Паник атаки на сцена. Търся специалист.

Здравейте, аз бих препоръчала психотерапевт Тони Добрев. Дъщеря ми работи с него от извество време /няколко месеца/ и мога да твърдя, че има голямо подобрение. Тя също имаше паник атаки и също се занимава със сценично изкуство. Срещите с него са онлайн, но ако сте от София има и кабинет. Ако не друго, можете да направите поне една такава среща и да усетите дали ви допада. Разбрах, че освен сеансите препоръчва и конкретни упражнения /нещо като домашно/ и специализирана литература. Има много положителни отзиви от клиенти, които можете да прочетете из интернет, включително и тук в БГ мама. Успех ви пожелавам.
https://www.tonidobrev.com/

Не мога да дам съвет, но ще споделя опит.

При мен беше нещо подобно. Не бяха паник атаки, а сценична треска до краен предел, която ме сковаваше и ме докарваше до паника. В момента, в който сцена няма - няма и страх с паника. Доколкото знам паник атаките трудно се контролират. При мен изчезваха, в момента в който не съм на сцената. Дори самото решение, че аз на сцената няма да излезна, ме успокояваше на секундата. Така че при мен определено не бяха паник атаки.

Всичко, което съм цитирала от първия пост, съм го изпитвала и аз. С разликата, че аз не исках да водя такъв живот и времето ми да минава в борба със самата мен. За сцената се изисква талант, техника, но също така и съответната психика. Аз разбрах сама за себе си, че колкото и да съм добра технически в това, което правя, щом психиката ми не е за сцена, няма смисъл да се мъча.

Аз си смених професията. Колкото и да ми беше труден този преход, за мен това беше правилното решение.

Ти щом си готова на всичко, може и да успееш.
Желая ти късмет!

Присъединявам се към мнението на Brin de muguet.
От ученичка мразя да се изявявам пред голяма публика, винаги съм била много срамежлива.
Записах се да уча туризъм като висше и част от работата в стажа ми беше като екскурзовод, което ужасно много мразех. Това да говоря пред 50 човека, дори и да бях изключително добре академично подготвена, просто не беше моето, бях тревожна, за да си приспивам тревожността пиех много алкохол, то всички в тия среди пият доста, ама аз направо се оливах, но хайде, на 20-21 г. не е баш най-невижданото нещо на света. Но да, в един момент просто започнах да отказвам на шефа ми да пътувам, което ми коства работата.
След това съм имала редица предложения отново да водя групи, ако сега поискам - също бих могла, но просто не желаех да си го причинявам по никакъв начин повече. Избрах работа в back office, в която дори не работех с крайни клиенти или поне беше много ограничено.
Смятам, че телата ни са много по-умни от самите нас в някои ситуации. И такива прояви на паник атаки, тревожност и други психосоматики явно показват, че нещо не ти е ОК. Разбира се, може да продължиш да настояваш да правиш нещо, което ти носи тревожност, но дори и да спреш самите паник атаки, ако коренът на нежеланието ти не бъде разкрит и изкоренен, а това може и да не стане никога - то тялото ти ще почне да проявява симптоматика по друг начин. С хронични заболявания - автоимунни и да не изброявам точно какви.
Разбира се, може да пробваш да работиш с психотерапевт, да видиш какви са ти проблемите с излизането на сцена, защото то такива със сигурност има, по всяка вероятност те са заровени в подсъзнанието ти, но се замисли колко точно ти коства усилието да си на тази сцена, премери плюсовете и минусите. Това, че 10 години нещо ти е доставяло удоволствие, а сега те плаши буквално до смърт е нещо, което не е необичайно, хората се променяме, променя се нашето мислене, възприятие, ценности.
В този ред на мисли, независимо дали ще спреш да пееш в хора или не, задължително ти трябва помощ от терапевт. Защото сега паник атаките са от това, после може да са от нещо друго. Но докато не влезеш навътре в проблема, помисли дали не е по-разумно, ако не да се откажеш напълно от хоровите изяви, то поне временно, докато се опитваш да се лекуваш.
Аз лично ходя на един особен вид терапия, но тъй като се води алтернативна, не желая да я натрапвам на никого, но от всичко научено досега - тези проблеми обикновено се коренят в някакви детски травми. Тъй че - работи със себе си активно. А от музиката няма нужда да се отказваш, тя винаги ще е в теб, с теб и до теб. Просто може би в момента този формат не е за твоите нужди и тялото ти иска да ти го покаже.