
30 апр. 2026, 07:32 ч.
И аз се записвам в новата тема. Чинно чакам да дойде време за ЗЕТ, но вече търпението ми се изчерпва и последните дни съм в някаква дупка :/ А около мен няколко момичета забременяха и то непланирано. Трудно ми е да се овладея, когато започнат да се оплакват за щяло и нещяло - ама не било това правилния момент, пазели се били, не знаели какво щели да правят.... Такива моменти ме смазват психически и си мисля колко нечестно е на някои хора да им се раждат деца, които дори не са желани и планирани на този етап, а ние се мъчим от толкова време...
Warmsensation, тихичко честито от мен!
Виж целия пост
Warmsensation, тихичко честито от мен!
# 32
30 апр. 2026, 07:34 ч.
Warmsensation - честито и до финал ❤️❤️
Аз отивам на кръвен ,но си ми дойде като при цикъл. Тест направих сега, чертата си седи все така бледа. Отивам да констатират неуспеха и да видим кога ще трансферираме другото.
Виж целия пост
Аз отивам на кръвен ,но си ми дойде като при цикъл. Тест направих сега, чертата си седи все така бледа. Отивам да констатират неуспеха и да видим кога ще трансферираме другото.
# 33
30 апр. 2026, 07:51 ч.
Авокадо, да, и аз съм така.
Аз имам вече шест стимулации и само три трансфера, тъй като от половината стимулации нямаме ембрионче.
Аз изпитвам огромен страх още по време на самата стимулация - ще има ли яйцеклетки, ще има ли ембриончета, всичко ми се свива, последно даже мислех, че не искам да ми казват колко яйцеклетки са извадили, нито колко са се оплодили, да ми звъннат чак на трети ден и тогава да ми кажат. Това чакане и намаляване на броя след пункцията за мен е изключително изтощаващо. Лекарката ми ме гледа всеки път с огромна вяра и кураж, а очите й се насълзяват след всяка моя пункция и разбирам, че преживява нещата заедно с мен.
Страхът е нещо нормално, нямаше да се страхуваме, ако не ни пука. Колкото и да ни е притеснено, обаче, за да функционира тялото добре, е нужно да си дадем поне малко спокойствие.
Но страхът няма да попречи на имплантацията, така че и да не го овладеем, няма страшно. Аз си повтарям, че правя, каквото зависи от мен, другото не е моя работа. Може би съм даже и повече от обезкуражена и просто си казвам: каквото-такова.
Вики, стискам палци да са добре нещата! Винаги има шанс, чудеса се случват!
Warmsensation, честито, силно стискам палци всичко да върви добре и да имате чудесно здраво бебче!
Lucíana, да, тежко е. Понякога си казвам, че сигурно и аз на тяхно място щях да разсъждавам така - да мрънкам, че съм бременна за n-ти път, че съм забременяла не точно когато искам, защото искам бебето да е определена зодия, да се оплаквам от палавите си деца... Но може би поне бих съобразила пред кого да се оплаквам. Колкото и нескромно да звучи, от известно време се успокоявам, че аз просто съм израснала повече от тях по отношение на емоционалното съобразяване и мрънканията им не могат да ме засегнат. Да си говорят. На приказките им не мога да повлияя, но мога да влияя на начина, по който ми се отразяват
Виж целия пост
Аз имам вече шест стимулации и само три трансфера, тъй като от половината стимулации нямаме ембрионче.
Аз изпитвам огромен страх още по време на самата стимулация - ще има ли яйцеклетки, ще има ли ембриончета, всичко ми се свива, последно даже мислех, че не искам да ми казват колко яйцеклетки са извадили, нито колко са се оплодили, да ми звъннат чак на трети ден и тогава да ми кажат. Това чакане и намаляване на броя след пункцията за мен е изключително изтощаващо. Лекарката ми ме гледа всеки път с огромна вяра и кураж, а очите й се насълзяват след всяка моя пункция и разбирам, че преживява нещата заедно с мен.
Страхът е нещо нормално, нямаше да се страхуваме, ако не ни пука. Колкото и да ни е притеснено, обаче, за да функционира тялото добре, е нужно да си дадем поне малко спокойствие.
Но страхът няма да попречи на имплантацията, така че и да не го овладеем, няма страшно. Аз си повтарям, че правя, каквото зависи от мен, другото не е моя работа. Може би съм даже и повече от обезкуражена и просто си казвам: каквото-такова.
Вики, стискам палци да са добре нещата! Винаги има шанс, чудеса се случват!
Warmsensation, честито, силно стискам палци всичко да върви добре и да имате чудесно здраво бебче!
Lucíana, да, тежко е. Понякога си казвам, че сигурно и аз на тяхно място щях да разсъждавам така - да мрънкам, че съм бременна за n-ти път, че съм забременяла не точно когато искам, защото искам бебето да е определена зодия, да се оплаквам от палавите си деца... Но може би поне бих съобразила пред кого да се оплаквам. Колкото и нескромно да звучи, от известно време се успокоявам, че аз просто съм израснала повече от тях по отношение на емоционалното съобразяване и мрънканията им не могат да ме засегнат. Да си говорят. На приказките им не мога да повлияя, но мога да влияя на начина, по който ми се отразяват
Здравейте момичета и аз се записвам . Предстои ни трансфер на 5 дневен бластоцист и то не с добро качество от външната характеристика поне .
Предвид всичко през което сме минали през годините с ММ, ми е много трудно да повярвам че чудото ще се случи и съм изключително негативно настроена и още преди да е минал трансфера усещам как ще стигнем пак до лелката... Има ли и други момичета които се усещат обезкуражени ?
Предвид всичко през което сме минали през годините с ММ, ми е много трудно да повярвам че чудото ще се случи и съм изключително негативно настроена и още преди да е минал трансфера усещам как ще стигнем пак до лелката... Има ли и други момичета които се усещат обезкуражени ?
# 34
30 апр. 2026, 08:54 ч.
Ех Леда изпращам ти прегръдки! Все се си повтарям, че ще изгрее слънце и на нашата улица някога и каквото е за нас няма да ни подмине 🍀
Честито warmsensation 🍀 дано да мине всичко гладко!
Виж целия пост
Честито warmsensation 🍀 дано да мине всичко гладко!
Авокадо, да, и аз съм така.
Аз имам вече шест стимулации и само три трансфера, тъй като от половината стимулации нямаме ембрионче.
Аз изпитвам огромен страх още по време на самата стимулация - ще има ли яйцеклетки, ще има ли ембриончета, всичко ми се свива, последно даже мислех, че не искам да ми казват колко яйцеклетки са извадили, нито колко са се оплодили, да ми звъннат чак на трети ден и тогава да ми кажат. Това чакане и намаляване на броя след пункцията за мен е изключително изтощаващо. Лекарката ми ме гледа всеки път с огромна вяра и кураж, а очите й се насълзяват след всяка моя пункция и разбирам, че преживява нещата заедно с мен.
Страхът е нещо нормално, нямаше да се страхуваме, ако не ни пука. Колкото и да ни е притеснено, обаче, за да функционира тялото добре, е нужно да си дадем поне малко спокойствие.
Но страхът няма да попречи на имплантацията, така че и да не го овладеем, няма страшно. Аз си повтарям, че правя, каквото зависи от мен, другото не е моя работа. Може би съм даже и повече от обезкуражена и просто си казвам: каквото-такова.
Вики, стискам палци да са добре нещата! Винаги има шанс, чудеса се случват!
Warmsensation, честито, силно стискам палци всичко да върви добре и да имате чудесно здраво бебче!
Lucíana, да, тежко е. Понякога си казвам, че сигурно и аз на тяхно място щях да разсъждавам така - да мрънкам, че съм бременна за n-ти път, че съм забременяла не точно когато искам, защото искам бебето да е определена зодия, да се оплаквам от палавите си деца... Но може би поне бих съобразила пред кого да се оплаквам. Колкото и нескромно да звучи, от известно време се успокоявам, че аз просто съм израснала повече от тях по отношение на емоционалното съобразяване и мрънканията им не могат да ме засегнат. Да си говорят. На приказките им не мога да повлияя, но мога да влияя на начина, по който ми се отразяват
Аз имам вече шест стимулации и само три трансфера, тъй като от половината стимулации нямаме ембрионче.
Аз изпитвам огромен страх още по време на самата стимулация - ще има ли яйцеклетки, ще има ли ембриончета, всичко ми се свива, последно даже мислех, че не искам да ми казват колко яйцеклетки са извадили, нито колко са се оплодили, да ми звъннат чак на трети ден и тогава да ми кажат. Това чакане и намаляване на броя след пункцията за мен е изключително изтощаващо. Лекарката ми ме гледа всеки път с огромна вяра и кураж, а очите й се насълзяват след всяка моя пункция и разбирам, че преживява нещата заедно с мен.
Страхът е нещо нормално, нямаше да се страхуваме, ако не ни пука. Колкото и да ни е притеснено, обаче, за да функционира тялото добре, е нужно да си дадем поне малко спокойствие.
Но страхът няма да попречи на имплантацията, така че и да не го овладеем, няма страшно. Аз си повтарям, че правя, каквото зависи от мен, другото не е моя работа. Може би съм даже и повече от обезкуражена и просто си казвам: каквото-такова.
Вики, стискам палци да са добре нещата! Винаги има шанс, чудеса се случват!
Warmsensation, честито, силно стискам палци всичко да върви добре и да имате чудесно здраво бебче!
Lucíana, да, тежко е. Понякога си казвам, че сигурно и аз на тяхно място щях да разсъждавам така - да мрънкам, че съм бременна за n-ти път, че съм забременяла не точно когато искам, защото искам бебето да е определена зодия, да се оплаквам от палавите си деца... Но може би поне бих съобразила пред кого да се оплаквам. Колкото и нескромно да звучи, от известно време се успокоявам, че аз просто съм израснала повече от тях по отношение на емоционалното съобразяване и мрънканията им не могат да ме засегнат. Да си говорят. На приказките им не мога да повлияя, но мога да влияя на начина, по който ми се отразяват
Здравейте момичета и аз се записвам . Предстои ни трансфер на 5 дневен бластоцист и то не с добро качество от външната характеристика поне .
Предвид всичко през което сме минали през годините с ММ, ми е много трудно да повярвам че чудото ще се случи и съм изключително негативно настроена и още преди да е минал трансфера усещам как ще стигнем пак до лелката... Има ли и други момичета които се усещат обезкуражени ?
Предвид всичко през което сме минали през годините с ММ, ми е много трудно да повярвам че чудото ще се случи и съм изключително негативно настроена и още преди да е минал трансфера усещам как ще стигнем пак до лелката... Има ли и други момичета които се усещат обезкуражени ?
# 35
30 апр. 2026, 09:22 ч.
Момичета, много благодаря на всички за хубавите думи и позитивните пожелания! Искрено се надявам да има щастлив край♥️
Vicky.de, стискам палци да не е цикъл и днес да си покаже кръвният тест. Имай вяра до последно!
Avocado, оценките на ембрионите са ориентировъчни и не са гаранция за качество. Правили ли сте ПИД? Питам, защото при нас на свеж трансфер с хубава оценка без ПИД (4АВ) нямаше имплантация. След това изследвахме останалите и голяма изненада-само 1 от тези с хубава оценка беше балансирано. Другото ни балансирано беше 2ВВ, преживя размразяване за изследване, стана 3ВВ, пак замразяване и замразен трансфер, и сега се борим заедно с него в мен ♥️ Не сме и очаквали такъв развой. Така че стискам палци да имате приятна изненада!
Lucianа, не се предавай, трябва си здраво търпение, да се стегнеш и да не се предаваш. Всички се борим за едно нещо и този път ни учи на толкова неща. Падаме, ставаме и продължаваме! Ще се случи, имай вяра!
Leda, винаги като прочета пост от теб и ми се насълзяват очите. Толкова мъка, но и смирение, сила и борбеност има в теб! Възхищавам ти се! Позволявай си да си слаба, преживявай нещата по твоя си начин, но никога не се отказвай! Най-искрено ти пожелавам скоро време и на теб да се случи чаканото щастие!
Виж целия пост
Vicky.de, стискам палци да не е цикъл и днес да си покаже кръвният тест. Имай вяра до последно!
Avocado, оценките на ембрионите са ориентировъчни и не са гаранция за качество. Правили ли сте ПИД? Питам, защото при нас на свеж трансфер с хубава оценка без ПИД (4АВ) нямаше имплантация. След това изследвахме останалите и голяма изненада-само 1 от тези с хубава оценка беше балансирано. Другото ни балансирано беше 2ВВ, преживя размразяване за изследване, стана 3ВВ, пак замразяване и замразен трансфер, и сега се борим заедно с него в мен ♥️ Не сме и очаквали такъв развой. Така че стискам палци да имате приятна изненада!
Lucianа, не се предавай, трябва си здраво търпение, да се стегнеш и да не се предаваш. Всички се борим за едно нещо и този път ни учи на толкова неща. Падаме, ставаме и продължаваме! Ще се случи, имай вяра!
Leda, винаги като прочета пост от теб и ми се насълзяват очите. Толкова мъка, но и смирение, сила и борбеност има в теб! Възхищавам ти се! Позволявай си да си слаба, преживявай нещата по твоя си начин, но никога не се отказвай! Най-искрено ти пожелавам скоро време и на теб да се случи чаканото щастие!
# 36
30 апр. 2026, 09:39 ч.
Leda*, Avocado, и аз съм така. Не мога да кажа, че съм обезкуражена, но някак се чувствам все едно не съм била даже на трансфер (нямам и симптоми), предните пъти повече се вълнувах и се вглеждах. Сега ми е четвърти трансфер и ви разбирам за страха, мен също ме е страх само като си помисля колко трудно се случват ембрионите при нас и как буквално почти след всеки неуспех сме в изходна позиция.. Все пак не спирам да се моля за чудото! Иначе това с бременните около мен го преживях отдавна, да понякога е дразнещо, но вече не го преживявам чак толкова драматично, казвам си, че моето дете ще дойде, когато е най-правилно за мен и така.
WarmSensation, честито и успех до финал!
Vicky.de, дано да не е цикъл и всичко да се нареди!
Виж целия пост
WarmSensation, честито и успех до финал!
Vicky.de, дано да не е цикъл и всичко да се нареди!
# 37
30 апр. 2026, 10:40 ч.
Warmsensation Честито и успех 🍀
На всички други късмет надявам се тази година е нашета 🙏🍀 на всички които чакаме и се борим 😊
Виж целия пост
На всички други късмет надявам се тази година е нашета 🙏🍀 на всички които чакаме и се борим 😊
# 38
30 апр. 2026, 11:39 ч.
Момичета, кръвния е отрицателен ( не знам стойността ,защото не мога да го видя тук информацията е по тел.) Кървенето си стана нормална кръв, а сутринта уринарния си беше с доста наситена черта. Нищо не разбирам. Казаха да спирам всичко.
Виж целия пост
# 40
30 апр. 2026, 12:19 ч.
Вики, съжалявам, мила! 
Възможно е да е имало имплантация и да е имало покачване на чхг, именно затова домашният тест е показал втора черта.
Ако разбереш стойността от кръвния тест, ще имаш повече яснота.
Сега си дай воля на емоциите и се отпусни. Направила си всичко, което зависи от теб! Имате си снежинка, доколкото помня, скоро ще си я вземете на топличко вкъщи!
Виж целия пост
Възможно е да е имало имплантация и да е имало покачване на чхг, именно затова домашният тест е показал втора черта.
Ако разбереш стойността от кръвния тест, ще имаш повече яснота.
Сега си дай воля на емоциите и се отпусни. Направила си всичко, което зависи от теб! Имате си снежинка, доколкото помня, скоро ще си я вземете на топличко вкъщи!
Момичета, кръвния е отрицателен ( не знам стойността ,защото не мога да го видя тук информацията е по тел.) Кървенето си стана нормална кръв, а сутринта уринарния си беше с доста наситена черта. Нищо не разбирам. Казаха да спирам всичко.
# 41
30 апр. 2026, 12:53 ч.
Съжалявам, Вики😞Почини си, потърсете причините ( може да е било липса на имплантация/биохимична) и продължете напред. Проверете имунолог, маточна среда и др. важни фактори.
На нас днес ни беше пункцията и чакаме новини утре. Докторът настоява, ако има ембрион, който няма да мине ПИД, все пак във вторник да правим СЕТ, но това ще го преценяваме в движение. Не ми се иска пак разочарование от лош ембрион и някак се настройвам. А като знам, че трябва да почна и зарзио и фракси, не знам ще си струва ли всички лекарства или пак ще е 0 имплантация…
Дай Боже всички да имаме щастлив финал скоро. На някои двойки им се дава лесно, на други трудно, но важното е взаимната подкрепа. Твърде много деца растат с разделени родители или се отглеждат с досада и нежелание. И това е най-тъжното
Виж целия пост
На нас днес ни беше пункцията и чакаме новини утре. Докторът настоява, ако има ембрион, който няма да мине ПИД, все пак във вторник да правим СЕТ, но това ще го преценяваме в движение. Не ми се иска пак разочарование от лош ембрион и някак се настройвам. А като знам, че трябва да почна и зарзио и фракси, не знам ще си струва ли всички лекарства или пак ще е 0 имплантация…
Дай Боже всички да имаме щастлив финал скоро. На някои двойки им се дава лесно, на други трудно, но важното е взаимната подкрепа. Твърде много деца растат с разделени родители или се отглеждат с досада и нежелание. И това е най-тъжното
# 42
30 апр. 2026, 12:58 ч.
Стискам палци всичко да бъде наред 🙏❤️
Виж целия пост
Съжалявам, Вики😞Почини си, потърсете причините ( може да е било липса на имплантация/биохимична) и продължете напред. Проверете имунолог, маточна среда и др. важни фактори.
На нас днес ни беше пункцията и чакаме новини утре. Докторът настоява, ако има ембрион, който няма да мине ПИД, все пак във вторник да правим СЕТ, но това ще го преценяваме в движение. Не ми се иска пак разочарование от лош ембрион и някак се настройвам. А като знам, че трябва да почна и зарзио и фракси, не знам ще си струва всички лекарства или пак ще е 0 имплантация…
Дай Боже всички да имаме щастлив финал скоро. На някои двойки им се дава лесно, на други трудно, но важното е взаимната подкрепа. Твърде много деца растат с разделени родители или се отглеждат с досада и нежелание. И това е най-тъжното
На нас днес ни беше пункцията и чакаме новини утре. Докторът настоява, ако има ембрион, който няма да мине ПИД, все пак във вторник да правим СЕТ, но това ще го преценяваме в движение. Не ми се иска пак разочарование от лош ембрион и някак се настройвам. А като знам, че трябва да почна и зарзио и фракси, не знам ще си струва всички лекарства или пак ще е 0 имплантация…
Дай Боже всички да имаме щастлив финал скоро. На някои двойки им се дава лесно, на други трудно, но важното е взаимната подкрепа. Твърде много деца растат с разделени родители или се отглеждат с досада и нежелание. И това е най-тъжното
# 43
30 апр. 2026, 13:02 ч.
Ехх, много съжалявам, Вики! Вероятно е било биохимична.. Прегръщам те! Няма да се предаваш!
Виж целия пост
Момичета, кръвния е отрицателен ( не знам стойността ,защото не мога да го видя тук информацията е по тел.) Кървенето си стана нормална кръв, а сутринта уринарния си беше с доста наситена черта. Нищо не разбирам. Казаха да спирам всичко.
# 44
30 апр. 2026, 13:18 ч.
Благодаря ви мили момичета, направих час за другия вторник за да видим кога ще трансферираме другото. Обаче ми прави впечатление, че в България дават много медикаменти . На мен абсолютно нищо освен прогестерон и то само 600 на ден. При стимулацията също е с минимално препарати. А за изследвания ще говоря във вторник,но като цяло тия са много зле в тази област. Имам още 1 опит по здравна каса и мисля да се ориентирам към Кипър.
Виж целия пост
Препоръчани теми