Всеки родител понякога изпитва умора, тревожност, гняв или напрежение. Това е естествена част от живота. Проблемът не е в самите емоции, а в начина, по който те се преживяват и изразяват, особено в присъствието на децата. Малките са изключително чувствителни към емоционалната атмосфера около себе си и често „поглъщат“ настроенията на възрастните, дори когато никой не говори за тях.
Децата усещат много повече, отколкото родителите предполагат
Още от най-ранна възраст децата наблюдават гласа, изражението, поведението и реакциите на своите родители. Те невинаги разбират думите, но усещат напрежението, скрито зад тях. Когато майката или бащата са постоянно раздразнени, тревожни или емоционално отдалечени, детето започва да възприема това като нормалното състояние на света.
Терапевтите, които се занимават с когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), вярват, че начинът, по който човек действа, винаги е реакция на това, което мисли и в което вярва. Децата, отглеждани в семейство, където цари негативизъм, естествено ще вярват, че всичко е по тяхна вина.
Например когато родителят крещи, малкото дете все още не е в състояние да разбере източника на този гняв или истинската му причина. Вместо да свърже това викане със стресова ситуация на работното място или специфичен биохимичен дисбаланс в мозъка на възрастния, то започва да се възприема като „лош“ човек и да действа по начин, продиктуван от тези чувства и възприятия.
Честите изблици на гняв могат да направят детето по-агресивно или страхливо, постоянната тревожност може да създаде несигурност и свръхчувствителност, а студеното или дистанцирано отношение често води до затваряне в себе си и ниска самооценка.
Децата не могат да кажат на родителя си: „Усещам, че си напрегнат“. Вместо това те показват емоциите си чрез поведение — плач, инат, тревожност, проблеми със съня или трудности в училище.
Малко факти:
• Децата са по-склонни да усвояват негативни емоции от родителите си, отколкото родителите да попиват негативни емоции от децата си.
• Момичетата са по-склонни да поемат негативни емоции, отколкото момчетата.
• Депресията при децата може да бъде пряко свързана с негативните емоции у родителите.
• Родители, подложени на силен стрес, отглеждат деца, които също неизбежно страдат от стрес.
• Допълнителни фактори, формиращи стрес, включват: голям брой хора в семейството, проблеми на работното място за единия или и двамата родители, наличието на тийнейджър в семейството.
Как става „предаването“ на емоции от родителите към детето?
• Чрез подражание
Детето се учи как да реагира на света, като наблюдава родителите си. Ако вкъщи конфликтите се решават с викане, обвинения или мълчание, то започва да копира същия модел.
• Чрез емоционалната атмосфера у дома
Домът може да бъде място на спокойствие или на постоянно напрежение. Дори без скандали, децата усещат: студенината между родителите; натрупания стрес; тревогата за пари, в работата или отношенията; липсата на внимание и емоционална близост.
Когато напрежението е постоянно, детският организъм остава в състояние на повишена тревожност. Това влияе както на психиката, така и на физическото здраве.
• Чрез думите, които децата чуват за себе си
Фрази като:
„Ти винаги създаваш проблеми.“
„Не мога повече да се занимавам с теб.“
„Заради теб съм толкова нервен.“
„Остави ме на мира.“
могат да оставят дълбоки следи. Децата често приемат думите буквално и започват да вярват, че са причина за негативните емоции на родителите си.
Какви могат да бъдат последствията?
Когато детето дълго време расте в среда на напрежение, могат да се появят:
• ниска самооценка;
• страх от грешки;
• трудности в общуването;
• тревожност и несигурност;
• агресивно поведение;
• проблеми с концентрацията;
• емоционално затваряне.
Някои деца стават прекалено послушни, защото се страхуват да не разстроят родителите си. Други реагират с бунт и агресия. И в двата случая зад поведението стои нуждата от сигурност и спокойствие.
Важно е да помним: негативните емоции не правят родителя „лош“
Няма родители, които винаги са спокойни и търпеливи. Децата не се нуждаят от съвършени родители, а от възрастни, които умеят да разпознават и управляват емоциите си.
Много по-важно от това никога да не се ядосвате е:
• да признаете грешката си;
• да се извините, когато сте прекалили;
• да говорите открито за чувствата си;
• да използвате здравословни начини за справяне със стреса.
Когато родителят каже: „Изнервен съм от работа, но това не е твоя вина“, детето получава сигурност и яснота.
Как родителите могат да прекъснат този модел?
• Грижете се за собственото си емоционално състояние
Родител, който е постоянно изтощен и претоварен, трудно може да бъде спокоен. Почивката, подкрепата и времето за себе си не са егоизъм, а необходимост.
• Научете се да назовавате емоциите
Вместо да викате или да мълчите, обяснете своите чувства:
„Ядосан съм.“
„Притеснена съм.“
„Имам нужда от малко спокойствие.“
Така детето се учи, че емоциите могат да бъдат изразявани спокойно и безопасно.
• Изслушвайте детето, без да го съдите
Понякога зад лошото му поведение стои тревога или нужда от внимание. Когато детето се чувства чуто, то по-лесно регулира собствените си емоции.
• Създавайте спокойни семейни моменти
Общите разговори, вечерите без телефони, прегръдките и вниманието създават усещане за сигурност. Именно тези малки ежедневни моменти изграждат емоционалната устойчивост на детето.
Емоциите в семейството се предават неусетно — чрез думи, тон, поведение и атмосфера. Родителите не могат да скрият напълно тревогите и напрежението си, но могат да покажат на децата си как да се справят с негативните чувства по здравословен начин.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
Виж целия пост
Децата усещат много повече, отколкото родителите предполагат
Още от най-ранна възраст децата наблюдават гласа, изражението, поведението и реакциите на своите родители. Те невинаги разбират думите, но усещат напрежението, скрито зад тях. Когато майката или бащата са постоянно раздразнени, тревожни или емоционално отдалечени, детето започва да възприема това като нормалното състояние на света.
Терапевтите, които се занимават с когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), вярват, че начинът, по който човек действа, винаги е реакция на това, което мисли и в което вярва. Децата, отглеждани в семейство, където цари негативизъм, естествено ще вярват, че всичко е по тяхна вина.
Например когато родителят крещи, малкото дете все още не е в състояние да разбере източника на този гняв или истинската му причина. Вместо да свърже това викане със стресова ситуация на работното място или специфичен биохимичен дисбаланс в мозъка на възрастния, то започва да се възприема като „лош“ човек и да действа по начин, продиктуван от тези чувства и възприятия.
Честите изблици на гняв могат да направят детето по-агресивно или страхливо, постоянната тревожност може да създаде несигурност и свръхчувствителност, а студеното или дистанцирано отношение често води до затваряне в себе си и ниска самооценка.
Децата не могат да кажат на родителя си: „Усещам, че си напрегнат“. Вместо това те показват емоциите си чрез поведение — плач, инат, тревожност, проблеми със съня или трудности в училище.
Малко факти:
• Децата са по-склонни да усвояват негативни емоции от родителите си, отколкото родителите да попиват негативни емоции от децата си.
• Момичетата са по-склонни да поемат негативни емоции, отколкото момчетата.
• Депресията при децата може да бъде пряко свързана с негативните емоции у родителите.
• Родители, подложени на силен стрес, отглеждат деца, които също неизбежно страдат от стрес.
• Допълнителни фактори, формиращи стрес, включват: голям брой хора в семейството, проблеми на работното място за единия или и двамата родители, наличието на тийнейджър в семейството.
Как става „предаването“ на емоции от родителите към детето?
• Чрез подражание
Детето се учи как да реагира на света, като наблюдава родителите си. Ако вкъщи конфликтите се решават с викане, обвинения или мълчание, то започва да копира същия модел.
• Чрез емоционалната атмосфера у дома
Домът може да бъде място на спокойствие или на постоянно напрежение. Дори без скандали, децата усещат: студенината между родителите; натрупания стрес; тревогата за пари, в работата или отношенията; липсата на внимание и емоционална близост.
Когато напрежението е постоянно, детският организъм остава в състояние на повишена тревожност. Това влияе както на психиката, така и на физическото здраве.
• Чрез думите, които децата чуват за себе си
Фрази като:
„Ти винаги създаваш проблеми.“
„Не мога повече да се занимавам с теб.“
„Заради теб съм толкова нервен.“
„Остави ме на мира.“
могат да оставят дълбоки следи. Децата често приемат думите буквално и започват да вярват, че са причина за негативните емоции на родителите си.
Какви могат да бъдат последствията?
Когато детето дълго време расте в среда на напрежение, могат да се появят:
• ниска самооценка;
• страх от грешки;
• трудности в общуването;
• тревожност и несигурност;
• агресивно поведение;
• проблеми с концентрацията;
• емоционално затваряне.
Някои деца стават прекалено послушни, защото се страхуват да не разстроят родителите си. Други реагират с бунт и агресия. И в двата случая зад поведението стои нуждата от сигурност и спокойствие.
Важно е да помним: негативните емоции не правят родителя „лош“
Няма родители, които винаги са спокойни и търпеливи. Децата не се нуждаят от съвършени родители, а от възрастни, които умеят да разпознават и управляват емоциите си.
Много по-важно от това никога да не се ядосвате е:
• да признаете грешката си;
• да се извините, когато сте прекалили;
• да говорите открито за чувствата си;
• да използвате здравословни начини за справяне със стреса.
Когато родителят каже: „Изнервен съм от работа, но това не е твоя вина“, детето получава сигурност и яснота.
Как родителите могат да прекъснат този модел?
• Грижете се за собственото си емоционално състояние
Родител, който е постоянно изтощен и претоварен, трудно може да бъде спокоен. Почивката, подкрепата и времето за себе си не са егоизъм, а необходимост.
• Научете се да назовавате емоциите
Вместо да викате или да мълчите, обяснете своите чувства:
„Ядосан съм.“
„Притеснена съм.“
„Имам нужда от малко спокойствие.“
Така детето се учи, че емоциите могат да бъдат изразявани спокойно и безопасно.
• Изслушвайте детето, без да го съдите
Понякога зад лошото му поведение стои тревога или нужда от внимание. Когато детето се чувства чуто, то по-лесно регулира собствените си емоции.
• Създавайте спокойни семейни моменти
Общите разговори, вечерите без телефони, прегръдките и вниманието създават усещане за сигурност. Именно тези малки ежедневни моменти изграждат емоционалната устойчивост на детето.
Емоциите в семейството се предават неусетно — чрез думи, тон, поведение и атмосфера. Родителите не могат да скрият напълно тревогите и напрежението си, но могат да покажат на децата си как да се справят с негативните чувства по здравословен начин.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram