В момента съм в края на първи курс Фармация. Когато кандидатствах не ми стигнаха 0,30 за Медицина. През тази една година стигнах до извода, че Фармацията си има своите плюсове – обучението е 5 години, заплатата, доколкото чувам също не е зле, можеш да започнеш работа веднага след завършване, за разлика от лекарите, който трябва да специализират. Фармацията ти дава възможност за развитие в много сфери, но въпреки всички позитиви една малка част от мен още копнее тайничко за лекарската професия. Винаги съм мечтала да бъда лекар, да помагам на хората, да бъда от полза на обществото, семейството и приятелите ми, паричната облага никога не ме е интересувала (на 20 съм, не знам дали с годините няма да ми се промени мнението по този въпрос, защото все някога ще дойде време и аз да си имам семейство). Тук идва второто НО. Преди месец и половина ми откриха диабет тип 1. Понеже съм по-чувствителна и емоционална, лекарят ми каза да не се стресирам, тревожа, натоварвам, въобще да бъда много внимателна и точно оттам тръгна това чудене и лутане какво да правя с живота си. От една страна работата в аптека изглежда добре – чиста работа, без стрес, добър work-life баланс, добро заплащане, но имам чувството, че така не мога да бъда от полза на семейството ми и въобще на хората около мен. Не можем да сравняваме работата на фармацевта с тази на лекаря. Моля Ви, дайте ми съвет, кажете ми истината, отворете ми очите за реалността.