Взех билети. Много напред във времето е, но ми звучи чудесно идеята да гледам постановка на Диана Добрева в Античния. Живи и здрави да сме само.
Виж целия пост
Хайде на театър - №20 🎭🎟
- Публикувана: 1 май 2026, 10:33 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2026, 20:08 ч.
# 450
19 юли 2026, 04:36 ч.
# 452
19 юли 2026, 14:53 ч.
Не съм, но имам дежа вю с други лета, когато поради липса на достатъчно продадени билети отменяха поголовно спектакли. Явно тенденцията продължава.
Виж целия пост
# 454
19 юли 2026, 22:28 ч.
Гледахте ли заглавията от "Сцена на кръстопът". Бихте ли препоръчали постановка от гостуващите?
Виж целия пост
# 455
20 юли 2026, 14:25 ч.
Има програма за Черноморския театрален фестивал- от 23 до 28 септември във Варна и билетите са в продажба , ако някой се интересува.
https://visit.varna.bg/bg/event/mezhdunaroden-chernomorski-teatr … estival-mcht.html
"Дракула ", "Сън в лятна нощ" и "Боже мой" от по-известните заглавия. Премиера на нова постановка на Стоян Радев с Варненския театър - по Агата Кристи, един музикален проект на Иван Юруков от преди години, по текстове на Димитър Воев и още гостуващи наши и чужди театрални постановки.
Виж целия пост
https://visit.varna.bg/bg/event/mezhdunaroden-chernomorski-teatr … estival-mcht.html
"Дракула ", "Сън в лятна нощ" и "Боже мой" от по-известните заглавия. Премиера на нова постановка на Стоян Радев с Варненския театър - по Агата Кристи, един музикален проект на Иван Юруков от преди години, по текстове на Димитър Воев и още гостуващи наши и чужди театрални постановки.
# 456
20 юли 2026, 23:06 ч.
Закрихме театралния сезон тази вечер с първата за София премиера на новата постановка на Деян Донков „Любовъртеж/ LOVERTIGO“ в Сълза и смях. Заглавието е повече от подходящо, защото представлението наистина е като любовна въртележка. 
Това е комедия, в която двама актьори (Деян Донков и Анна Кошко) влизат в десетина различни образа. Редуват се кратки сцени, като всеки герой участва в две последователни истории с други двама различни персонажи, изиграни от другия актьор. Преобличанията се случват буквално пред очите на публиката, а декорът за всеки етюд се променя с помощта на видеостена. В този ред на мисли, сценографията е красива и ефектна, много ми хареса. А те двамата бяха вече на сцената, докато се настанявахме в залата, и бавно танцуваха блус.
Посмяхме се на доста места, а въпреки откровено пародийния и непретенциозен стил, пиесата определено дава храна за размисъл. С хумор тя обрисува болезнено актуалните романтични отношения между хората в съвременния свят и ненатрапчиво задава въпроса "Щастливи ли сме всъщност?"
Така завършва моят театрален сезон, с 30 постановки. Наесен – с нови сили и нови срещи в театралните зали.
Виж целия пост
Това е комедия, в която двама актьори (Деян Донков и Анна Кошко) влизат в десетина различни образа. Редуват се кратки сцени, като всеки герой участва в две последователни истории с други двама различни персонажи, изиграни от другия актьор. Преобличанията се случват буквално пред очите на публиката, а декорът за всеки етюд се променя с помощта на видеостена. В този ред на мисли, сценографията е красива и ефектна, много ми хареса. А те двамата бяха вече на сцената, докато се настанявахме в залата, и бавно танцуваха блус.
Посмяхме се на доста места, а въпреки откровено пародийния и непретенциозен стил, пиесата определено дава храна за размисъл. С хумор тя обрисува болезнено актуалните романтични отношения между хората в съвременния свят и ненатрапчиво задава въпроса "Щастливи ли сме всъщност?"
Така завършва моят театрален сезон, с 30 постановки. Наесен – с нови сили и нови срещи в театралните зали.
# 457
20 юли 2026, 23:08 ч.
Това е пиесата "Синята стая" със сменено заглавие и наполовина редактиран текст за да не се плащат авторски права. Препоръчвам ви оригинала.
Виж целия пост
Закрихме театралния сезон тази вечер с първата за София премиера на новата постановка на Деян Донков „Любовъртеж/ LOVERTIGO“. Заглавието е повече от подходящо, защото представлението наистина е като любовна въртележка.
Това е комедия, в която двама актьори (Деян Донков и Анна Кошко) влизат в десетина различни образа. Редуват се кратки сцени, като всеки герой участва в две последователни истории с други двама различни персонажи, изиграни от другия актьор. Преобличанията се случват буквално пред очите на публиката, а декорът за всеки етюд се променя с помощта на видеостена. В този ред на мисли, сценографията е красива и ефектна, много ми хареса. А те двамата бяха вече на сцената, докато се настанявахме в залата, и бавно танцуваха блус.
Посмяхме се на доста места, а въпреки откровено пародийния и непретенциозен стил, пиесата определено дава храна за размисъл. С много хумор тя обрисува болезнено актуалните романтични отношения между хората в съвременния свят и ненатрапчиво задава въпроса "Щастливи ли сме всъщност?"
Така завършва моят театрален сезон, с 30 постановки. Наесен – с нови сили и нови срещи в театралните зали.
Това е комедия, в която двама актьори (Деян Донков и Анна Кошко) влизат в десетина различни образа. Редуват се кратки сцени, като всеки герой участва в две последователни истории с други двама различни персонажи, изиграни от другия актьор. Преобличанията се случват буквално пред очите на публиката, а декорът за всеки етюд се променя с помощта на видеостена. В този ред на мисли, сценографията е красива и ефектна, много ми хареса. А те двамата бяха вече на сцената, докато се настанявахме в залата, и бавно танцуваха блус.
Посмяхме се на доста места, а въпреки откровено пародийния и непретенциозен стил, пиесата определено дава храна за размисъл. С много хумор тя обрисува болезнено актуалните романтични отношения между хората в съвременния свят и ненатрапчиво задава въпроса "Щастливи ли сме всъщност?"
Така завършва моят театрален сезон, с 30 постановки. Наесен – с нови сили и нови срещи в театралните зали.
Това е пиесата "Синята стая" със сменено заглавие и наполовина редактиран текст за да не се плащат авторски права. Препоръчвам ви оригинала.
# 458
20 юли 2026, 23:16 ч.
Донков не го крие, навсякъде по интервюта разказваше, че е направил микс между "Синята стая" и "Хоровод на любовта", защото едната пиеса му се сторила прекалено модерна, а другата - прекалено архаична.
По въпроса с авторските права нямам нужните компетенции да коментирам.
Виж целия пост
Това е пиесата "Синята стая" със сменено заглавие и наполовина редактиран текст за да не се плащат авторски права. Препоръчвам ви оригинала.
По въпроса с авторските права нямам нужните компетенции да коментирам.
# 459
21 юли 2026, 10:45 ч.
Не мога да редактирам вече, а чак сега обърнах внимание, че съм прекръстила човека.
МилКО, МилКО Йовчев е. Извинявам се
Виж целия пост
"Списък на всички страхотни неща" с Милчо Йовчев в 199
Не мога да редактирам вече, а чак сега обърнах внимание, че съм прекръстила човека.
МилКО, МилКО Йовчев е. Извинявам се
# 460
23 юли 2026, 20:08 ч.
И на мен ще ми е интересно да видя други негови пиеси, за мен тези двете бяха отлични попадения.
Странично, в Сфумато много ми хареса програма "Незабрава" - Носталгично Дивертименто. Не е въобще пиеса или типичен театър със сюжет, но е много чисто усещане за поезията на Цочо Бояджиев. Ако някому се гледа нещо различно, препоръчвам.
Виж целия пост
"Списък на всички страхотни неща" с Милчо Йовчев в 199 - беше ... терапевтично преживяване. Не знам как да го дефинирам дори - хем е тежката тема, хем е светло и усмихнато, хем е тъжно, хем е вдъхновяващо.
Хареса ми много интеракцията с публиката, включването на публиката в спектакъла и тази вариативност на пиесата спрямо хората - опцията всеки път да бъде различна.
Идеята за списък на всички страхотни неща сама по себе си е страхотна.
Бих я гледала пак, бих гледала и вариантът на Бойко Кръстанов.
П.С. Други пиеси на Дънкан Макмилан освен "Дишай" и тази да сте срещали ? Определно специфичен стил на писане и интерпретация на действителността и важните теми, който много ми харесва. Попаднах на "Хора, места и вещи" на театър Русе, ама ми е далечко.
Хареса ми много интеракцията с публиката, включването на публиката в спектакъла и тази вариативност на пиесата спрямо хората - опцията всеки път да бъде различна.
Идеята за списък на всички страхотни неща сама по себе си е страхотна.
Бих я гледала пак, бих гледала и вариантът на Бойко Кръстанов.
П.С. Други пиеси на Дънкан Макмилан освен "Дишай" и тази да сте срещали ? Определно специфичен стил на писане и интерпретация на действителността и важните теми, който много ми харесва. Попаднах на "Хора, места и вещи" на театър Русе, ама ми е далечко.
И на мен ще ми е интересно да видя други негови пиеси, за мен тези двете бяха отлични попадения.
Странично, в Сфумато много ми хареса програма "Незабрава" - Носталгично Дивертименто. Не е въобще пиеса или типичен театър със сюжет, но е много чисто усещане за поезията на Цочо Бояджиев. Ако някому се гледа нещо различно, препоръчвам.
Препоръчани теми