Синдром на Даун - 2 тема

Irikar -страхотни са снимките от морето.Двамата са големи капии, а и на тия снимки изглеждат вече като истински приятели  Надявам се и ние да се запознаем  това лято с Владко дете сладко, а преди да заминем към морето ще се радвам да се видим и с вас, и с другите мами някоя събота или неделя например в Борисовата или където кажете.

Мама Ани- дано преговорите с директорката минат гладко и се харесат с Васи.Успех ви желая и чакаме да се похвалиш, че са я приели.

Friend - май наистина ще трябва повторно разяснение на Госпожите в градината, че Владко е там за да е сред деца и да контактува с тях, а не да ги гледа отстрани и с  пазач до него.Сигурна съм , че с мама Светла ще се справите с този проблем.Успех утре.

сара15 - като бебета наистина доста се плезят(поне при нас беше така, но не непрекъснато), после намалява.Можеш да правиш леки масажи отдолу под брадичката и езичето се прибира, полека -лека  ще отмине този навик, но не знам дали напълно.....Има и други масажи които се правят на лицето, ще ги потърся да ти ги пратя.
Дано  плана който си измислила заработи и таткото да си остане при вас,  съвет не мога да давам, нямам опит в тази насока, а и не ви познавам, но стискам палци жената и децата да надделеята пред мама.
И да тази приказка на Мария е много вярна-,,Фундаментално важно е да живееш в мир със съвестта си..."
заживееш ли с хармония/мир със себе си нещата ще подтръгнат.
 Green dream -леко учене в тия жеги и успех на изпитите. 

Ейййй, писах, писах и накрая... да вземе да спре токът. За трети път вече. ("Е-on" ако знаят какво си мисля по техен адрес...)

Компрометиращи няма. Ама нали ми забранихте всичко с морска тематика, как да покажа снимки на които има миди и изпотени чаши.  Само ще вметна. Ето по тази усмивка може да прецените дали да идвате насам или не. 
Гледайте снимката по-бързо, защото смятам да реорганизирам малко албумите и линка скоро няма да е актуален.

Сара, не мога да си позволя да давам съвети за отношенията ви. Навремето бях писал и сега пак казвам. Като баща на дете със СД нямам нищо против да говоря и с Вашия татко, ако това би могло да помогне с нещо. Не сте близо до Варна, но няма проблем да ти дам телефон, мейл адрес... А относно езичето - така е. Това е един от белезите. Владко прави същите глупости като Олег. Имаше един период в който го правеше непрекъснато. Това е и израз, че не е доволен от нещо. Вече гоправи само когато много му се спи. А плезенето на езика намалява. Писали са ти вече че има терапия и масажи, които водят до намаляване на плезенето.

Nevada, да те попитам корените на рода ти да не са от Рупите?
Днес бяхме до по-късно в яслата. Първата ни приятелка е някакво Мартинче. Държала го за ръчичка, играли си двамата... Утре-вдругиден трябва да се запозная със сватовете  Днешната "госпожа" е била страхотна. Нищо общо с предната - страшно благоразположена, усмихната, ведра. Жалко че няма тя да е за постоянно. Та така - днешния ден е бил съвсем успешен.

Ех, моренцето!...
Да, Френд, не бъркаш посоката, точно от Рупите не съм, ама съм близичко, близичко!
А пък и не е нужно човек да е роднина с Ванга, че да познае: вчера плевенчанки, днес Мартинчето, а утре? 

Най-вероятно основните им притеснения са: "Какво ще кажат хората? Колко срамно, че точно на нас се случи..."

Първо, изобщо не е срамно... Нито ти си сбъркала нещо, нито мъжът ти, нито родителите ви... Такива неща просто се случват... Такова дете не е наказание от Господ за греховете ви, то е един шанс да изживеете живота си неповторимо, откривайки света по по-различен начин от другите... Някой беше написал в тази тема: Все едно всички отиват на екскурзия в Италия, а вас неизвестно защо туристическата агенция ви е завела в Дания. Да, ще роптаете в началото, но ако сте умни, скоро ще откриете, че и Дания е прекрасна страна...

Какво ще кажат хората? Човек точно в такива случаи открива колко малко познава хората и как той самият робува на предразсъдъци. Истината е, че хората са добронамерени и мили към нашите деца. Аз досега не съм срещнала изключение.

Затова толкова по-грозно е, когато точно най-близките, кръвните роднини, не са добронамерени и мили към невинното дете. Попитай мъжа си, ако той се беше родил със синдром на Даун, дали неговите родители щяха да го оставят да вегетира в някой дом без никакви шансове? Въпрос на случайност е (699:700, а даже може би и по-малък, все пак майка му надали е правила кръвния троен тест), че се е родил здрав - без дублирана 21ва или някоя друга хромозома. Ако той не знае отговора на този въпрос, нека попита родителите си... И на тях е можело да се случи да имат такова дете - това е самата истина... Както е истина, че най-вероятно са щели да го изоставят, ако е бил със СД, но... да не забравяме, че тогава времената са били други...

И накрая няколко думи за самите деца с този синдром. В подходящата среда те се справят много добре и се движат плътно след връстниците си. Точно в този момент обществото ни е по-добре подготвено да приеме и интегрира такива деца, отколкото по времето, когато е роден твоят съпруг примерно... Да, може би от тях няма да станат гениални математици, но мъжът ти гениален математик ли е? А и ти си с него, защото е добър човек и заради ред други негови качества, а не защото има изключително висок коефициент на интелигентност... Какво струва в личен план високият коефициент за интелигентност, ако не е подплатен с доброта, човечност и разбиране...

А хората със СД са наистина мили, добри и обичливи хора, и който има сърце, го разбира. Но първо някой трябва да им даде шанс...

Много бих могла да пиша още по темата, но хайде да не прекалявам и да спра дотук

Мария, много хубаво написала, точно каквото мисля и аз  , Сара 15! С теб сме, ще те подкрепяме, но единствено и само ти можеш да вземеш решенията за теб и децата. Целувки за малкия Олег, бъдещ батко и много спокойствие, мъдрост и сила н атеб  П.П. Вторият ми брак се съсипа именно от майката и бабата на мъжа ми 
Френд, с тоз чаровник Владко, май ще трябва да почнеш да заделяш за сватба бели парици! Много се радвам за появата на добрата госпожа и дай Боже и другите учителки да прихванат от нейното хубаво отношение към дечицата   
Чудни са снимките морски, а Ирикар и на живо е слънчева и хем пък фотогенична 
Френд, защо ви спират така тока? 
Невада, оракулке, казвай какво ми вещаят звездите, че детето иска таткоооо 
Дежо, Ирикар, сърдечно благодаря за пожеланията, утре и вдругиден още две изпитчета мисля да отметна и остава последния на 25.06.. Вижда й се края на сесийката.
Хела, много се радвам на успехите на Галка! Струва ми се, че много добре й се отразява детската градина, като чета постингите ти. Пу-пу с такава адаптивност, скоро ще се чудиш с какво да запълваш свободното си време

Грийн Дрийм, с такова чаровно дете, пък и детето с такава ведра майка - предчувствам аз, че няма да е далеч моментът, в който ще имате и избор между повече кандидат-татковци!
Нека само ти мине сесията, че да не се отвличаш...

Че то през сесийно време като не се залюбиш, какво ти остава - скучно учене
Най сетне успях да кача някои снимки, които се канех да ви покажа. Е, не се сърдете, но повечето вече сте виждали. Irikar ме изпревари. Нооо тук има и нови (за вас). Поздрави на всички

Ох, пак ми се доходи във Варна като гледам тези снимки на Friend  А и коментарите са страхотни Изпратих линк към морските снимки и на баща ми и той е очарован от Владко.
Момчил в последно време е захитрял и като иска да прави белички избутва мен или баба си(по често, че е по досадна със забраните ) извън стаята и си затваря вратата да не го безпокоим. За рождения ден ни подариха и къща за "беички", но още не съм намерила място къде да я разпъна.
Хора, как се справяте с купищата играчки? Нашия апартамент не е малък, но вече е почти запълнен с играчки, а Момчил е само на 2г.
Този цитат е на Сара 15, но ми звучи, все едно аз съм го писал Е, аз нямах смелостта да пробвам да прикоткам бащата на Момчил с второ дете защото нямам увереността, че бих се справила сама с 2 деца Сара 15, Стискам палци ти да успееш!Разкажи как мина вчера с Тути у дома. В дома не ти ли дават да го преобуваш, преобличаш и храниш сама?На мен ми позволяваха по време на двумесечния престой на Момчил в дом.Даже му миех дупето когато беше наакано Така детето свиква по-добре с теб.
А за амиоцинтезата не се притеснявай, ти си много млада и надали СД ще се повтори!
Поздрави на всички, добър апетит на децата и успех на майките!

Френд и Ирикар,
Така ме размечтахте с тия снимки, ако сега дойде шефът да ме пита къде съм си зареяла погледа, вие ще сте виновни!
Казвам си: ето, почвам да работя - и вместо това пак (за последно!) прехвърлям снимките.

Ирикар, вие сте още малки, тепърва ще имате играчки! 
Аз, например, на периоди събирах здравите, но вече излезли от употреба, и ги носех в детската градина. Но още са ни останали два чувала скъпи на сърцето ни играчки... май вече ги пазим за внуци...

Точно това ме притеснява.Момчил им се радва на всички, дори и на по-бебешките, но за моите неща остава все по-малко място 
Хора, кажете как да накарам Момчил да дъвче храна, която не е пасирана или смачкана?Има 12 зъба, хляб и пица си дъвче чудесно, но всякаква друга храна, която е с по-едри парчета плюе с отвращение.

За храната и аз искам помощ.
Ангел като беше без зъби си ядеше храната от кухнята без проблем, откакто му избиха зъбите(почти 6 наведнъж), почна да цеди , плюе и все по-трудно да се храни.Особенно днес( има вероятност и да се разболява), но не е ял нито сутрина, нито наобяд, а се надявах като пропусне закуската да обядва поне,...смених 2 вида закуски и 2 обяда неще и неще, чакам да видя дали ще закусва сега следобяд и ще ходим на лекар.....А времето направо е смазващо горещо......

Дъвченето знаете и при нас е проблем. Явно трябват много продължителни занимания и здрави нерви. Като пъхане на храна към бузата (сменяйки страните), масажи на лицето, заиграване с различни храни (като ленти обезсолена пастърма или банан), резен ябълка, саморъчни торти от бисквити, крем и банан... Логопед си трябва да помага тук. Спор няма.

Ето че вече се появиха и първите негативи от яслата (не съм убеден дали е точно от там, но предполагам) - здрави сополи, висока Т и отпадналост. Едвам диша милото... След работа пак сме при джипито.

Аз никога не съм давала на Хриси храната съвсем на едри парчета, дори и сега леко размачквам, може би най-вече за да й е по-лесно да си ги гребне сама с лъжицата. Напоследък даже сама обича да си донадроби хляб в яденето... Иначе хляб, салам, печено месо и др. подобни си яде без проблеми.

И аз съм се видяла в момента в чудо с това ядене, само че не с Хриси (тя си яде почти нормално - сама! на нормален стол на голямата маса), а с малката, която ми отказва почти всичко... Мисля, че е от жегата... От днес съм включила климатика, да видим дали ще има разлика... Иначе ако я оставя с лъжичката пред яденето, може да го бърка поне половин час и да прави опити да си гребне нещо и да го лапне... Почвам да си мисля дали точно това да я оставя да прави. Спомням си при Хриси също имаше един период, когато не даваше изобщо аз да я храня, искаше сама да се храни... и точно тогава се научи... Но Пресли е твърде малка за това... 

А на Владко желая бързо оздравяване! 

Едно уточнение - Момчил не е загубил апетита си ни най-малко, просто отказва да яде храна на парчета освен хляб и тестени изделия(пица, мекици и т.н). Friend -знам за продължителните занимания и здравите нерви, но като плюе ядосано всичко по-твърдо все пак трябва да го нахраним, нали?
Съжалявам, че Владко е болен Пожелавам му бързо оздравяване!На теория болест може да пипне навсякъде - в градинката, в Карин дом...