Честно казано, докато четях, повече се притесних за вас, отколкото за детето.
От написаното виждам дете, което сочи, споделя интереси, търси родителите си, показва неща, които му правят впечатление, използва думи, опитва да повтаря нови думи, играе наужким, проявява емоции, търси контакт и включва другите в игрите си. Това са все неща, които не ми звучат като дете, откъснато от света около себе си.
А това с въртенето на волани, гуми, перални и каквото още се върти… честно, познавам доста малки момчета, които минават през подобен период. Когато нещо им стане интересно, могат с месеци да са обсебени от него. Особено ако става дума за коли, гуми, копчета и механизми.
За площадката също не бих се тревожила особено. На година и седем месеца много деца още не играят истински едно с друго, а по-скоро едно до друго. А някои просто предпочитат да обикалят, да изследват, да събират камъчета и да гледат калинки вместо да стоят на едно място.
Това с хвърлянето назад при яд и тръшкането също е нещо, което се среща доста често в тази възраст. Не е приятно, но не е и рядкост. Детето още няма достатъчно умения да регулира емоциите си и понякога реагира така.
Разбира се, никой във форум не може да поставя диагнози и ако нещо наистина ви тревожи, винаги можете да обсъдите развитието му с педиатър. Но ако трябва да съдя само по това, което сте описали, виждам едно любопитно, активно и общително дете и една майка, която е прочела нещо в интернет и оттогава започва да вижда потенциален проблем във всяко напълно нормално детско поведение.
Интернет понякога е много полезен, но понякога успява да убеди един напълно спокоен родител, че всяко въртене на колело, всяко ходене на пръсти и всяка истерия на година и половина са признак за нещо страшно. А много често са просто признак, че детето е… на година и седем месеца.
От написаното виждам дете, което сочи, споделя интереси, търси родителите си, показва неща, които му правят впечатление, използва думи, опитва да повтаря нови думи, играе наужким, проявява емоции, търси контакт и включва другите в игрите си. Това са все неща, които не ми звучат като дете, откъснато от света около себе си.
А това с въртенето на волани, гуми, перални и каквото още се върти… честно, познавам доста малки момчета, които минават през подобен период. Когато нещо им стане интересно, могат с месеци да са обсебени от него. Особено ако става дума за коли, гуми, копчета и механизми.
За площадката също не бих се тревожила особено. На година и седем месеца много деца още не играят истински едно с друго, а по-скоро едно до друго. А някои просто предпочитат да обикалят, да изследват, да събират камъчета и да гледат калинки вместо да стоят на едно място.
Това с хвърлянето назад при яд и тръшкането също е нещо, което се среща доста често в тази възраст. Не е приятно, но не е и рядкост. Детето още няма достатъчно умения да регулира емоциите си и понякога реагира така.
Разбира се, никой във форум не може да поставя диагнози и ако нещо наистина ви тревожи, винаги можете да обсъдите развитието му с педиатър. Но ако трябва да съдя само по това, което сте описали, виждам едно любопитно, активно и общително дете и една майка, която е прочела нещо в интернет и оттогава започва да вижда потенциален проблем във всяко напълно нормално детско поведение.
Интернет понякога е много полезен, но понякога успява да убеди един напълно спокоен родител, че всяко въртене на колело, всяко ходене на пръсти и всяка истерия на година и половина са признак за нещо страшно. А много често са просто признак, че детето е… на година и седем месеца.
Благодаря Ви много за отговора!