Дългото чакане след трансфер - тема 122

Ние имахме шеста стимулация. С 5 дни летрозол, след които 6 дни Гон@л 200.  Имах 7 фоликула в единственото ми яйчниче, извадихме 7 яйцеклетки. Чак не можех да повярвам, това ни е най-големият брой! Мъжо беше много щастлив, каза: това ми е любимото число!
Викам си: хайде, дано ни е на късмет. На следващия ден звъняха от ембриологията - само 4 са били зрели от тези 7, като от тези 4 една не се е оплодила, а една е спряла да се дели. Така остават двечки, които се делят добре. Мъчно ми беше, че отново са малко на брой ембриончетата, но и бях благодарна, че ги имаме! Милите мъници! Бяха почивни дни и ембриолозите ме попитаха предвид последния ни опит какво бих предпочела.
 А в последния ни опит за трансфер на трети ден (аз ви споделях) матката направи много силен спазъм и вкарването на водача беше невъзможно. Тогава това ни беше единствено ембрионче, отново на трети ден. Матката не се успокои и ембриолозите и лекаря казаха: ами чакаме ембрионът да стигне до пети ден и ще опитаме да го върнем тогава. На четвърти ден мъникът беше морула и ни казаха да пътуваме на пети за определен час на трансфера. Уви, като пристигнахме не ме приеха в манипулационната, а ембриологът дойде да разговаря с нас. За жалост, беше загинало.
Умирах си от мисли дали изобщо ембриончетата ни стигат до пети ден! Никога не сме имали бластоцист и започнах много да се съмнявам дари милите могат да се развият и сред трети ден. Нямам много яйцеклетки, имаме винаги малък брой ембриончета и изобщо не знаем дали могат да станат бластоцисти... Винаги са били твърде малко на брой и сме ги връщали на трети ден. Най-големият ни брой е бил 3 на трети ден - тогава върнахме едно и замразихме две. И аз не бих рискувала да ги чакаме до пети ден. Бях чела статии и за двете възможности - от една страна, че средата в матката не е особено приятелска към ембриончетата и че връщането им рано също е стрес за мъниците (защото при естествено забременяване на ден 3 те са още в маточните тръби), от друга, че и лабораторната среда невинаги е достатъчно хранителна за тях и понякога тридневни, които не оцеляват в лабораторията, биха оцелели в матката. И сега, за ембриончетата от шестата ни стимулация, ембриолозите ме питаха кое бих предпочела - дали да ги върнем на трети ден, или да ги изчакаме до пети. Не можех да реша! Как да реша? Екипът имаше сигурно мнение, че според тях е редно да ги върнем на трети ден и да им дадем естествен шанс. Но аз си казвах какъв е смисълът да съм инкубатор, като изобщо не знаем дали милите ни имат потенциала да се развият до бластоцисти. И че всъщност може въобще да не съм добър инкубатор... Но се доверих на мнението им, както и вътрешно имах огромно желание да си ги приберем. Просто имах нужда да вярвам малко повече, че са добре. Десетина дни след трансфера ми харесваше да вярвам, дори и да се самозаблуждавам, вместо за два дни всичко да приключи и да останем с празни ръце за пореден път. И така, върнахме и двата ембриона. Вътрешно бях спокойна, че правя всичко необходимо. Прогестероновата подкрепа беше сериозна - два пролут€кса на ден и по 6 овули утрогест@н. Отделно естроф€м, фраксип@рин (имам тромбофилия) и схема за поставяне на з@рзио заради АА хаплотип. Сериозна медикаментозна терапия, но се чувствах добре - правех всичко възможно.
Нямаше как да издържа до 14-ия ден и на 10-ти ден след трансфера пуснах тест. Изобщо не вярвах, че може да има нещичко, но пък така силно ми се искаше! Бях наясно колко малко вероятно е, но просто исках с цялата си душа и  съществуване! И изненада - беше положителен! На 10ти ден резултатът беше 50 IU/L. Не можех да повярвам, взирах се в екрана и си казвах, че това не е 50, а е 5.0, или пък 0.5. Но казах на глас на мъжа си: положителен е... Той погледна резултата и се разплакахме. За първи път виждахме такива цифри! Това ни е трети трансфер, но от шест стимулации, тъй като от половината нямахме ембриончета. На на ден 14 - 440 IU/L, и на ден 16 - 1080 IU/L. Отне ми много време да повярвам, че това ни се случва. Всъщност, още не го вярвам! Почивам си повече и се надявам всичко да е наред.
Бяхме и на първи преглед, едничко сакче видяхме и едно сърчице. Дано е силно и да успея да го износя!
Знам, че не е показателно, но ще споделя какво направих различно този път. Клиниката ни е на час и половина път в едната посока и след трансфера реших да остана на хотел там. Поне 3 дни, мъжът ми се прибра, понеже е на работа, а аз останах сама с достатъчно книги и лежерни занимания. Кандидат таткото дойде вечерта на третия ден след трансфера да ме вземе и се прибрахме у дома. Вкъщи продължих отново да си почивам повечко. Малко бях прекалила с четенето на истории и гледането на клипчета с разкази за симптомите при успешен трансфер. Наистина, не го правете, не помага. При всяко посещение в тоалетната разглеждах бельото си почти под лупа с надеждата да видя имплантационно кървене. Ами нямаше! Много бях отчаяна и си повтарях, че пак нищо няма да стане... На четвърти ден вечерта усетих доста силно пробождане на определено място в матката. Казах си: хмм, нещо такова ли трябва да е имплантирането? И си повярвах, че това съм усетила. Психосоматиката работеше добре. На последния трансфер имах прилошаване, световъртеж и всички приятни миризми бяха станали ужасни за мен - от печена филийка до омекотител. Тогава бях повярвала, чи се и получило, а не беше и този път реших да си спестя този стрес.
Но след като усетих тези леки пробождания, всеки път щом си помислих кога ми предстои тест, щом се сетех за ембриончетата или когато им говорех, аз усещах пеперуди в стомаха, а сърцето ми се обливаше от топлина и мекота. Не мога да го обясня, но нещо като силно вълнение, като нетърпение, като влюбване! Но си казвах, че това просто е нетърпението ми, което влияе на физиката и химията на тялото ми. Абсолютно всеки път, когато си помислех за тях, сърцето ми се обвиваше от облачета нежност. Оказа се, че не е било напразно. Тялото ми знаеше нещо още на четвърти ден, а аз разбрах за това на десети ден. Също, знам, че ще прозвучи странно, но имах странни много, много реалистични сънища всяка нощ! Всяка нощ сънувах много ярки реалистични сънища, няма да навлизам в подробности, но често присъстваше белият цвят. В нощта преди теста сънувах, че съм в болница и раждам. Веднага след теста тези сънища спряха, може би психиката ми намери мъничко покой.
Та ако мога да ви посъветвам нещо, то е: почивка след трансфера. За първи път си го позволявам да лежа повечко - буквално ставах за тоалетна, баня и храна, правех по 10 минутки разходка, когато беше слънчево и топло. Другото, което ми носеше спокойствие, са тези две клипчета - едното с лека йога за след трансфер, а другото с утвърждаващи и успокояващи мисли отново за имплантация. Може да е откачено, но ми носеше вяра и спокойствие.
https://m.youtube.com/watch?v=pxzrhiQ37kE&t=270s
https://m.youtube.com/watch?v=xQkddHc3Mpc&t=4s
Разказвам ви всичко това, не за да се фукам, а за да ви вдъхна кураж! Не се отказвайте и вярвайте! И тридневните мъници заслужават шанс. Сега е доста болезнено заради срастванията на матката и червата, но вярвам, че ще имам сила да издържа ❤️