Оставям я в кошарата(или на активната гимнастика), когато влизам да се къпя и ще се бавя от съображения за сигурност, че и да се търкулне, няма къде да отиде. Обикновено започва да мрънка или направо да поплаква, като вече иска да се махне оттам, но се случва да се забавя(докато си сложа кърпата и изляза) и в такива моменти често я намирам заспала самичка, явно от умора. Случвало ми се е и да реве с глас от глад и докато се върна с млякото, също вече да е заспала. Но това по-скоро са инцидентни случаи и го прави от преумора. Иначе поне взе да се забавлява самичка, окачила съм на решетките една плюшена змия с играчки, отделно има плетено зайче и е голяма радост, като я оставя в кошарата - смее се, бърбори им, мога спокойно да свърша някакви неща.
Вчера поставихме трите ваксини наведнъж. По принцип още втория месец трябваше, но личната предрожи да не сме бодяли двете крачета... Все едно сега пък сега не ги бодохме.
Ако не я бях питала, пак щеше да я отложи, пък то времето си върви, заразите и те... Пневмококовата сега ще я поставя отново чак септември(не знам защо през месец), от шествалентвата и ротавирусната й остава още една доза август. Беше... страшно. До обяд нищо й нямаше, просто сънлива, после обаче много ме стресна - една вяла, отпусната, вдигаш го и то виси в ръцете ти... Много гореща беше, та измерих температурата - до 38,4 беше докарала. Хич и не чаках повече, директно дадох парацетамол(добре, че съм си купила предварително) - почти всичко ми изплю, хем бавно й давах. Със спринцовка винаги виждам зор, с лъжичка повечето го поглъща поне. Та лепих и кул паач, и я поразсъбличах, после на всеки 2часа мерих и слава богу, повече не вдигна, ама беше ужасно. Поне апетит/жажда имаше, та да не се дехидратира. Че и сама бях в нас, да е съвсем разкошно. Зачервено й е едното краче, според мен - където е бита пневмокока, защото от инфанрикса не е правила реакция предния път. Леко подуто и като възелче се усеща като го пипнеш и явно я боли, че прави криви физиономии. Вчера не я и къпах, само дупето михме да не се подсече. От тъпата ротавирусна пак е супер зле - спазми, болки, гърчи се, чак плаче от болки, много се вбесих, че въобще й го причинявам. Уж за добро, то ми се измъчи детето. Давам спаскуприл и еспумизан, тушират се малко нещата, но като цяло много неспокойно спа. Днес е по-добре вече, но пък не е акала, а вчера само веднъж, което е малко за нея и си личи, че й тежи. Иначе е борец, вчера дори като беше отпусната и вяла се мъчеше да гука и да се усмихва. То цялото гори и се отпуснало като парцал, но се смее. И като котенце се свиваше в мен, много я гушках, така и заспиваше, то големи болки, голям зор, направо ми побеля косата. Меря панадола и плача и аз.
Иначе е все така късичка и няма 60 см:joy:, но е наддала 820гр, което е добре, още няма 3 месеца. Тя до средата на юни беше наддала едва 200гр.
Правим й тематични снимки и клипчета. Признавам си, че не се престаравам особено. Имах много амбициозни идеи, запазила съм си даже в тикток и фейсбук доста, обаче винаги преди месечинката й нещо се случва с нас или с нея, и едва имам сили дори това да направя. Иначе има много идеи с черешки, памперси, динки и пр., но просто нямам толкова търпение и сили, че да й купувам тематични облекла и да я карам да позира. Но снимков материал има, макар и по-семпъл, за албумчето. И дневници й водя, единият го купих аз, другият - ММ, отделно един от друг, и сега попълвам и двата.
Готино е, ще има спомени поне.
Виж целия пост
Вчера поставихме трите ваксини наведнъж. По принцип още втория месец трябваше, но личната предрожи да не сме бодяли двете крачета... Все едно сега пък сега не ги бодохме.
Ако не я бях питала, пак щеше да я отложи, пък то времето си върви, заразите и те... Пневмококовата сега ще я поставя отново чак септември(не знам защо през месец), от шествалентвата и ротавирусната й остава още една доза август. Беше... страшно. До обяд нищо й нямаше, просто сънлива, после обаче много ме стресна - една вяла, отпусната, вдигаш го и то виси в ръцете ти... Много гореща беше, та измерих температурата - до 38,4 беше докарала. Хич и не чаках повече, директно дадох парацетамол(добре, че съм си купила предварително) - почти всичко ми изплю, хем бавно й давах. Със спринцовка винаги виждам зор, с лъжичка повечето го поглъща поне. Та лепих и кул паач, и я поразсъбличах, после на всеки 2часа мерих и слава богу, повече не вдигна, ама беше ужасно. Поне апетит/жажда имаше, та да не се дехидратира. Че и сама бях в нас, да е съвсем разкошно. Зачервено й е едното краче, според мен - където е бита пневмокока, защото от инфанрикса не е правила реакция предния път. Леко подуто и като възелче се усеща като го пипнеш и явно я боли, че прави криви физиономии. Вчера не я и къпах, само дупето михме да не се подсече. От тъпата ротавирусна пак е супер зле - спазми, болки, гърчи се, чак плаче от болки, много се вбесих, че въобще й го причинявам. Уж за добро, то ми се измъчи детето. Давам спаскуприл и еспумизан, тушират се малко нещата, но като цяло много неспокойно спа. Днес е по-добре вече, но пък не е акала, а вчера само веднъж, което е малко за нея и си личи, че й тежи. Иначе е борец, вчера дори като беше отпусната и вяла се мъчеше да гука и да се усмихва. То цялото гори и се отпуснало като парцал, но се смее. И като котенце се свиваше в мен, много я гушках, така и заспиваше, то големи болки, голям зор, направо ми побеля косата. Меря панадола и плача и аз. Иначе е все така късичка и няма 60 см:joy:, но е наддала 820гр, което е добре, още няма 3 месеца. Тя до средата на юни беше наддала едва 200гр.
Правим й тематични снимки и клипчета. Признавам си, че не се престаравам особено. Имах много амбициозни идеи, запазила съм си даже в тикток и фейсбук доста, обаче винаги преди месечинката й нещо се случва с нас или с нея, и едва имам сили дори това да направя. Иначе има много идеи с черешки, памперси, динки и пр., но просто нямам толкова търпение и сили, че да й купувам тематични облекла и да я карам да позира. Но снимков материал има, макар и по-семпъл, за албумчето. И дневници й водя, единият го купих аз, другият - ММ, отделно един от друг, и сега попълвам и двата.
Готино е, ще има спомени поне. 