Много ми е трудно да го напиша и дори ме е срам, но ми е много тежко и имам нужда да го споделя.
Бях човек който тренира всеки ден, в перфектна форма и като цяло никога не съм имала повече от 5 излишни килограма още от дете, но през последната година преминах през сериозни хормонални проблеми, свързани с щитовидната жлеза и инсулинова резистентност и в резултат качих около 30 килограма. Все още се възстановявам и физически и психически, но най-тежко сякаш ми е емоционално.
Изпитвам огромен срам от тялото си. Срам ме е да излизам, да виждам приятели, да ходя на фитнес, въпреки че знам, че точно там са хората, които се опитват да променят себе си. Работя от вкъщи и усещам как постепенно започнах да се изолирам от света. Дрехите ми не ми стават, не се чувствам красива, не се чувствам уверена, а понякога дори не се чувствам като себе си.
Наскоро приключи и връзка, което още повече удари самочувствието ми. Бившият ми партньор беше много запален по тренировките, а аз постоянно се обвинявах, че причината да не ме желае вече е това, че съм напълняла, защото все по рядко бяхме интимни.. Започнах да вярвам, че никой мъж няма да хареса жена като мен и тази мисъл буквално ме изяжда отвътре, пък и ме е срам дори да опитам да комуникирам с някого.
Опитвам се да правя промени — спрях сладкото, тестото и вредните храни, движа се повече, старая се. Но килограмите не падат, а психически се чувствам все по-зле. Говорила съм и с психолог, но сякаш още не намирам начин да приема себе си и да изляза от този срам и страх.
Пиша това, защото се чувствам много сама в цялото преживяване, не знам как да се преборя с този срам и имам нужда да чуя дали някой друг е минавал през подобно нещо. Как се справихте? Как успяхте да си върнете самочувствието и живота обратно?

. Ако имаш нужда от помощ ме търси на лично.
Заради обстоятелствата изгубих много мускулна маса през тези месеци, стойката ми се влоши, но най-неприятното беше, че не свалях кгми първите няколко месеца. Изобщо... а и нямаше как да се движа чак толкова, да спортувам след усложненията. Също така имах диастаза с поне 4 пръста (разделение на коремните мускули), което при първото раждане го нямаше, а и след първото бях практически след няколко месеца в топ форма с почти плочки...