Напълняване, липса на самочувствие и срам

  • 3 819
  • 22
# 15
https://www.youtube.com/watch?v=nc_BKK5iX3w

Тази е добра, правила съм я няколко пъти. Чувствам се страхотно.
Виж целия пост
# 16
https://www.youtube.com/watch?v=nc_BKK5iX3w

Тази е добра, правила съм я няколко пъти. Чувствам се страхотно.
Благодаря ти, Елора!
Виж целия пост
# 17
От опит - понеже съм с гръбначно изкривяване, крив таз, 5 дискови хернии, едното коляно ме боли, защо - не знам… пак да кажа, че при такива проблеми се прави индивидуален комплекс, който си е за твоето тяло. Аз лични сменям упражненията под надзор на кинезиотерапевт, защото тук ме боли, там ме боли, това упражнение ми е ОК, това не ми е… особено с дискови хернии и приплъзвания трябва да се внимава много, защото уф, то и от едно просто кихане съм се сковавала за седмици, а пружиниращи упражнения ми се струват направо смърт.
Италия не е тъмна Африка, следва да има специалисти и при вас.
Иначе - проба-грешка на твоя си отговорност, но то е ясно кой ще го боли накрая.
Не искам да звуча зла, но съм минала през 10 експеримента и затова съм така предупреждаваща.
Иначе - ако има около вас водна гимнастика, рехабилитация или нещо подобно, което се прави в басейн, също е много подходящо. Там, разбира се, е важен и инструктора. Тук в София има такива неща на няколко места и водещите са кинезитерапевти.
Виж целия пост
# 18
Mila1331, моля сподели как започна с кинезитерапията. Кой те изпрати - с направление ли или ти сама го намери? Къде и кого препоръчваш? Благодаря предварително Simple Smile
И аз съм с проблем в гръбначния стълб, и въпреки че съм само 62 кг лекар ми каза че трябва да отслабна. Не за да не ме е срам или да ми се вдигне самочувствието, а за да не ми се смачкат остеопорозните ми стари кокали.
Към авторката - забрави за емоции, срам, самочувствие, мъже. дрехи и други подобни глупости - погрижи се за здравето си докато не стане късно.
Виж целия пост
# 19
Фри,
То зависи колко си висока и други фактори.
Аз лично съм в момента около 49 кг при ръст 167 см и съм си съвсем ОК за мен си.
При проблеми с гръбначния стълб не бива да се държи високо тегло със сигурност. Оптималното е да си слаба с мускули.
Иначе - аз ходя при Борислав Чонгов от Горна баня. Не работи с НЗОК. Бяха ми го препоръчали на няколко места, обаче уф… Май първата беше ортопедката, която ме следи за сколиоза. После още някой.
И така, вече 6 години си ходя при него, водя и детето. Но там са си насочени към проблеми с гръбнака, най-вече сколиоза, каквато аз имам.
Виж целия пост
# 20
Благодаря. И аз съм с проблем в гръбначния стълб, компресионна фрактура на прешлен и вертебропластика.
Височината ми, т.е. промяната ѝ е много сериозна. Винаги съм мислила че съм 159-160 см, не са ме мерили от десетилетия сигурно. Оказа се че вече съм загубила 4-5 см от ръста си, т.е. 155 см съм. Което вече си е наднормено тегло при мен.
Виж целия пост
# 21
Да, за съжаление в тази графа влизаш, но трябва настина да намериш мотивация, заради гърба си.
Между другото, аз също се бях “смалила”. Бях 168 см, когато започнах да ходя при кинезитерапевта бях 166 см. Сега съм успяла да дръпна до 167. Заради кривините в гръбнака се получава, пък и дисковете се смачкват.
Тъй че наистина, заеми се със себе си, за да ти е благодарно тялото ти после.
Виж целия пост
# 22
Здравейте,

Много ми е трудно да го напиша и дори ме е срам, но ми е много тежко и имам нужда да го споделя.
Бях човек който тренира всеки ден, в перфектна форма и като цяло никога не съм имала повече от 5 излишни килограма още от дете, но през последната година преминах през сериозни хормонални проблеми, свързани с щитовидната жлеза и инсулинова резистентност и в резултат качих около 30 килограма. Все още се възстановявам и физически и психически, но най-тежко сякаш ми е емоционално.

Изпитвам огромен срам от тялото си. Срам ме е да излизам, да виждам приятели, да ходя на фитнес, въпреки че знам, че точно там са хората, които се опитват да променят себе си. Работя от вкъщи и усещам как постепенно започнах да се изолирам от света. Дрехите ми не ми стават, не се чувствам красива, не се чувствам уверена, а понякога дори не се чувствам като себе си.

Наскоро приключи и връзка, което още повече удари самочувствието ми. Бившият ми партньор беше много запален по тренировките, а аз постоянно се обвинявах, че причината да не ме желае вече е това, че съм напълняла, защото все по рядко бяхме интимни.. Започнах да вярвам, че никой мъж няма да хареса жена като мен и тази мисъл буквално ме изяжда отвътре, пък и ме е срам дори да опитам да комуникирам с някого.

Опитвам се да правя промени — спрях сладкото, тестото и вредните храни, движа се повече, старая се. Но килограмите не падат, а психически се чувствам все по-зле. Говорила съм и с психолог, но сякаш още не намирам начин да приема себе си и да изляза от този срам и страх.

Пиша това, защото се чувствам много сама в цялото преживяване, не знам как да се преборя с този срам и имам нужда да чуя дали някой друг е минавал през подобно нещо. Как се справихте? Как успяхте да си върнете самочувствието и живота обратно?

милата. аз като бях бременна качих 20+ кг. бебето се оказа големичко, но ми трябваха 6-7 месеца да сваля килограмите.
тъжно е като чета,че някой не се чувства добре в кожата си - тренирай (какво й да е, важното е да ти доставя удоволствие). има йога, аеробика, зумба, фитнес.... смени си режима на хранене.

не знам защо се самонавиваш, че килограмите са проблем. излез и виж по улиците какви двойки има - някои даже са семейни с по 2-3 деца. ако ти не се обичаш, няма как да очакваш друг да го направи. знам, клише.

и аз бях мн чувствителна на тази тема. обаче като се замисих, мен някой пита ли ме дали в моите очи всички останали са перфектни? дали ги харесвам - как изглеждат, как се обличат, как се държат? ми не... вероятно ако ме питат, половината биха били разочаровани от отговора ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия