Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Ако не се лъжа беше нещо до 1ч - 2 максимум. Препоръчително е на този интервал да се изважда от кошчено за 20- 30 мин. Ние сме с две кучета ( 30 кг всяко ) и принципно ходим с тях на море. Ноо тази година за жалост на бабите ( ще гледат кучета) а ние мислим да направим дълъг уикенд с бебчо. Поне до годинка не знам ще успеем ли да пътуваме целия катун заедно 😅 Особено с багажете. Иначе и аз когато съм сама с бебето и шофирам, го слагам на седалката до мен ( с изключен еърбег разбара се)

Ние изчистихме крустите за около седмица с кремчето на биодерма.

Аз пера всеки ден, рядко през ден като слагам само бебешките дрехи. Случва се памперс да пропусне, айде напикан чаршаф, отгоре слагам пелена, дрехата. Не чакам да се съберат много дрехи, пускам кратки перални. Иначе имам много дрехи, и купени от мен, и подарени от приятелки. И в жегите всичко ми се вижда дебело, всичко ми се вижда, че ѝ топли. Сигурно с всичките дрешки, които имаме можем и седмица да изкараме без да пера, защото ми дадоха ужасно много. Ама не търпя да ми се събира пране.

Аз също пускам всеки ден или през ден. Тя не спи в нейното легло, така че нейните чаршафи рядко ги пера, обикновено ако я видя, че е склонна да се върне. Спи в нашето легло или в гнездото, така че слагам: непромокаема подложка от тему(голяма е - отдолу гумирана/найлонова, отгоре - текстил ), отгоре муселинова пелена като чаршяф, муселинова кърпичка за под главата(ако повърне/пусне лиги я сменям само нея и така не ми цапа останалото) и муселинова пелена за отгоре да я завивам сега в топлото вместо чаршаф или одеало. Тия неща ги сменям всеки ден. Отделно муселинови кърпи ползвам и да я забърсвам през деня, храни се доста мръсничко, така че лигавничетата ми вървят като топъл хляб също. Кърпите за баня ги сменям на всеки 2 дни също. Дрехи нямам чак толкова много, то няма и смисъл, че расте като гъба, но са достатъчни да утикам няколко дни без да пускам пералня. Но ако се случи ден като днешния, в който избълва цяяялото си мляко по тапицерията на люлката и себе си; памперсът изпусне като преди, като я бях засилила за 2ката, а й бяха още големи; или пък се изпишка, докато я сменям и съответно се омокри бодито - та в тия случаи няма как да не ги пусна спешно тия неща в пералнята. Пробвах и на ръка в началото, но все ми се струва, че не се изпират достатъчно добре, особено повръщаното - АМ е като клей като престои.
А пък й подлагам някакви неща в гнездото/леглото ни, защото по едно време се бях сляла с пералнята от инциденти и ми писна. Така поне си ольосква нейните неща, само ги сменям и готово. Защото е бая трудоемко да махаш и слагаш нови чаршафи на спалня с една ръка, понеже 5кг монстър иска на ръце. Или пък да разглобявам гнездото да пера тапицерията и после да го сглобявам, натиквайки дунапрена с крак и сядайки отгоре, че да успея да го закопчея.

Аз не давам превантивно панадол поради същите съображения като Илиева, да не говорим, че бебешката температура по принцип е по-висока и докъм 37,5 се възприема за нормална, докато при възрастен би била субфебрилна. И личната ми е казвала над 38 градуса, ако се вдигне, тогава парацетамол или ибупрофен под някаква форма, иначе не. При нас ротавирусната причини дискомфорт, тогава ви питах даже, доста се погърчи и поизмъчи, и доста и ака след нея, че и мен ме лепна в мнооого лека форма, иначе от шествалентната нищо. Даже куул пач не съм слагала, въпреки че личната каза, направо забравих. Ще видим след пневмококовата как ще е другия месец.

За пътувания абсурд, днес имахме да свършим някаква работа - кошницата за новородено отзад, в багажника ми се събира зимния кош, обаче рамката с колелата на количката не може (явно защото задните са по-големи или кората на багажника пречи), та я сгънахме и хайде и тя отзад и аз дефакто бях седнала по средата, за да съм до бебето. Място за багаж няма, като сложиш зимния кош в багажника, та не виждам как ще се получат нещата. Дори не виждам аз как бих се придвижвала с колата из града с бебето с тая галимация, затова ходим пеша. Иначе досега на лекар и с колата ходехме само с кошницата за новородено и рамата на количката, имат опция да се сглобяват и да стане като активна количка, но на мен пък не ми харесва. Става за 10минути до кабинета на лекаря, но пък е неудобно за бебето според мен, свито е като скарида в тая кошница, камо ли така да ходим на разходка и то в тая жега. Затова помъкнахме днес и зимния кош, че хем да свършим работа, хем да я разходим, обаче то лудница... Хем колата ми е със стандартен багажник, не е някоя буболечка. Явно ни трябва миниван или кола с повече от стандартните седалки. Да не говорим, че имаме и голямо дете, което обаче все още не е достатъчно голямо да се вози отпред, а аз пък не смея да оставя бебето с другото дете отзад, та не виждам как ще се съберем на задните седалки аз, голямото и малкото с кошницата. Вие как процедирате?

Иначе завъртулката е добре, гука стабилно, не млъква, все едно имаме хъски вкъщи. Раздава усмивки и вече явно се опознахме и се разбираме добре, защото доста се забавляваме. Мнооого по-добре е от първия месец, където ревеше и изпадах в истерия ,защото не знаех защо и как и не можех ни да мръдна, ни да се изкъпя, ни да ям. Сега я залъгвам с люлката, с маймунджълъци, отделно започна самичка да си изгражда някакъв ритъм на будуване и сън, та мога да си разпределя времето. Примерно, знам че до обяд, че и до късния следобед е като пор - само спи и яде, т.е през това време мога да се изкъпя на спокойствие, да се гримирам, да ям, да се наглася за следобедното излизане, нещо да си измия или да пусна пералня. Следобед е нервничка, така че се домогвам до гнездото/белия шум, психически се подготвям, че дрямката ще е борба. Към 18 винаги излизаме, ако не се е получило със съня в нас, излизаме и по-рано, да мрънка и на останалите хора. Вечер купонясва, дремва за час макс, същинският сън го удря чаак към 23-00 и то в повечето случаи е желателно да съм легнала с нея да я галя по косичката, да се гледаме и да й държа ръката, иначе трудно да заспи. Като цяло заспива само с мен. Сега нещо пак я напъва и коремът от два дни, доста газове и спазми, та не се подлъгва да си ходи в леглото, дори и да я люлея, държи си да сме заедно, заспива все прилепена в мен или ако е гушната.

Ние онзи ден пътувахме до морето. 4ч40 общо каране, без спирането. Обзо взето събрахме целия багаж - количката, която е на две части, заема супер много място, за всеки по един сак, с тях е доста по-добре, не заемат толкова много място, пликове с обувки, леглото на бебето, плюс мм беше взел една строителна прахосмукачка и жираф, които също са обемни, имаше и още някакви неща, ама не помня. Всичко беше до горе, плюс и малко на предната седалка. Аз се возя отзад с децата. Бебето е до мен в кошница, баткото в столче до него. Предпочитам да съм отзад. Не е най-удобното нещо, но така ми е по-спокойно. Спирахме само един път за хранене на малкия и ние да хапнем, горе долу половин час седяхме и тръгнахме пак. Баткото спа на 2 пъти, не е имало проблеми, общо взето доста добре пътувахме. Пускам ви снимка на багажника 😁 наскоро си взехме нова кола, комби и багажника е доста голям. Обмисляме след време да си вземем куфар за отгоре на колата.

Панадол не давах и аз, радвам се, че е било правилно, въпреки че ми казаха да давам.

Пералня пускам като се съберат дрехи, пускам ги заедно с на баткото, а нашите отделно. За наш "късмет" ни се развали пералнята на морето и сега трябва да ръка да пера, докато я оправят. Просто супер.

Искам да оправя малко режима на бебето. Вечер заспива след 22:30. Как да го изместя 🤔 в колко трябва да става сутрин?

Ами и аз не дадох Панадол. Не вдигна температура, не мога да кажа, че беше и по-сънлив. Единствено от ротарикса му се разбушува коремчето вчера. Ще видим другата седмица.

Как сте в жегите? Вашите деца изнервят ли се от много хора около тях?

Изглежда моето дете е много кисело като цяло. Преди мислех, че са само колики, но сега отминаха и просто си е и ревла. Коликите бяха зле, но моето си реве за най-малкото. Така се молех да ми се падне благо бебе, ама…

Днес имахме уговорка да се видим с приятели в парк, не този до нас, а друг, пак сравнително близо. Беше много жега. Отидохме без колата, заради невъзможното паркиране по центъра. На връщане една спирка с метрото, но то не спира близо до нас. И в тия жеги да се обикаля с количката не е ок. В другите дни излизам до парка до нас, който е много сенчест. Сутрин малкото се буди рано вече, към 7-8 е надула гайдата да яде. После спане за нас няма. До обяд сме в парка и после се прибираме. Но първо, че сме на 5 мин и второ, че наистина по алеите е сянка.
Днес прегряхме ние, какво остава за нея.. вие как излизате? Къде ходите? Ако нямате помощ, като се налага да свършите нещо?
Имам чувство, че моето все е нервно, реве преди да заспи, явно й се спи и като не може пак надува гайдата, като й в топло също. Като е гладна изпада в истерия докато бъркаме млякото.

Pandora, моя мишок е много кротко бебе и за жалост не мога да дам съвет. Дано е период и отмине 🩷

Ние сме в къща с двор и за сега не сме излизали по паркове. На сянка спи доста навън , вътре понякога е доста задушно и виждам,че спи неспокойно или въобще не заспива.

Моето харесва нови хора, примира някой да се занимава с него и да има разнообразие в гледачите, обаче това означава после да го изживява - плач вечерта, невъзможност да заспи или неспокойно спане и въобще е някакъв ужас един-два дни, докато преработи емоциите. В началото и аз мислех, че се изнервя от нови хора, но после започнах да го наблюдавам и виждам, че се радва, просто му идва в повече вълнението. Особено като идваха роднини в нас накуп да я виждат за първи път беше кошмар, направо се превъзбуждаше за дни наред това дете, само аз си знам колко псувах и ревях при мисълта за гости. Навън по не изживява срещите.

Иначе все се каня да излизаме сутрин, там от 8 до 10-12, моето също куква у 6-7ч. за сутрешно хранене, но... се е метнало на мен и спи до обяд. Буди се само да яде и за смяна на памперса. Аз, съответно, също ставам само за неговите нужди. Ей го днес, 7ч. беше нахранена, сменена, аз с кафе до мен и уж ще я приспивам - 30мин. се опитвах - спи й се, готова е, обаче не затваря очите и все гледа да се долепи. Ми, накрая се предадох, сложих си възглавницата до нея, завих ни и последното, което видях, беше доволния й поглед. Буквално, докато ме види, че лягам до нея и я пипна и откърти, и аз с нея, и така до 11ч., като стана време за следващото хранене. А то докато се наядем, оригнем, да я подържа права, аз да се изкъпя, оправя, да оправя чантата и ехе... то станало 12.30 и вече е мор, та пропуснахме. Излизам вечер от 18-18.30 някъде след едното ядене и горните процедури докъм 20-20.30 преди банята и млякото. Големите паркове са ми надалеч, до нас има един малък, но той пък е пълен с по-големи деца и пенсионери, та избягвам, а и моето не може да заспи винаги, когато седим на едно място(а на мен това ми е целта с вечерната разходка понеже именно вече накрая на деня се превъзбужда и трудно заспива в нас, изнервя се от стоенето вкъщи също). Имам си няколко маршрута, слизам до центъра или до някоя градинка от моите си пак в него район, взимам си кафе пътьом, сенчести места са, подухва макар и в жегата, та успявам да седна да почина за кафе и тръгвам пак. Слушах сума ти съвети от приятелки и колежки да седя по цели дни навън - не е моето, не ме кефи, особено в тия жеги. Мразя да храня детето навън - взимам я в мен за АМ, а вече има доста буболечки, отделно тя не яде, а лигави само шишето, понеже навън е интересно; отделно смяната на памперс не ми е комфортна, макар че се обзаведох с мушамичка от тему за подложка. Нашият апартамент е хладен, така че даже й става хубаво, когато сме били на разходка и се приберем да си спи на прохлада.

Моето ,съм казвала сто пъти в тая тема, че трудно заспива следобедите самичко и вечер, тогава се превъзбужда, и също реве, тръшка се и се чуди какво да прави. Гушкане, гушкане и пак гушкане, няма друга опция. Ни бибки признава, ни песни, ни нищо - трябва да ме пипа, да ме усеща, ако ще милиметър контакт да имаме, но да е наличен. Така че лягам с нея, или е залепена до кракът ми в леглото, или й държа ръката само и само да спи и да не се превъзбужда, че после съвсем няма успокояване. Случвало ми се е да истеряса и навън в количката - вдигам я, нося я малко, личи си, че заспива права, обаче се стряска и не може да се унесе дълбоко, сложа ли я в количката пищи, а сме надалеч - ми, карам с една ръка и с другата я държа. Колкото и абсурдно да е. Ама млъкна и заспа за минута.

Моето иначе ми изглежда мнооого пораснало на дължина и на кг, яко бузки и крака като козунаци, яде си, обаче... Везната казва друго. Почти не е качила, което много, много ме притеснява. Че е енергична - енергична много, ще й се откъснат ръцете и краката да ги мята, жизнена е, весела, обаче прогрес в теглото няма, едни пикливи 250гр. Което е странно, защото пак казвам, адски тежка е и за ММ, усещам осезаема разлика от началото на месеца, като бяхме на контрола. Ще видим какво ще каже педиатърката.
Иначе новото 20 е, че обожава банята. Преди пищеше на умряло, сега е луда радост и любов. 🤣 Чак очите й блестят, като пеем и сапунисвам косата, явно жегите я морят и й става прохладничко така. Така че остава само истеричният рев на вечерните ставания за памперс и мляко. И моето като на пандора плаче все едно е държано гладно, мръсно и необгрижено с дни, чудя се кога ще получа инфаркт. Както си спиш и се будиш от КРЕЩЕНЕ, което не само не спира, когато станеш, ами се усилва.

За жалост, бързах да се похваля, даже с ММ го обсъждахме с кеф - как е спрял истеричният рев от болки и повръщането и ей ги на, отново са на линия. Пак има моменти, когато се превива от газове и пак едно хранене ми завършва с фонтан. Тая сутрин беше поредния ден, в който яде в 4 и нещо полузаспала и се позадавя, тръгвам да я оригвам накрая - две изхлипания, на третото направо фонтан. Хубав, с парабола и чак от носа излиза. Чистене,преобличане и то с такива изживявания до 5 и нещо, няма как да се юрна в 9 с количката. Хубавото е, че поне не се стряска и не плаче, даже се смееше, явно й олекна.
Ама зависимост няма. Някой път заспива и не успявам да я оригна - после ни повръща, ни газове, всичко е наред. Друг път всичко по учебник, оригвам, държа я права и въпреки това повръща и се превива. Не мога да разбера на какво се дължи поне да го избегна, надявам се да е период просто и да мине като преди.

Внимавам аз за жегите. Имаме един парк точно до нас, много приятен, от едната страна има дълбока сянка - там стоим. Ако пък е вече много топло, открих един друг парк - целият е сенчест през деня, та там е рай. Но внимавам, де - сутрин докъм 12, следобед след 6. През деня на хлад. Той започна вече много да се увлича по разни играчки и поне не ми е скучно времето вкъщи.
Ще започна да му изтеглям лягането по-рано, защото започна да се буди към 8:30-40, което в моя случай означава вече стабилно хранене през 2 часа, за да компенсирам нощното хранене 😅 Колкото и да ми е хубаво да ставам в 9, нещата трябва да се попроменят.
Иначе края на седмицата ще пътуваме за първи път на дълго разстояние - от София до морето. И като за пръв път чак и на хотел ще спи. Да видим какво ще е положението.
Иначе не е много кисел след среща с хора. Впрочем зависи от това колко са адекватни хората. Имаме проблеми понякога след срещите с бабите и дядовците, защото, знаете, там е неспирно говорене, щипкане и тн. 😂 Детето се превъзбужда просто. Надявам се скоро да се поукротят, вде пак време мина - в събота прави три месеца😅
За момента иначе само от ротарикса имаше реакция и го болеше коремчето, ще видим другата ваксина дали ще го изтормози (моля се да мине безоблачно).
Как ви преминават децата през скоковете в растежа? При бебчо много се усеща - иска да е вечно около мен. Извадих раницата и го нося, макар че доста ме боли кръстът.

Аз мисля, че в събота имаше скок в растежа и беше ужас. Будеше се на всеки час и просто ревеше, а през деня ядеше на 3 ч като новородено. От цялото нещо се изнерви мега много и беше още по-кисела.

Иначе за гушкане, гушкам ама то пак си реве. Вече я усещам като й се спи полудява, пак почва да реве истерично, но ако опитам да я успя преди да е ревнала, не иска. Мята крака и ръце и се хили. След 1 секунда е сбърчила вежди и е ревнала.
Иначе баби има от ден 1 при нея, след като ни изписаха. Не мислех, че я натоварват, през деня я оставям в хола само с баба й. Вечер идва майка ми, като се съберем и с мм да им кажем две приказки и тогава сякаш я изнервяме всички. Бабите не се усещат и говорят високо около нея. Обаче да са живи и здрави, че ги има.. че без помощ много трудно.

Ние не пазим тишина на бебче , и се научи да спи на шумно. Разбира се , при рязък звук се случва да се стресне.

През деня държим бебчо около нас и така спи. Готвя, изпускам, чупя - кучето лае - нашият си спи. Даже се радвам, че първите два месеца съседите отдолу правеха голям ремонт - къртиха и тропаха, ме малкият още повече да свикне на шум😂
Но мен си ме изнервя като цяло несъобразителността на хората (без значение колко са близки) и като почнат да се завират аглесивно в детето и да не се съобразяват, полудявам😅 Скоро ни предстои да го оставим да го гледат няколко уикенда... Еми още се нагласям психически. Отсега ми е неспокойно. За едните все му е студено, щото крачетата, видиш ли били студени, и кай какво прави го навличат... Каквото и да обяснявам през едното влиза, през другото излиза. На другите непрестанно трябва да обяснявам, че колкото и вече да си държи главата сам, трябва да я придържат, защото понякога се изморява. На всички общо се налага да обяснявам, че това е бебе на 3 месеца и не трябва да го превъзбуждат, уви. Просто са като побъркани, защото е първо внче и от двете страни, а ние с ММ сме малките деца, тоест са си и почакали...
Преди три седмици свекър ми се разсърди, ме съм му казала, че не е удобно да се качи, защото приспивам детето. След това чакам други хора. Все пак предния ден го е видял. Имаше драми, в момента не си говорим. Ако всички 8 човека ми звънят и напират всеки ден да идват - къде е моето лично пространство, кога да имам друг живот, социален например 😅😅😅, колко да е нормално да сме скачени и още ред въпроси. Побъркват си ме емн. Аз нямав нужда от ежедневна помощ. Помощта им може да е под формата на това да се въздържат да досаждат и като дойдат да не ми превъзбуждат детето. С бебчо се нагласихме, харесва ми да си действаме сами, не се чувствам натоварена и неспокойна, а напротив. Детето ми расте спокойно. А когато не ми досаждат, сама ги каня.

Оо аз имах "помощ" първите две седмици след раждането от свекърва ми и мойте родители , първо едните - после другите. Е познайте - готвех по два пъти на ден , чистя , бриша - оправям дивани за спане и тн. Те гледат бебче ( храни се на АМ) ами да ви кажа като слугиня се чуствах 😅😅. Като си тръгнаха си отпочинах и си се радвах на детето. Не се оплаквам хич, просто това е истината. Иначе помагат с гледането, оставих го ,че бях на моминско ( за една вечер ) и на сватба с ММ, гледат проблеми няма. Но и аз много остро и директно си казвам , ако го друсат повече, обличат ,говорят силно - правя си забележка. Който иска да се сърди. Това е моето дете и възпитание. Свекърва ми от сега прави пюрета ( плодови) за детето от плодове без захар. Ясно и заявих,че вече се захранват след 6ти месец и то със зеленчук. Край на темата , много се радвам за домашната храна и помощта, но си държа на моето.

Иначе всеки се втурва да помага, когато помоля. Бяхме на имен ден, на рожден ден изцяло без детето. На два бала с фамилията - изоцщо не усетихме, че сме с дете. Тепърва предстоят сватби, момински и ергенски - няма нужда от уговорки - все някой е на линия. Да ни закарат някъде с бебчо също. За това съм безкрайно благодарна.
Ама чак нсеки ден да идват да "помагат". Като няма нужда, няма. И айде лелите и чичовците - те и всеки ден да идват, никакъв процлем. Млади хора - приказки и т.н. Те и всички много се стараят с бебчо и даже ми е някак по-спокойно с тях, защото те се съобразяват стриктно с начина, по който гледаме детето. За момента дори те са единствените, които сме оставяли изцяло сами с бебето.😅 Винаги съм мислела, че ще е обратното😂