А, това със сота са ми го правили на мен. Вечерно време сме останали аз, още една колежка и една от шефките, която обикновено си седи до малко по-късно. Какво се е отплеснала, станала наща и си тръгнала - чувам аз специфичното избипкване на пуснат сот, ставам, показвам се, разбрах какво е станало. Колежката почна да се панкьосва тука, викам ѝ - споко, най-много да се разпищи алармата. Ама довършихме си работата, „отключих“, заключих и си заминахме без произшествия 😀.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня (тема 15)
- Публикувана: 29 апр. 2026, 22:59 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2026, 00:57 ч.
# 15
30 апр. 2026, 15:09 ч.
# 16
30 апр. 2026, 16:21 ч.
Стягам си багажа за полет. Като килограми - куфарът е в допустимото тегло. Но дрехите са обемни. Затова реших и тях, и една дамска чанта да ги сложа в плик за вакуумиране и така да ги прибера. Е, заедно с тях съм вакуумирала и козметиката си. Ама това го разбрах, когато вече почнах да се приготвям за път.
Виж целия пост
# 17
30 апр. 2026, 17:16 ч.
Светулчице, ти ли си била 🤣❤️
Остави котката - тя и да те разбере, най-много да ти пребели очи. Ама винаги се поставям на мястото на хората в автобуса. Признавам си, мен, дето съм много ербап и от нищо не ме е страх, от теб щеше да ме хване страх. 🤣 Какво да си помисли човек? Не само ку-ку, ами сменя настроението през 3 секунди - не знаеш какво следва.
Може би едно "извинете, даскалица съм" щеше да ги накара да си отдъхнат.
Виж целия пост
Остави котката - тя и да те разбере, най-много да ти пребели очи. Ама винаги се поставям на мястото на хората в автобуса. Признавам си, мен, дето съм много ербап и от нищо не ме е страх, от теб щеше да ме хване страх. 🤣 Какво да си помисли човек? Не само ку-ку, ами сменя настроението през 3 секунди - не знаеш какво следва.
Може би едно "извинете, даскалица съм" щеше да ги накара да си отдъхнат.
# 18
30 апр. 2026, 17:33 ч.
Ами като осъзнах реалността нямах време за реакция. В смисъл, остават няколко последни спирки до края, в автобуса 3-4 човека, максимум 5 (барабар със спорещите женички), аз се качвам за 2 спирки и слизам (особено 1-вата е супер-кратка). И аз сядам на една седалка, минават 2-3 секунди и аз тогава "изшътквам". Та тия 3-4 човека се облещиха и ме зяпнаха, а аз седя няколко секунди и си мисля "Тия пък какво ме зяпат". Ама въобще не осмислям нищо. И така 4-5 секунди, даже май горкият човечец срещу мен го изгледах накриво: м'чи тъй де, какво се е вторачил в мен. И изведнъж като ми просветна... аз не можах да промълвя каквото и да е. Толкова бях шашардисана от себе си, че започнах буквално неистово да се кикотя. Ама не мога да спра. И спирката ми дойде, аз слязох и продължих още да се хиля (в другия автобус пък ме гледаха смаяно, защото както си седя и изведнъж започвам да се подхилквам) 
Виж целия пост
# 19
1 май 2026, 01:12 ч.
Аз пък още се смея на съфорумката, която отворила вратата само по гащи, мислейки, че е съпруга ѝ, а той бил доставчик. Тя го изгледала страшно, казала му “мръсник!”, и му тръшнала вратата.
Виж целия пост
# 20
1 май 2026, 01:47 ч.
Първо помислих че съм аз. 
Но аз не реагирам така. На мен ми става смешно.
Виж целия пост
Аз пък още се смея на съфорумката, която отворила вратата само по гащи, мислейки, че е съпруга ѝ, а той бил доставчик. Тя го изгледала страшно, казала му “мръсник!”, и му тръшнала вратата.
Но аз не реагирам така. На мен ми става смешно.
# 21
1 май 2026, 07:51 ч.
А на мен ми е любим един пост на Светулчица , където е била при ветеринар. Беше преди няколко теми.
Виж целия пост
# 22
1 май 2026, 09:56 ч.
За врабчето в чантата беше една от най-култовите! Редовните в темата помнят. Но никакъв шанс да го намеря сега.
Виж целия пост
# 23
1 май 2026, 09:58 ч.
Врабчето наистина е култово, смяла съм се със сълзи. Има го в първия пост на темата, ако има някой да не е чувал за него.
Виж целия пост
# 24
1 май 2026, 10:03 ч.
Линк към иторията с врабчето има в първия пост.
Виж целия пост
За врабчето в чантата беше една от най-култовите! Редовните в темата помнят. Но никакъв шанс да го намеря сега.
# 25
1 май 2026, 10:43 ч.
Отивам да си го припомня:)
С три породени и ежедневни разходки в натоварен район, направо до побъркване бях стигнала да не скочи някое на платното, че тротоарите са под 1 м. До ден днешен ги ръчкам като овчарско куче овце, все да са от вътрешната страна, да се огледат, бутам назад да не са на ръба на тротоара като чакаме да пресечем... изобщо не го осъзнавам. Проблемът идва като изляза някъде с приятелки или колеги..
Виж целия пост
С три породени и ежедневни разходки в натоварен район, направо до побъркване бях стигнала да не скочи някое на платното, че тротоарите са под 1 м. До ден днешен ги ръчкам като овчарско куче овце, все да са от вътрешната страна, да се огледат, бутам назад да не са на ръба на тротоара като чакаме да пресечем... изобщо не го осъзнавам. Проблемът идва като изляза някъде с приятелки или колеги..
# 26
2 май 2026, 14:34 ч.
Е, аз поради същите причини покрай внучета, изкавалерствах на ММ с побутване да мине от вътрешната страна на тротоара, а на пешеходната пътека го хванах за ръка. Милия, въобще не се усети, за разлика от мен. Но си затраях 
Виж целия пост
# 27
5 май 2026, 10:03 ч.
Нали съм муня, забравих да ви кажа каква я свърших в събота. Значи трябва да стигна от пл. Македония до мол България. Обедно време беше и аз, естествено, решавам, че ще се кача на трамвай 7 или 27. Идва трамваят, качвам се, вадя телефона и изведнъж установявам, че трамваят се движи по Витошка. Нейсе, явно съм сбъркала и съм се качила на трамвай 6. Слизам на колелото при пазар Иван Вазов, взимам тролей 8 за една спирка и благополучно се озовавам на спирката на трамваи 7 и 27 на Гешов и България. И отново се зазяпвам в телефона. По едно време се усещам и поглеждам - ни трамвай, ни други хора на спирката. Уведомление на спирката - няма. Пост във фейсбук на страницата на ЦГМ - няма. Отварям им сайта и там гордо обявяват, че за някакъв период през деня този уикенд няма да има трамваи, а ще има автобус на тяхно място. Минах отново през подлеза, отидох на спирката на автобусите и като видях колко време остава до рейсовете (ТМ7 и 64), така се отчаях, че направо се прибрах вкъщи. Муня си почина, поспа следобяда и привечер отиде до мола да си вземе дрехите от химическо.
Виж целия пост
# 28
5 май 2026, 10:07 ч.
Сутринта се опитвах да събудя кучето цели 15 минути, за да стане да закара детето на училище, мислейки, че до мен похърква мъжът ми.
Като ставал, занетнал одеалото към мен, не си личи, че няма човек, на освободеното място се метнало кучето и така .. аз го подбутвам, то си хърка.
Виж целия пост
Като ставал, занетнал одеалото към мен, не си личи, че няма човек, на освободеното място се метнало кучето и така .. аз го подбутвам, то си хърка.
# 29
5 май 2026, 10:14 ч.
С глас се смея. 
Виж целия пост
Сутринта се опитвах да събудя кучето цели 15 минути, за да стане да закара детето на училище, мислейки, че до мен похърква мъжът ми.
Като ставал, занетнал одеалото към мен, не си личи, че няма човек, на освободеното място се метнало кучето и така .. аз го подбутвам, то си хърка.
Като ставал, занетнал одеалото към мен, не си личи, че няма човек, на освободеното място се метнало кучето и така .. аз го подбутвам, то си хърка.
Препоръчани теми