Има ли нещо притеснително?

Как точно си представяте едно дете, което едва сега проговаря и прохожда, да е социален с връстници? Детето на тази възраст няма нужда от "другарчета" за компания,неговият свят сте вие, родителите. Социализацията ще дойде естествено, когато тръгне на ясла или градина. Да го насилвате да общува с други бебета сега е излишен стрес и за него, и за вас.
Спрете да се вглъбявате във всяко движение. Колкото повече вие сте под стрес, толкова повече детето усеща това напрежение. Оставете го да бъде дете, играйте си в локвите и спрете да търсите под вола теле. Психическото ви здраве е най-добрият подарък, който можете да му дадете в момента!

Еее сега чак пък да го насилвам, не. Написах стимулирам. И тук говоря за някакви бегли контакти с децата за да разбере, че едно детенце не бяга към него за да го изяде или да му направи нещо лошо, това исках да кажа. Абсолютно съм наясно с това, че той още е малък и не очаквам от него да играе с децата или да водят диалози 😁. А добре според вас ако сега не се опитам да го насоча, а просто го оставя да си седи само с мен и баща си, когато тръгне на ясла няма ли да бъде супер стресово за него, че ще бъде заобиколен само от деца?

Стресът е неизбежен, но е временен. Още помня какъв рев беше при мен и как се опитвах да избягам от входа на детската градина. В крайна сметка обаче се адаптирах и си намерих приятели. Важното е да му дадете време, те свикват по-бързо, отколкото ни се струва на нас.

Все едно чета за моя син 😀, нищо му няма на детето, спрете се, защото така вредите и на детето, и на себе си.

Моят син много бързо се адаптира в яслата, но реално почна да се интересува повече от други деца чак след навършване на 3 г. Преди това много не умееше да си играе с тях.

Заповядай:
https://share.google/h5akj6g84SkcCPde5 И все пак прочети за етапите на развитие.

Стресът ще бъде основно защото я няма мама.

Удрянето на главата е напълно нормално на тази възраст между другото. Много деца го правят. Моето е на почти същата възраст и онзи ден все един чук играчка и вместо да удря по играчките, взе да си удря главата с него и пак, и пак. Експериментират си

Само обърнете внимание на ходенето на пръсти. Какво ви каза ортопедът? Направете консултация според мен и с кинезитерапевт. Може на частно, но да е детски КТ. Ако не можете на частно, искайте направление за физиотарапвт, той ще ви насочи към КТ. Физиотерапевтът е физикален лекар. Търсете такъв, който работи с малки деца. Ще ви насочат какво да правите, за да отшуми по-бързо, ефективно и напълно това. Не го пренебрагвайте.

Здравейте, ортопеда каза, че било нормално и по- скоро го прави защото може, а не защото има проблем. До колкото четох и аз в интернет до 2 години се счита за нещо нормално, но ако видя, че не отшумява ще го заведем и на друг докатор. Той ходи за секунди на пръсти и после си стъпва нормално, явно не издържа много, не ходи така постоянно.

Е, ако просто си експериментира - супер. Моето имаше период - вкъщи стъпваше на пръсти все едно подтичва. Едно такова със засилка.

Бих ви посъветвала, като си удря главата в ламината, да не реагирате бурно, за да не го приеме на игра или като средство да се налага и да става на неговата, по-скоро гледайте да го разсеете с нещо. Моето пък често се думка кога леко, кога по-силно в таблата на спалнята...

Ами в началото като започна да ходи на пръсти доста често си ходеше така, обаче явно и сега като е по-топло и го оставям да ходи бос и той като стана по стабилен видя, че не е много удобно да ходиш така и поспря, но примерно ако е развълнуван или бяга по някакъв наклон виждам, че го прави на пръсти. Гледам нищо да не казвам, за да не види, че ми прави впечатление и да вземе така да ходи нарочно.
Значи с това удряне на главата, вече не се засилва да се удря, защото няколко пъти се удряше в стената отзад на глават без да иска и доста си порева и явно се уплаши, обаче когато го взема и се ядоса се извива назад и се удря в мен или започва както е прав и да се навежда рязко напред и ако не го държа ще се забие в земята или ако има нещо остро.. и просто го държа. Опитвам се да не реагирам ама като сме навън и ако се удари в земята просто няма как да го оставя. Случва се както го държа за ръката и да се ядоса за нещо и се отпуска на ръката ми тогава директно го оставям да ляга на земята и да реве, поне да му мине и нищо не казвам 😅. Гледам вече по спокойно на тези неща и той сякаш взе по- малко да се удря.

Честно казано, докато четях, повече се притесних за вас, отколкото за детето.

От написаното виждам дете, което сочи, споделя интереси, търси родителите си, показва неща, които му правят впечатление, използва думи, опитва да повтаря нови думи, играе наужким, проявява емоции, търси контакт и включва другите в игрите си. Това са все неща, които не ми звучат като дете, откъснато от света около себе си.

А това с въртенето на волани, гуми, перални и каквото още се върти… честно, познавам доста малки момчета, които минават през подобен период. Когато нещо им стане интересно, могат с месеци да са обсебени от него. Особено ако става дума за коли, гуми, копчета и механизми.

За площадката също не бих се тревожила особено. На година и седем месеца много деца още не играят истински едно с друго, а по-скоро едно до друго. А някои просто предпочитат да обикалят, да изследват, да събират камъчета и да гледат калинки вместо да стоят на едно място.

Това с хвърлянето назад при яд и тръшкането също е нещо, което се среща доста често в тази възраст. Не е приятно, но не е и рядкост. Детето още няма достатъчно умения да регулира емоциите си и понякога реагира така.

Разбира се, никой във форум не може да поставя диагнози и ако нещо наистина ви тревожи, винаги можете да обсъдите развитието му с педиатър. Но ако трябва да съдя само по това, което сте описали, виждам едно любопитно, активно и общително дете и една майка, която е прочела нещо в интернет и оттогава започва да вижда потенциален проблем във всяко напълно нормално детско поведение.

Интернет понякога е много полезен, но понякога успява да убеди един напълно спокоен родител, че всяко въртене на колело, всяко ходене на пръсти и всяка истерия на година и половина са признак за нещо страшно. А много често са просто признак, че детето е… на година и седем месеца.

Всички тези неща ги прави  и моята внучка. Само, че аз не гледам на това като нещо тревожно, а като част от развитието. Детето изучава света, както и собствените си движения. Затова се концентрира върху новите неща и ги упражнява, това е учене. И моята внучка си удря главата нарочно и според мен това помага да се ориентират в пространството и да знаят, че от някои неща боли. Забавлявайте се заедно  се опитайте да намалите тревожността. ( и аз се филмирам като баба, но за други работи

Morpheа, извинявайте, ще използвам темата, но ми стана интересно, за какво се филмират бабите. За пръв път виждам баба така да го формулира, тоест да си дава сметка, че и тя като човек и баба има своите ирационални притеснения. Обикновено бабите си мислят, че най-добре знаят и винаги са прави

Не е за едно и също нещо, но най-вече притеснения за здравето, за храненето, за хигиената, такива работи. Аз съм психолог по образование, преподавала съм и детска психология по стечение на обстоятелствата, така че съм наясно с развитието. И с това колко широки могат да бъдат границите на нормата в развитието на отделните процеси.