Седмокласници 2025/2026 - тема VII

Класното по БЕЛ мина. Щерката се е поизложила, има 4.
Контролни имат обявени до края на май.

Не сме решили дали ще ходи на училище в седмицата на НВО. Зависи дали ще правят последни упражнения, дали ще разговарят в училище, за да изпуснат напрежението. Нашите учители подкрепят децата, не съм забелязала да ги стресират.

Миналата година го оставих седмокласника вкъщи и се оказа, че точно тогава оформяли оценките. Съответно на него оформили 5 по БЕЛ. Имайте го предвид това. Разбира се, училището е от тези, които искат да си "задържат" децата.

Нашите до 15.05.ще ги оформят ми се струва.Единствено по Музика имат обявено контролно за 12.06.

Да се запиша, че пропуснах няколко теми.

Класното на математика мина, но точно тогава щерката имаше час за офталмолог, единственият възможен, и ще прави сама другата седмица.
Поотпусна се.
ИмаМЕ гадже, което много я разсейва, подредени са по номера и, понеже са с близки имена, са заедно на чин😁.
Не всичко е на всяка цена, не намилам и не дудна, нямам болни амбиции, това е нейна борба, каквото зависи от нас, като родители, сме го осигурили. Успехът или падението ще е нейно.

Това и според мен е най-вярната и работеща стратегия.
Бяхме в тази драма миналата година и дъщеря ми изкара почти максималния резултат и по двата предмета без нито ден частни уроци и влезе на първо класиране по първо желание.
Когато детето знае, че всичко си зависи от него, мотивацията е далеч по-голяма.
От дуднене, мрънкане и влачене по школи - смисъл никакъв. Напрежението в този момент не помага на никой.
Последните дни си ходеше на училище и се забавляваше с приятелите, не е спирана изобщо.

Е то, ако всички деца изкарваха почти максималния резултат и влизаха по първо желание без никакви уроци, надали родителите тук щяха да се притесняват. Нека да бъдем реалисти. А реалността е, че за повечето деца има стрес. Както има и нужда от помощ, за да се подготвят за кандидатстването след седми клас.
И любимото ми е като някой каже детето изкара еди какъв си резултат без един ден частни уроци или школи. Само че пропусне например да спомене, че детето е учило или в МГ или в частно училище. Или пък се е подготвяло допълнително вкъщи.

Децата са различни. Някои просто си учат и си могат. Моето не е от тях, та трябва и дуднене, и школи. Защото пък на всичкото му нежелание за учене, има претенции къде да учи, а там с 70 точки не приемат.

Нашето ходи на уроци, попадна на страхотна математичка там, на родителските в училище я хвалят как е излетяла от поседствено представяне до място в челните редици. Но годпожата е цербер и изисква от тях, до степен гарджето да се страхува от нея и се старае всичко да е изрядно.
По Български е по-слаба подготовката, не правят преразкази и някак не я виждам много-много да се притеснява, лежи на стари лаври, че е добра по предмета.

Една друга гледна точка - моят мъж например навремето е имал много силен интерес към програмирането. В 7-ми клас обаче си чупи крака, остава няколко месеца вкъщи и тъй като наскоро са му купили компютър зарязва всякакво програмиране, училище и играе игри по цял ден.
Родителите му са били на мнение, че образованието си е негова работа и не са му се месили.
В следствие на това след 7-ми клас влиза не в желаната паралелка с програмиране, която е с най-висок БАЛ за града, а в трето разделно училище, за което са му стигнали резултатите. Там обучението е под всякаква критика, на тези, които учат, им се подиграват, а ценностите са много изкривени. Избутва криво-ляво, след което висше образование записва "колкото да има нещо", пак където му е стигнал БАЛ-а.
Това той го отчита като основната грешка в цялото си образование и въпреки че години по-късно се завърна към програмирането, то по това време вече се състезаваше с току-що завършили, които са с години опит зад гърба си. А в тази сфера това е много важно.

До ден днешен вика на дъщерята, че това да занемари ученето е било голяма грешка и да не тръгва по неговия път, защото после, когато се осъзнаеш, трябват много повече време и усилия за да поправиш грешките и пропуските си.

Та..в тази връзка, за мен на тази възраст нито имат знанията, нито уменията, нито житейския опит да видят цялостната картинка, да приоритизират желанията, възможностите и бъдещето си. Ценностната им система често е много изместена в страни от образованието, хормоните бушуват, социалния живот е приоритет.
Може да не вземат най-добрите решения за собственото си бъдеще, но да го осъзнаят години по-късно, когато вече може да в непоправимо.
Затова сме родителите - да подкрепяме, но у да насочваме и да им помагаме да поддържат курса си на развитие спрямо интересите и възможностите си, а не спрямо мимолетни фактори.

Е, аз не говоря за пълно безхаберие и абдикиране от родителското задължение, както твоите свекъри са постъпили със съпруга ти, а че не дудна постоянно и не намилам нонстоп.

Не е само до ученето - и моето си учи, но в училище не са направили един преразказ, нито пробен. Нито пък някой е отделил време да се преговаря граматиката от 5 и 6 клас - знаменитите местоимения се учат тогава.
Отделно благодарение на новата преподавателка тази година, знанията по математика от училище драстично са намалели.
Но тук е виновна и майка й, че я остави за нейно удобство в кварталното училище и слуша как било нормално и 0 точки да имаш на НВО и че и за този резултат има училища.

Лято аз затова допълних поста, за да стане по-ясна гледната ми точка - че на тази възраст децата не винаги знаят кое е най-добре за тях и бъдещето им и често го осъзнават години по-късно.
Понякога заради временни фактори като мързел, странични интереси, временни приоритети и т.н. децата могат да пренабрегнат или да навредят на дългосрочните си интереси.
За мен тук идва ролята на родителя да ги насочва, побутва, че понякога и тика обратно в посоката на развитие. Много зависи от детето - едни имат нужда от разговор, други от побутване, а трети - от тласък.

Най-много зависи от детето. На някои дори не трябва да им се споменава за учене, други имат нужда от ежедневно намилане. Имала съм и от двата вида. А за урооците - зависи най-вече в кое училище е детето до 7-ми клас.

Повечето от децата трябва да се ритат отзад, за да учат. Рядко се пръква някое съвестно, което няма нужда да го буташ, като голямото ми дете. Но малката ми изтъпи няколко чифта работни ботуши и останах без гласни струни, за да ритам и намилам.
 Така или иначе, родителят винаги е виновен, каквото и да прави. Ако не е настоявал, защо не е настоявал, прецакал е бъдещето, а ако е настоявал, прецакал крехката психика.
Да ви кажа, хич не им е толкова крехка психиката и доброто ритане отзад винаги дава добри резултати при по-мързеливите, стига родителят да има здрави нерви да издържи

Точно така си е. И моите имат нужда от нариттване. Едното се опъва повече от другото, но пак става. Освен това в нашето училище е много слаба подготовката. Тръгнахме все едно от нулата преди уроците. Без уроци щеше да изкара 20 т. по математика и 40 по БЕЛ.