Спомените топлят и още как. Всъщност накрая само те остават. Всичко останало - пари, къщи, коли... е толкова преходно. Единственото за което съжалявам за моите 4 десетилетия са неизживяните моменти.
Виж целия пост
Проблем с приятелката ми
- Публикувана: 3 май 2026, 18:32 ч.
- Последно мнение: 9 май 2026, 13:30 ч.
# 915
8 май 2026, 16:53 ч.
# 916
8 май 2026, 16:54 ч.
Само спомените няма как да ми издържат семейството 🙂 иначе звучи сладко.
Виж целия пост
# 917
8 май 2026, 16:56 ч.
И кво от тва, поддържа ги и двете ли? Вероятно старата е продадена, кредита изплатен или обединен с този на новата с вноска 500 лв. Така се прави в масовия случай и ако беше нещо различно щеше да е упоменато. Да се вадят такива изводи на тая база е нелепо.
Когато нямаш пари е нормално
но тук положението е различно
А и ¼ е 25%, не 15-20%. И то ако приемем, че сметките са 500 всеки месец.
Аха, щом има длъжен е да раздава щастие с дебелите пачки. Ми хубаво бе, щом така сте намерили, ама не навсякъде става
Виж целия пост
[
Е, чети поне постовете на автора. Имал е кола на кредит за 10к, след повишението е взел нова кола на кредит за 30к.
Е, чети поне постовете на автора. Имал е кола на кредит за 10к, след повишението е взел нова кола на кредит за 30к.
Когато нямаш пари е нормално
но тук положението е различно А и ¼ е 25%, не 15-20%. И то ако приемем, че сметките са 500 всеки месец.
# 918
8 май 2026, 17:03 ч.
То издържането изисква една единствена работа за да има доход. Работата никога не свършва… ако само това ти се прави - давай. А този пич обича да се ъпгрейдва, май не му е проблем да си живее на кредит.
Лично аз - не съм луда по пътуванията, и не бих била път до Шриланка за единия плаж и да слушам глупостите, които се говорят от една група български туристи, тръгнали на същата екскурзия… Само като си го представя и започвам да се хиля. Била съм на два пъти с някакви организирани екскурзии и направо беше цирк. А хорицата които заседнаха на Малдивите и в Дубай които не можеха да се приберат заради войната - това е пълен ад!
Но те са млади, тя не е летяла достатъчно и и се ходи. Какво да правиш. Определено си струва да се напътуваш за да ти мине мерака.
Виж целия пост
Лично аз - не съм луда по пътуванията, и не бих била път до Шриланка за единия плаж и да слушам глупостите, които се говорят от една група български туристи, тръгнали на същата екскурзия… Само като си го представя и започвам да се хиля. Била съм на два пъти с някакви организирани екскурзии и направо беше цирк. А хорицата които заседнаха на Малдивите и в Дубай които не можеха да се приберат заради войната - това е пълен ад!
Но те са млади, тя не е летяла достатъчно и и се ходи. Какво да правиш. Определено си струва да се напътуваш за да ти мине мерака.
# 919
8 май 2026, 18:16 ч.
Преходно, преходно, ама при теб не е отминало и не си останала в нужда, нали? И затова говориш наизуст.
Аз имам доста албуми със снимки от преживявания ама дали ги отварям да си спомням? Май не. Стоят си така с редки изключения.
Виж целия пост
Спомените топлят и още как. Всъщност накрая само те остават. Всичко останало - пари, къщи, коли... е толкова преходно. Единственото за което съжалявам за моите 4 десетилетия са неизживяните моменти.
Преходно, преходно, ама при теб не е отминало и не си останала в нужда, нали? И затова говориш наизуст.
Аз имам доста албуми със снимки от преживявания ама дали ги отварям да си спомням? Май не. Стоят си така с редки изключения.
# 920
8 май 2026, 18:20 ч.
значи не са ти толкова мили
Не знам как от една почивка при хора, които очевидно могат да си го позволят, стигнахме до просешката тояга. Сигурно е от магията на форума.
Няма да влизам в лични детайли, но да, преживяванията с любимите хора са безценни.
Виж целия пост
значи не са ти толкова милиНе знам как от една почивка при хора, които очевидно могат да си го позволят, стигнахме до просешката тояга. Сигурно е от магията на форума.
Няма да влизам в лични детайли, но да, преживяванията с любимите хора са безценни.
# 921
8 май 2026, 18:26 ч.
Безценни са ми преживяванията в момента, ама спомените не чак толкова.
Виж целия пост
# 922
8 май 2026, 18:27 ч.
Спомените топлят, когато си сит, здрав и на топло. Все ми е тая дали на смъртно легло само те ще са ми останали, ако дотогава се чудя как да вържа двата края щото съм профукала всичко в почивки, сбъдвайки чужди мечти.
Виж целия пост
# 923
8 май 2026, 18:28 ч.
За другите не знам, но у нас често гледаме снимки, разказваме, спомняме си. Даже сега ще вадим още няколко за слагане в рамки. Имаме пътувания, които повтаряме във времето, сравняваме промените, хората, местата. Планираме следващи пътувания, и така.
Виж целия пост
# 924
8 май 2026, 18:28 ч.
Подкрепям Фил / понякога мислим толкова еднакво/ и не става въпрос само за спомени.
Човек трябва да живее света, света отваря мирогледа, отваря съзнанието, кара те да си задаваш въпроси за Битието.
Не става въпрос само за фукане по мрежите или да поплуваш на Малдивите - интересното на всяко пътуване са хората, местата, музеите, историята, вибрацията на различните места и тяхната магия.
Човек, който може да резонира света в себе си и около себе си, никога не остава беден. Едни виждат криза, а други възможности. Точно пътуванията те учат за големината на този свят, колко странно се движи той и нашата собствена преходност.
Дори смъртният ми страх от самолетите не може да ме спре да пътувам, а тук някакъв си млад човек, предпочита да харчи месечно 1К евра за ...кръчми? Заведения? Две морета? Вместо да ги оползотвори да види свят - понякога ми се струва по-лесно да общувам с Третия Вид, от колкото да разбирам представителите на собственият си.
Виж целия пост
Спомените топлят и още как. Всъщност накрая само те остават. Всичко останало - пари, къщи, коли... е толкова преходно. Единственото за което съжалявам за моите 4 десетилетия са неизживяните моменти.
Подкрепям Фил / понякога мислим толкова еднакво/ и не става въпрос само за спомени.
Човек трябва да живее света, света отваря мирогледа, отваря съзнанието, кара те да си задаваш въпроси за Битието.
Не става въпрос само за фукане по мрежите или да поплуваш на Малдивите - интересното на всяко пътуване са хората, местата, музеите, историята, вибрацията на различните места и тяхната магия.
Човек, който може да резонира света в себе си и около себе си, никога не остава беден. Едни виждат криза, а други възможности. Точно пътуванията те учат за големината на този свят, колко странно се движи той и нашата собствена преходност.
Дори смъртният ми страх от самолетите не може да ме спре да пътувам, а тук някакъв си млад човек, предпочита да харчи месечно 1К евра за ...кръчми? Заведения? Две морета? Вместо да ги оползотвори да види свят - понякога ми се струва по-лесно да общувам с Третия Вид, от колкото да разбирам представителите на собственият си.
# 925
8 май 2026, 18:33 ч.
Буквално съм изгладувала и изстудувала първите ми пътувания като студентка Ако имах възможност още повече щях да пътувам. Например Берлин се радвам, че го видях и изживях в началото на 2000ните години. Сега е толкова различен.
Виж целия пост
Спомените топлят, когато си сит, здрав и на топло.
Ако имах възможност още повече щях да пътувам. Например Берлин се радвам, че го видях и изживях в началото на 2000ните години. Сега е толкова различен.
# 926
8 май 2026, 18:41 ч.
Хахаха Фил и аз така - първият ми Рим с рейс, лангъркане цели 14 часа. Спираш през нощта и търсиш чейндж да смениш дойче марки с лирети. Ех, безценни спомени ....Ядяхме пици из разни малки италиански гостилнички и направо си скъсах рибоците от обикаляне на Вечният град.
Вторият път вече с ММ беше по-благо, една идея по-богато, че рестонати даже имаше и шал от фенси улицата с бутиците за баснословната сума от 150 евро тогава / това си бяха хач пара/.
Пак скъсахме гьона от обикаляне, пак ядохме върховни кроасани с божествен течен шоколад на Фуамичино, летяхме с лоукоста и помня, че едва не умрях от ужас в някаква си яма от турболенцията и един мил господин ми предложи шепа фъстъци.
Златни спомени.
Виж целия пост
Вторият път вече с ММ беше по-благо, една идея по-богато, че рестонати даже имаше и шал от фенси улицата с бутиците за баснословната сума от 150 евро тогава / това си бяха хач пара/.
Пак скъсахме гьона от обикаляне, пак ядохме върховни кроасани с божествен течен шоколад на Фуамичино, летяхме с лоукоста и помня, че едва не умрях от ужас в някаква си яма от турболенцията и един мил господин ми предложи шепа фъстъци.
Златни спомени.
# 927
8 май 2026, 19:04 ч.
Искали сте, гладували сте. Тукашния не ще. Негово право си е.
Виж целия пост
# 928
8 май 2026, 19:14 ч.
Кофти ви е средата нещо, ако парите са най- важното. Което пък е иронично за хора, дето претендират, че душите им са толкова просторни, че не се събират в нашата малка страна, колкото една човешка длан.
Иначе 2 години връзка си е баш прясна - на фона на моята 9 или нечия 30 годишна - направо си е нищо.
Виж целия пост
Спасителке - винаги парите са били най-важното нещо в живота на хората, сега нета обаче дава широка платформа това да се види и затвърди.
Кофти ви е средата нещо, ако парите са най- важното. Което пък е иронично за хора, дето претендират, че душите им са толкова просторни, че не се събират в нашата малка страна, колкото една човешка длан.
Иначе 2 години връзка си е баш прясна - на фона на моята 9 или нечия 30 годишна - направо си е нищо.
# 929
8 май 2026, 19:16 ч.
Преживяванията и спомените топлят, но хора с широка душа, отворени за живота. Другите кътат и се чудят, дали няма да се минат, ако похарчат повече за екзотична екскурзия.
( разбира се засягам хора, които не ги стяга шапката за елементарни нужди )
Правете спомени и приятни изживявания, докато сте млади и здрави. На оня свят ни колите, ни апартаментите ще отнесете.
Виж целия пост
( разбира се засягам хора, които не ги стяга шапката за елементарни нужди )
Правете спомени и приятни изживявания, докато сте млади и здрави. На оня свят ни колите, ни апартаментите ще отнесете.
Препоръчани теми