Трябва ли децата да знаят доходите ни?

  • 5 294
  • 179
# 105
Това възпитаване в пренебрегване на марки и вещи някак хем е правилно, хем не. И това е, защото понякога скъпото и марково е оправдано да бъде такова и има важни потребителски качества, а не е самоцел и фукане. Детска количка за 1000 евро е изгъзица и парадиране, докато скъпо детско столче за кола спасява живот. Не знам какви си там маркова рокличка и обувчици е парвенющина, обаче качествени зимни обувки и скиорски екип с мембрана са важно неща и не са пари на вятъра или за имидж и фукане. Та по-скоро възпитанието трябва да бъде за различаване на потребителската стойност на вещите спрямо марката и престижа и да се учат да правят разлика. Моето дете от малка винаги е била със скъпи зимни обувки (тогава най-често Саломон) с Гортекс и в същото време с каквито там дънки намерим в магазина. Защото едното е важно, а другото не.
Виж целия пост
# 106
Това възпитаване в пренебрегване на марки и вещи някак хем е правилно, хем не. И това е, защото понякога скъпото и марково е оправдано да бъде такова и има важни потребителски качества, а не е самоцел и фукане. Детска количка за 1000 евро е изгъзица и парадиране, докато скъпо детско столче за кола спасява живот. Не знам какви си там маркова рокличка и обувчици е парвенющина, обаче качествени зимни обувки и скиорски екип с мембрана са важно неща и не са пари на вятъра или за имидж и фукане. Та по-скоро възпитанието трябва да бъде за различаване на потребителската стойност на вещите спрямо марката и престижа и да се учат да правят разлика. Моето дете от малка винаги е била със скъпи зимни обувки (тогава най-често Саломон) с Гортекс и в същото време с каквито там дънки намерим в магазина. Защото едното е важно, а другото не.
Наистина ли не разбираш за какво говоря?!
Виж целия пост
# 107
Директно отсвирвам нахалници, които си позволяват да питат за заплата, били те и някакви шуранайки. Даже тях, с най-голям кеф ги отсвирвам. Ще ме гледа някоя си, какво си купувам и ще ми прави сметка на парите. Много невъзпитано, меко казано.

пп. На децата също не казвам точни суми. Общо взето е ясно, какво можем или не можем да си позволим, както и кое е приоритет.
И аз така. Нещо вече нямам никакво търпение към нахалници, без значение какви ми се падат.
Виж целия пост
# 108
Живеем в чудесен свободен свят и всеки може да харчи както си иска. Ако можеше и по-малко да се гледа в чуждата паничка...
Виж целия пост
# 109
Това възпитаване в пренебрегване на марки и вещи някак хем е правилно, хем не. И това е, защото понякога скъпото и марково е оправдано да бъде такова и има важни потребителски качества, а не е самоцел и фукане. Детска количка за 1000 евро е изгъзица и парадиране, докато скъпо детско столче за кола спасява живот. Не знам какви си там маркова рокличка и обувчици е парвенющина, обаче качествени зимни обувки и скиорски екип с мембрана са важно неща и не са пари на вятъра или за имидж и фукане. Та по-скоро възпитанието трябва да бъде за различаване на потребителската стойност на вещите спрямо марката и престижа и да се учат да правят разлика. Моето дете от малка винаги е била със скъпи зимни обувки (тогава най-често Саломон) с Гортекс и в същото време с каквито там дънки намерим в магазина. Защото едното е важно, а другото не.
Наистина ли не разбираш за какво говоря?!

Само допълвам картинката, да не схване някой, че всичко скъпо и марково е лошо Simple Smile


Живеем в чудесен свободен свят и всеки може да харчи както си иска. Ако можеше и по-малко да се гледа в чуждата паничка...

А де. Точно любопитството за чуждите доходи е гледане в чуждата паничка. Нали тази теза защитавам през цялото време.
Виж целия пост
# 110


Само допълвам картинката, да не схване някой, че всичко скъпо и марково е лошо Simple Smile
Изобщо не е лошо. И да има пари човек не е лошо. Парите са свобода, затова ми е чудно защо бих ги дала, за да имам нещо, което не искам, за да разберат всички, че и аз имам пари.
Имам си доказани марки за отделни артикули и ги избирам без да ме вълнува дали останалите познават тези марки, защото хич не участвам в това съревнование. Синът ми много харесва и са му най-удобни едни маратонки от Декатлон, които струваха 30 лв и си ги носи с ортопедични стелки за 300 лв излети в Швейцария по модела на крака му, защото беше започнал от бързия растеж да му пада свода. Сигурно, за да не е аутсайдер е трябвало да си купи какъв Найк беше, но не му пука за това, нито си сваля обувките, за да си покаже стелките Simple Smile
Виж целия пост
# 111
Това възпитаване в пренебрегване на марки и вещи някак хем е правилно, хем не. И това е, защото понякога скъпото и марково е оправдано да бъде такова и има важни потребителски качества, а не е самоцел и фукане.
...
Та по-скоро възпитанието трябва да бъде за различаване на потребителската стойност на вещите спрямо марката и престижа и да се учат да правят разлика.

Това все пак се подразбира, не смятах, че трябва да се обяснява Simple Smile
Виж целия пост
# 112
Как се обяснява на дете да не му пука от останалите и да не се чувства аутсайдер? Че не може да обсъжда актуалното нещо (било то "Ергенът" или друга тъпотия), че всички са облечени с по-скъпи неща от неговите и т.н.?
Виж целия пост
# 113
А нужно ли е децата да знаят колко са им скъпи дрехите?
Като чуя дете в предучилищна възраст да коментира и особено да се хвали с „марковите“ си неща, лошо ми става. И си правя изводите за ценностната система на родителите.
Да не говорим пък, че повечето „маркови“ неща са си чисти ментета от пазарите... Реплики, дуплики и прочие имитации на стандарт, който семейството всъщност няма.
Виж целия пост
# 114
Аз може да не обяснявам на моето, но  на другите им обясняват.
Дете на близка е в гимназия и положението е страшно.
Как да обясни на нейното дете защо то не е с маркови неща?!

Генерално питам - с нашите деца как да постъпим, предвид какви са децата на другите? Тях не можем да променим ние. Ние можем на нашето нещо да обясним. Питам - какво и как.
Виж целия пост
# 115
Според вас, на каква възраст (кой клас, защото мисля че там най вече се обсъждат възможностите), започват тези сравнения?
Виж целия пост
# 116
Ако става дума за възрастта, зададена в първия пост, в общия случай няма как да не знаят кое колко струва. Дори на по-малка възраст. Влиза се в магазин, пробва се, на касата сумата бива изписана. Или разглеждат приложения, там също са изписани цените.
Друг въпрос е кое дете и семейство как възприемат момента с цените и за кои би могло да бъде тема за разговор сравнението между маратонките на този и онзи.
Виж целия пост
# 117
Децата са съвсем първични - да, съревновават се, хвалят се, обсъждат си, карат се и прочие.
Тези не особено красиви качества, които ние възрастните сме овладели къде да, къде - не, научили сме да ги крием под маска и усмивка, децата не могат. Още не могат и за това да им се казва само - това е лошо, а това - добро е да ги вкараме в черно-бял телевизор. Не го одобрявам.
Проблема не се решава, а само се отлага за едно по-късно време.

Децата до голяма степен, да не кажа в пълна степен, са такива, каквито са родителите им, но средата се мени постоянно и детето трябва да бъде и научено, да се оправя и в такава среда, каквато родителя примерно не одобрява, защото то ще се чувства не на място. А такива ситуации и в тийн годините и след това, още от детството ще има много.
Децата имат много изострено чувство за социум и те искат даден такъв да ги приема, защото усещането за изолация ги плаши повече от всичко и ценят любовта на родителя върху това, до колко той ги защитава в тази среда.
Виж целия пост
# 118
Аз може да не обяснявам на моето, но  на другите им обясняват.
Дете на близка е в гимназия и положението е страшно.
Как да обясни на нейното дете защо то не е с маркови неща?!

Генерално питам - с нашите деца как да постъпим, предвид какви са децата на другите? Тях не можем да променим ние. Ние можем на нашето нещо да обясним. Питам - какво и как.

В  гимназията вече е много късно за обяснения по темата.

И няма "вълшебна формула", която да обясните веднъж, и детето като с вълшебна пръчица да проумее и приложи.
Възпитанието е процес, ежедневен и ежечасен - личен пример, семейни ценности, изграждане на характер и самочувствие. Доверие, обсъждане, дискусии. Напасване на обясненията според възрастта и зрелостта на детето.
Виж целия пост
# 119
Аз може да не обяснявам на моето, но  на другите им обясняват.
Дете на близка е в гимназия и положението е страшно.
Как да обясни на нейното дете защо то не е с маркови неща?!

Генерално питам - с нашите деца как да постъпим, предвид какви са децата на другите? Тях не можем да променим ние. Ние можем на нашето нещо да обясним. Питам - какво и как.

Донякъде с логика и разумни доводи, но и с компромиси, тоест все нещо да се купи. Помня колко страдах аз за дънки и маратонки. Е, маратонки така и не получих, но с дънки се сдобих. Тоест нашите са жертвали все пак нещо. А тогава едни дънки струваха повече от 1/3 заплата...
С търсене в интернет може да се намерят и много изгодни неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия