Сключване на граждански брак - традиции

В общините в София вече те препращат за си направиш регистрация онлайн за съответния час. Цъкаш си отметките, записваш час и това е, няма списък с неща, няма указания.

https://svatbi.sofia.bg/documents

Има, има. Като запазиш час пращат мейл с нужното.

Нищо задължително няма и всеки си прекроява традициите по свой вкус.
Аз, например като булка категорично не исках "тюлчета", които по онова време бяха много на мода. Исках на излизане от църквата кумата да хвърля бонбони, стотинки и жито, какъвто е автентичният обичай. После кумувах два пъти, също хвърлях стотинки, жито и бонбони.
Единият път беше много смешно-на почивка, на ведомствен база наши приятели с граждански брак от 10 години и дъщеря на 9г решиха да се венчават. Смешното беше, че на базата никой не си прибираш стотинките от барчета на само обслужване, но аз си прибирах много старателно по една и две особено, да има да хвърлям. От съседни магазинчета също.

За подаръци, с нашите кумове и кумци сме си разменяли подаръци предварително. Нищо не съм купувала и нищо не са ми купували в роля на булка и кума като аксесоар, така се разбрахме, само на едната двойка купих букет по мое настояване.

При граждански брак носихме халки, шампанско и чаши. При църковен вино, свещите оттам ги дадоха, включени в цената. Друго не помня, но беше много отдавана.

Самата сватба който както иска, пак няма нищо задължително. Ние бяхме едни от първите, които сами посрещнаха гостите си. По онова време модерно/традиционно беше първо гостите да се настанят и после да влязат младоженците, обратният ритуал беше рядкост. На една сватба, на която бях гост година, две преди моята, при посрещането на младоженците гостите даваха подаръци. Обаче, не беше много разпространено и когато ние
като домакини посрещахме, гостите минава ха край нас и си отнасяха пакетите за "после" (пари почти не се даваха тогава).
А при подписването мъжът ми много сериозно ме помоли да не го настъпва и аз се съобразих. Настъпването последва в следващия +четвърт век и ще продължава.

За да имате хубав спомен, направете сватба по ваш вкус. Все пак, човек не винаги е ориентиран. Затова аз една, две седмици преди сватбата помолих позната да ми даде касета от своята сватба, която по случайност съвпада ше и като ритуал, и като църква с моята. Седмица преди сватбата по настояване на кумата отидохме в църквата, в която щеше да е венчавката, да гледаме, за да е тя спокойна.

Сега има youtube, има СМ, може да се види гледа и да се избира или пък да се пренебрегва това са, това не.

И накрая, най-автентично то ми усещане за традиционност в моя частен случай -месец преди сватбата изрових поканата на баба и дядо,които са се венчава ли в същата църква(а с мъжа ми живеехме след това на същото място, само че в жилищен блок, построен на мястото на къщата на баба и дядо) Беше уникално усещане, че тя е вървяла също в дълга, бяла рокля, по същия под към олтара. И много се надявах, че отнякъде ме вижда и ми се радва(много и беше мъчно, че майка ми и вуйчо ми са подписали без сватба, тогава е било възможно само с паспортите. Все казваше, две деца имам и сърцето ми плаче, като чуя музика не сватба не видях). Много дълго стана, но в желаните и избрани от вас традиции, помислете и за родителите си, някакъв жест на внимание не е излишен.

Моята майка се е омъжила с бледо розова рокля, така че няма значение цветът. Бялото може да има символика, но никой не може да ви задължи да бъдете с бяла рокля, а много хора се подписват и по тениска и дънки. Както ви е кеф, така ще е.

Предстои ми да подпишем. Буквално ще сме ние с мъжа ми и детето и кумовете с половинките си (да не са двойка, така препрочитаме). Ще подпишем следобед в малко по-официални дрехи и след това ще отидем на вечеря. Не искам празненства, дълги рокли, гюбеци и роднини, които НЕ харесвам.
Смятам, че суеверията и ритуалите са въпрос на усещане, ако си харесаш нещо го “вземи”, ако не подмини, това е твоя ден. Харесвам сватби, но не и аз да съм в ролята на булката, иначе много се радвам на хора с големи сватби и празненства, но аз нямам нерви.

Ми и ние се подписахме просто и се снимахме.
Бяхме двамата, свидетелите, мама и татко, свекърва ми и нейна съседка, която е била канена от свекърва ми.
А и не се подписахме в общината, а в библиотека, щото общината беше в ремонт.
Аз имах мерак да облека бяла рокля и бях с къса бяла рокя, без прическа, с опашка. Щото беше ужасно горещо, а мъжа ми беше с риза, изпоти се доста, но искаше да изглежда официален. Длъжностното лице направи реч и се подписахме, толкоз, доволна съм.
Другите неща зависят от обкръжението ти.

Задължителни за гражданския брак са някои документи,когато си запзвате час ви казват какво точно искат.Всички аксесоари като:халки,букет,  чаши, вино, почерпки са по ваше желание.
Били сме два пъти кумуве и за двете семейства купувахме- букет, чаши+ шампанско и правих "тюлчета".С едното семейство си разменихме подаръци, другото има от нас , ние от тях не.
Моята рокля беше много интересен прасковенозлатист цвят, по- скоро заложих на материя/естествена коприна/ и не сгреших.Бях си видяла овчия късмет в бяло веднъж.Младоженеца беша само с риза.
Как ще си направите сватбата , какви ритуали ще включите си е изцяло ваш избор.