Хайде на театър - №20 🎭🎟

Моята компания не беше впечатлена от "Берлин, Берлин". Може би жанрът не беше нашето. Като оставим смеха настрани, аз се замислих за свободата и липсата й, и свободни ли сме днес. Във всеки случай, не искам да се връщат тези години.

Аз не си падам по пародии, но тук беше много добро съчетание между текст и изпълнение.

По- свободни сме отпреди, а колко сме свободни е друг въпрос.

Аз не успях да разбера съвсем края, както и цялостно идеята. Какво е вашето тълкувание? Или ако някой друг го е гледал, може ли да сподели?
Слагам моето в скрит текст, но никак не съм сигурна.
Иначе Любо Нейков беше страхотен, дамите около него също! Идеално е ситуирано в тази зала, вижда се всяка мимика и жест, и има климатизация!


Берлин, Берлин беше много готино, но е за хора около 50+, за да разберат всичко, което се пародира в спектакъла. С удоволствие бих го гледала отново и дори знам кои наши приятели ще го харесат много. Ще следя за него идния сезон.
Влюбеният дирижабъл не беше моето. Заедно с Розенкранц и .... бяха най-скучните постановки, които посетих този сезон. Уважавам труда на актьорите и затова никога не бих си излязла, освен по здравословни причини, примерно, но си признавам, че понякога много ми се иска. 21 постановки видях този сезон с мъжа ми и една приятелка, направих си настолен календар, за да си отбелязвам и да не пропусна, доволна съм.

“Господин Нощ“ в Театър 199 дали има хора които са го гледали? Хубава ли е?

Вчера бях на "Жена на море" със Здрава Каменова. Голямо забавление, много ми хареса. Много се смях. И най-накрая да видя Здрава Каменова в "нейно" представление. 😍😁😁

На мен ми е симпатична, ама хич не мога да я приема: на халтура ми избиват всичките й интерпретации…

През последните 5 дни посетихме 3 дълбоки, драматични представления.

Първо гледахме Анна - непоправимата - спектакъл, за който трудно мога да намеря думи. Бих го определила като отворена, кървяща рана... Разтърсващо, брутално, невъобразимо, изключително болезнено. След постановката дълго време мълчах... Не е лесен за преглъщане ужасяващият, трагичен разказ за жестоки зверства, причинени от човешки същества на други човешки същества. И там някъде насред този ад е съществувала смела жена - журналист и хуманист, "неудобна" и неподлежаща на "поправяне".
Бих казала, че търсачите на силни театрални преживявания ще бъдат докоснати дълбоко, а на по-чувствителните зрители е възможно да се стори прекалено тежко. Със сигурност дълго ще отеква в съзнанието със своята актуалност...

Гледахме и последното за сезона представление Едип и пророците на ДТ Пловдив по Софокъл. Красиво, стилно, впечатляващо, естетически издържано. Вместо режисьорката, в ролята на Йокаста - Едиповата майка - се превъплъти Радина Думанян, без нито една реплика, но с изразително присъствие. Имаше два биса.
Заради направеното сравнение по-рано в темата, ще споделя, че Одисей все пак ни хареса малко повече. По-мащабно и по-вълнуващо ми беше, по-философско и метафорично. Препоръчвам категорично и двата спектакъла, Диана Добрева е вълшебница. 🫶🏻

А миналата вечер бях на Госпожица Юлия - новата постановка на театър Оз по мрачната класика на Аугуст Стриндберг, представена едва за трети път пред публика - режисьорски дебют на Вероника Шомаклийска, с участието на Никол Милевска, Елена Рангелова и Никола Куцев. Споделям имената на тези много млади актьори, защото бяха въздействащи, пламенни, с впечатляващо, органично присъствие на сцената, невероятни. Адмирации освен за играта, и за достойните режисура и хореография. Бурята навън с апокалиптичните гръмотевици идеално се вписа в трагичния пейзаж на пиесата и дори за момент реших, че може да е част от музикалното оформление. С хубав декор и в една удобна, климатизирана, уютна зала (вместо в тясната, некомфортна, задушна, таванска камерна заличка в Сфумато) спектакълът би стоял чудесно, професионално и би се радвал на успех.

За пореден път - разкошни таланти имаме в България.

Ами то си е халтура,  но сравнени с други неща в  жанра имаше доста сполучлив хумор, много самоирония спрямо битовизмите, ежедневието и грижите на една обикновена жена/ майка/съпруга. Само едно представление съм гледала - Хитът на сезона, в което пародира образа на текстописец/ писател, изигра седем ли,  осем образа преминавайки от един в друг герой, и честно казано ме впечатли с това. Всъщност ни хареса, вместо да ни разочарова, стига да не идеш с погрешни очаквания.   Ако и другите са на това ниво разбираемо защо си има  доста почитатели. Даже си спомням , че един-два дни след като пуснаха билети, обявиха и втора дата. А една жена в залата започваше неистово да се смее още преди да е довършила първата дума от изречението( което беше малко прекалено), но бързо се  поовладя след няколко реакции.

Алиса, обичам да чета твоите ревюта.
Май аз сравнявах Едип и пророците и Одисей, и двете са страхотни, но за мен решенията в Едип бяха по-интересни. Отдавна ги гледах обаче и не помня детайли, може би трябва отново да ги видя, при Одисей имам спомен за нещо по-епично, но при Едип беше по-лично и човешко. Във всеки случай Диана Добрева е магьосница, съгласна съм.

Подариха ми билети за Физика на тъгата, чакам с нетърпение, не съм гледала единствената прословута пиеса на този режисьор тук.

Здрава Каменова има едно доста тъжно и стойностно представление, но се играе много рядко, имаше и чужди награди по спомен - „Дом за овце и сънища“. Което идва да покаже кое се търси повече и съответно играе - лековатата комедия или драмата, а иначе тя е талантлив драматург и актриса.

И аз обичам много ревютата на Алиса. И не само нейните, разбира се.
Но пък нейните винаги са толкова стимулиращи да следиш и купуваш билети. Позитивни, с конструктивна критика, когато има такава. И такъв силен, богат и премерен речник.
Никога не звучи като чат gpt. Или като някой, който добре че се е закичил с етикет да резюмира, а си личи, че стъпва в театър само с покани.
Алиса, трябва да си направиш платформа и да си пускаш ревютата и там!

Сега се сетих за Госпожица Юлия в театър Възраждане - също много добра постановка, не знам дали още се играе, но преди 3-4 години много ми хареса, добри изпълнения.

Какво се случва в Натфиз - сега попаднах на тази новина
https://offnews.bg/protesti/studentite-ot-natfiz-izlizat-oshte-v … petak-869934.html

Ехааа, Аня, Олив, благодаря Ви сърдечно, изчервих се. И аз обичам да чета всяко едно мнение в тази тема, поднесено с искреност, обич и уважение към театъра.

Съгласна съм, че при Едип беше по-лична, чисто човешка историята, по-ясен, семпъл сюжет. При Одисей ми беше наистина по-епично, по-мащабно, по-сложно, с метафори, които не бяха очевидни, а изискваха разгадаване, като например 10-те женски образа на Пенелопа. И по-красиво ми беше. Дълго ще помня сцената с морските вълни, блещукащи на лунна светлина. Толкова нереално истинско изглеждаше, магия. Пак бих го гледала.
И все още съм възмутена от липсата на бис, не мога да го проумея...
На Константин Еленков му е по-тежко да играе Одисей, има доста физически предизвикателства и дрехите му можеха да се изцедят. Едип според мен му е почти като почивка в сравнение с другата роля.
Но да, въпрос на вкус и усещане. И двете представления си заслужават, много.
Съжалявам само, че не видях Диана Добрева в роля, никога не съм я гледала като актриса и не знам от колко време всъщност я замества Радина, която също харесвам.

Аз я видях именно в Едип и много ми хареса, бяха страхотен тандем с Константин Еленков, а когато разбрах, че актьора наистина й е син, всичко си дойде на мястото - защото не знаех, че са майка и син и след постановката прочетох.

Връщам се от “ Богът на касапницата” от Народният театър, страхооотно е! 🫶🥰

Леле голям смях е, разбирам защо няма билети за нея,много е хубава и много ми хареса. На мен ми бяха подарили билета на касата и така за мой късмет бях точно пред Владо Карамазов и виждах цялата му прелест на една ръка растояние. Ех страхотен артист и така отблизо много красив мъж ❤
Страхотни артисти!
Здравата се смях, много ми хареса всичко! 10/10.