Съпруги на военнослужещи - 36

Привет!
Seti Beti, ток, вода ... 🙁

Здравейте момичета, имате ли представа дали от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ осигуряват някакво съдействие при ползване на военните санаториуми по НЗОК и НОИ?

Съжалявам, Justi. Не съм в час и не мога да помогна. Дано се включи някое информирано момиче, за да ти помогне.

Не, съдействието е от здравната служба в поделението.
Нашите резервации са подадени още през декември.
Но може да пробвате и по мейл директно в съответния санаториум. Така или иначе си минавате по пътя като всеки друг осигурен.
Ние от 1/09 сме в Хисаря.

Работите, почивате ...
Последен уикенд на м. август!

          Лятото изчете
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога — аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
                 Петя Дубарова


Сн.: Ветроходна регата "Кор Кароли", 16 август 2026 г.

Здравейтеее,
Първа седмица след отпуската беше малко натоварено, но мина.
Отписахме детето от градина, чакаме родителската среща на училището, подготвяме едно по едно нещата. Който може почива, който не, ходи на работа хахаха и такива неща.
Продължава да си е жегичка в Пловдив. Август си отива, наближава времето на ужасната зима... Знаете колко не я харесвам. Не искам да се сещам 😀
Като цяло сме добре, днес среща с приятелка, четене на книжки, писала съм го релакс ден. Е, ще пусна 2-3 перални, ама то не се брои 😂
Пожелавам ви приятен ден! ❤️

Като се появите и започнете да пишете, та и на мен ми идва настроение за писане.
СГГ, мисля да си открадна стихотворението на Петя Дубарова. Пак ще ми напишеш двойка за преписване.
МИС Ю, ние с теб, дето сме деца на лятото, не харесваме зимата, студеното, кишата... Е няма как - ще я преживеем.
Айшето мрънка на Манго - лоша работе - зима, па лето, па пак зима. Манго я успокоява - да ама после лето, па зима, па пак лето... Я го колко е мъдър. Разбира ги той тия работи,
При мен - едни заминават, други пристигат и пак ще заминават. Движение да има. Да ходят живи и здрави по света и у нас и пак живи и здрави да се връщат. Баба е несменния часови и незаменим готвач в кухнята.
Малкото чаве се прибра след 20 дни при другата рода. От вратата започна - софийската вода е най-хубавата в света. Бабините кюфтета и картофки са най-вкусните в света. Българската диня е най-сладката. Мило ми беше да я слушам. Донесла ни е подаръци - за деди традиционното кайсиево руло, за баба - пъзел - Целувката - картина на австрийския художник Густав Климт. Каза, че за сега пъзелът е по-малък, за да имам време да го наредя, а когато много остарея и спра да работя, ще ми подарява от тези с 1000 части. Умница. Чакаме жива и здрава да се върне голямата внучка. Онзи ден е посетила Аушвиц. Поразстроила се е емоционално ...А как и да е друго?
Аз за сега съм си у дома. Пак дойде време за отчет. Имам мотивация  бързо да приготвя документите, да ги предам и да запраша при Ромео. Любов необяснима...

След пътищата прашни на България, отбелязвам току що пристигнахме в София. 10 минути до у нас. Багаж напред, багаж назад, утре на самолета за Немция... отпуската рЕзко свършИ.
От немция повече.

Да доложа за изпълнението на операцията
Вече сме в София. Един ден по-рано, но да може сър да се пооправи за понеделник.
Като цяло последните пет дни бяха добре. Напаснахме се със ситуацията и децата се забавляваха.
Теснотията не се промени, ама свикнахме.
Басейнът е много голям плюс. Топ!
Като свикнеш и плажът става. Деца си тичат. Плитко е. Следобяд и шезлонги се намират (особено важно, когато имаш едно зверче на което сухият пясък му е враг номер едно в живота ).
Предвид таргетът - много хора с малки деца аз бих сложила още някакви детски съоръжения, но и без тях се отправихме.
Имаше някакви интусиасти вечер прожектираха на лятното кино детски филмчета. Децата много се радваха.
Като цяло храненето ми беше най мъка. Храната беше вкусна (абе нормална, добре приготвена столова храна), но ужасяващо еднообразна.
Добре че може да се изнася, защото иначе бях загубена... Тошко си яде детето, ама този Стоянчо... Сутрин се изядат маслините и краставиците от комплето, на обяд на една пейка се лъжем с таратор, хляб и салата краставици... На вечеря пак само салата и последните дни се научи да тича до барчето да си поръчва цаца Слава на барчето!
Може би догодина бихме повторили, но в апартамент... Ще видим. И за Чайка съм си мислила, но аз обичам плажът да ми е под носа, че и без това не обичам много да стоя там. Отивам, стоя малко, после пак.... Но първо, живи, здрави октомври следва една Рибарица

Еднообразието ме уби и мен с храната, Ниа!
Моето дете е голямо, но живееше на таратор и зелева салата, добре че вечер имаше скара, та да сложи нещо в устата си... Е и един път мусака за 10 дена... Комплето ми беше най-голямата мъка, както и купешките кроасани... Е, 5 от 10 дни имаше и бъркани яйца 😂😂😂 гладна не съм стояла, но все пак де... Както знаете зимата не я обичам, зимни карти не ползваме... Ама този път писахме една за Олимп на Боровец... Ако познаете периода, обещавам ще ви почерпя 😂😂😂
Хайде лека нощ, че съм сложила аларма да ставам по-рано, гофрети съм обещала 🫣