Звездни Компромати- Май'26

Ей този човечец е това


"Не мисля, че някой очакваше това. В напрегнатия финал на поредния типично абсурден конкурс на Евровизия, единствено откаченият, максималистичен електро денс хит от България успя да спаси Евровизия от самата нея.

Изпълнена от харизматичната и физически експресивна 27-годишна певица Дара, заедно със стегната и странновата танцова трупа, странно озаглавената Bangaranga изникна от нищото и триумфира на 70-ата Евровизия.

Нелепото, енергично и изключително съвременно парче звучи сякаш са смесени около четири напълно различни песни — което всъщност е много модерен начин да се прави музика днес. Този клубен поп-боливуд-рап хибрид не беше фаворит на никого преди подскачащо завладяващото изпълнение на Дара в самата вечер, когато тя нахлу в Евровизия с груба, необуздана енергия, която проби целия помпозен абсурд… да не говорим за геополитическото напрежение.

В действително напрегнат край, освирквания избухнаха из цялата арена, когато огромният вот по телефона едва не връчи победата на Израел — страна, която според мнозина е трябвало да бъде изключена заради действията си по време на войната срещу Палестина. Като се има предвид, че пет държави се оттеглиха от Евровизия тази година в знак на протест срещу участието на Израел, победа за всъщност доста чаровната фолк-поп песен Michelle на Ноам Бетан вероятно щеше да означава края на Евровизия такава, каквато я познаваме.

Bangaranga се притече на помощ. Интересното е, че самата Дара изглежда не знаеше какво означава заглавието на собствения ѝ хит, което поражда въпроси доколко е участвала в създаването му. Запитана от интервюиращ за значението на думата, тя изрече някакви нелепи глупости за това да си в хармония с духа на природата. Всъщност „бангаранга“ е ямайски жаргон за „пакост“, а използването му като закачалка за източноевропейски танцов номер е пример за безмилостното отношение на поп музиката към културното присвояване.

Каквото и да означава, проклето заразително е — а точно това интересува поп музиката. Bangaranga има онази преждевременно избухваща радост, която може да я превърне в истински поп феномен. Не предвиждам бъдеще за Дара от мащаба на ABBA, но мисля, че пред нея има съвсем стабилна кариера.

Което е повече, отколкото може да се каже за трагикомичното британско участие — Look Mum No Computer. Не беше съвсем „Look Mum No Points“, но фактът, че британската мъчително фалшива комедийна песен завърши последна с жалката една точка, честно казано, е точно толкова, колкото заслужавахме. Всъщност — с една точка повече, отколкото заслужавахме.

Избран от ръководители на BBC без никакво участие на публиката (или дори на музикалната индустрия), 37-годишният Сам Батъл беше напълно не на място. Аматьорската му, тромава хореография тип детско телевизионно шоу към уж шеговитата песен с немски припев („Eins, Zwei, Drei!“) беше болезнено неудобна за гледане. Нека това бъде последният път, в който BBC еднолично избира поп представителите на нацията за Евровизия. Ако ще участваме, нека истинските таланти в тази страна сами се борят за правото си да купонясват.

Много неща са се променили в 70-годишната история на Евровизия… и въпреки това тя си остава странно същата. Това всъщност не е конкурс за песни — ако изобщо някога е бил. Това е кичозен, шоубизнес спектакъл за масово забавление, пищно преувеличение на най-trash, най-глуповатите, най-новаторски и най-угоднически крайности на поп музиката, при което всичко е усилено до максимум.

Получаващата се неудържима оргия от пиротехника, сух лед, оскъдни костюми и сблъскващи се музикални стилове превръща всичко това в нещо като самоироничен коментар върху присъщата абсурдност на самата поп култура.
Тази година крайностите стигнаха дотам, че Украйна сякаш се опитваше да строши всички витражи в залата с непрекъснат 28-секунден висок тон, а Румъния предложи ню-метъл ода на еротичната асфикция. Явно това днес минава за забавление — а може би винаги е било така. Bangaranga, наистина."