Трябва ли децата да знаят доходите ни?

Те дрехите са най-малкият проблем. Даже и с униформи да ходят, вечно се съревновават, особено когато сте сред амбициозни деца - за оценки, за участия в състезания, кой къде живее, кое у-ще е по-престижно от друго, кой в колко държави е бил .....списъка е просто безкраен!
Примерно щерката пристига и казва - Пенчо ще ходи лятото в Англия, ние кога ще ходим?
Айде сега сядаме да обясняваме защо тя това лято няма да ходи в Англия и кога ще ходи точно.
Или отиваме си кротко на плаж, щерката се запознала с други българи, които децата и се хвалели, че в колата си имали телевизор - търчи и пита - ние, в нашата кола защо нямаме телевизор? Хората умряха от срам, но децата са си такива.
Моята се изтапанчи насред един РД и каза - а пък ние ходим само на пет звездни хотели / което не е вярно/ - та пак обяснения, че не се говори за такива неща пред хората - нещо, което тя недоумява, защо да е лошо да си кажеш, че си ходила в пет звездни хотели ....
И възрастните също постоянно се хвалят, така че - просто трябва да се научим да го приемаме и да преглъщаме завистта си, която с лопата да я ринеш. И аз си признавам, че съм завиждала на други хора и съм обяснила на детето, че завистта е съвсем човешко чувство - има я и трябва да се приеме, да се опитваме да я владеем, за да не наряняваме чувствата на хората.

Децата искат да са като другите, да са в тренда (това особено за тийновете). По мое време хубавите дънки бяха само в Кореком. Да, ама нашите нямат долари, не че не могат да ми ги купят (20 долара май бяха Райфъл, на черно долар:лев - 1:3, около 60 кинта, което си беше цифрА). Майка ми обяснява как няма да купува долари на черно, че се притеснява (те с татко бяха много по правилата, та и мен така научиха). Но аз казвам, че ако не купи долари, аз ще си намеря да си купя с мои спестени пари и тя, за да не ме хванат мен в издънка как купувам в Кореком (правеха шайки понякога), купи долари и се сдобих със заветните Райфъл.
Така беше и с касетофона и т.н. А готини обувки имах от ГДР - те си имаха собствен Саламандър, много качествени.

С личен пример и разговори на тема- фиксиране в брандове. Звучи кухо, повърхностно и т.н.
Ние сме се подигравали на хора с тениски с огромен надпис ГУЧИ и даже ни е станало нарицателно за фолк културата в БГ.
В гимназията моята щерка е в голяма компания като нито едно дете не е брандирано, а родителите са с добре платени професии и бизнеси.

3 от децата ни са възрастни хора, 2 са още малки. Всички са научени, че всяко семейство и изобщо всеки човек има свои принципи, свои разбирания, свои предпочитания и не е нужно да се следват моди, защото човек трябва да знае кой е и какъв е, а не да се отъждествява с марки, модерни предавания или снимки в СМ.
Телевизия не гледаме, чалга не слушаме. Имаме наши забавления. Децата ни имат самочувствие и реално получават в пъти повече от деца, които са "в тренда". Знаят коя марка си заслужава парите и за кое не е нужно да се хвърля на вятъра, гордеят се от постиженията си, не с етикета на гащите си. Примерът учи най-добре. И правилният подбор на среда, защото е от значение дали общуваш със себеподобни.
Когато бяхме деца, моите родители и тези на съпруга ми работеха в Северна Африка и доходите им бяха в долари, носеха разни вносни неща, но явно никога не са ни обръщали вниманието върху това (за тях беше важно учението, възпитанието). Чак наскоро съпругът ми ме "осветли", че сме ходели с някакви супер-дупер дънки и даже на него на детски лагер му откраднали едни от простора. Аз съм си живяла в неведение. На децата ни купуваме удобни дрехи и толкова. Пък колко хубави немаркови летни дрешки взех тази сутрин за най-малкия. Иначе в училище и в градината носят униформи и имат дрес код. И ще живеем цяло лято буквално на плажа по бански, пък нека не са маркови. Всъщност, носенето на видими марки, щампи и подобни в училището на моите деца е забранено. Сред приятелския кръг на големите ми деца имаше от деца на офис служители, през деца на лекари и адвокати, до деца на депутати и посланици. Не съм чула да са коментирали показност (може би покрай завършването, когато някои се появиха със собствени, т.е. купени от тате, скъпи возила и то коментарите бяха откъм поддръжка, безопасност, мощност и т.н.).

Като не си с тези възгледи няма как да му го обясниш наистина, защото и ти имаш тези ценности. Мен не ме тревожи дали някой ще реши, че нямам пари. Освен това знам, че при групирането не е наистина важно с какви маратонки е детето. После вече ако не се е групирало ще му се подиграват за всичко или между групите ще си се подиграват. Ако пък наистина има група, която е недостъпна без конкретния модел Найк, защото не говорим за скъпо само, а за конкретно, тогава е по-добре да не влиза в тази група. Такива групи се наричат клики и са основани на изнудване и страх, на тормоз. По-добре далече.
И децата си гледат детски, могат да обсъждат тях, не Ергенът и Преслава, та пак си имат теми и игри.

Точно така си беше. Обаче освен Райфъл (италианска марка) имаше и Левис (американски) и те бяха по 25 долара. Аз се сдобих с последните някъде осми глас (подготве). После май нещата взеха да се променят, защото по-лесно почнах да си намирам дънки - къде от приятели, къде с долари... Но мечтаните маратонки никога не получих... Обаче от ГДР наистина носеха нашите супер обувки. Имаха едни любими мокасини, много яки и удобни. Веднъж и аз ходих и си харесах някакви маратонки, ама супер. Даже и днес не биха стояли зле. След много мрънкане ми ги купиха (как така 15 лева за гуменки???). Бях безумно щастлива, ама нали беше зима изчакаха пролетта. И напролет ужас - кракът ми пораснал и ми бяха малки... Майка ми ги продаде на колежка   Ееееех, мъка, мъка....

Пуснах отделна тема, за да не спамим тази с офтопика за вписването в обществото, самочувствието и парите. Заповядайте ако ви интересува.

Според мен до голяма степен идва от родителите,които са имали трудно детство и са си обещали за децата всичко.имам познати които даже са си признавали че искат децата да са им с маркови дрехи,защото има деца от класа им които имат.

В точно обратен смисъл ми беше постът. Не съм казала, че всеки, който не тръби крие данъци, а обратно-че всеки, който крие данъци, не тръби. Мисля, че лесно се схваща разликата.

А иначе, не зная кой каква представа има от ситуацията с укрити данъци, но никак не е за подценяване(Съзнавам, че не е по темата).

А защо са нужни 10 въпроса, вместо един отговор?

С това приключвам участието си в тази тема: Пожелавам ви един ден да имате близки хора, с които не е проблем да бъдете честни.

Нито 10 въпроса са нужни, нито един отговор е нужен.
Не е работа на близките роднини да гледат в чуждата паничка.

П.П. Освен ако не участват в плащането на сметките, разбира се. Тогава е тяхна работа. В противен случай е клюкарщина.

Изобщо нещата не стигат до честност, просто не виждам въпросните близки какво ги интересуват моите доходи. За какво точно им е нужно да ги знаят?

За родата е едно, за децата в друго. Те не са глупави и много добре могат да разберат защо не трябва да разгласяват подробности навън, както и това, че Пешко или Гошко от същата група в детската градина като имат последен модел айфон, не значи че техните семейства са по- богати от нашето. Всъщност тия неща сме им ги обяснявали точно от тази възраст,за това нямаме сега проблем със свръх изисквания. Нито искат маркови дрешки да се фукат, нито супер скъпи аксесоари и телефони, въпреки че имаме възможности.

Страшно съм близка с близките си. Споделяме си, помагаме си, но семейният ни доход не им е необходим като информация, защото нито се ползват от приходите ни, нито ни поемат разходите.
Да си близък с близките си изисква и доза уважение на границите на семействата им, а не да им ровиш в портфейла и/или между чаршафите. Но пък има несъобразителни хора. Сред моите близки няма такива.

Това ли е за някои хора близостта? Да знаят заплатата на цялата рода, абсурдно е.