164 ГПИЕ "Мигел де сервантес" - тема 4

Предмет, който да е на трайно високо ниво през цялото време, независимо от преподавателя, винаги, навсякъде, наведнъж,  е мит. Училище, където всичко е топ или дори мнозинството от компоненти са топ през цялото време, е мит за всички (абсурдни) първи, втори и нензнамкои ешалони. Ако търсите такива еднорози, ще минете през образованието с постоянно разочарование, вероятно ще го проектирате на децата си и накрая ще се върне към вас като нещо, което не ви харесва. Училището не е едно нещо, че да е бинарно добро или лошо, а е клъстър от мозъци и процеси с всичките им странности.

Имаме много близко обкръжение с директни отзиви например от Втора английска и от Немската – много мрънкане и то най-разнопосочно. Сигурна съм, че хората имат своите основания. Сякаш действително се потвърждава раздвижване в Първа английска, но допреди няколко години беше сериозно загубило позиции, все е имало реални причини да е така, защото източниците ми бяха надеждни, но дори и тогава продължаваше да произвежда в болшинство студенти в топ университети в Европа. Както и останалите две впрочем.

Испанската е без никакво съмнение едно от най-хубавите училища в България и точно като другите такива е сбор от неуредици и добри неща, с подчертан превес на второто. Средата е наистина чудесна, а училището е сериозен процент децата в него. Правя сравнение с предгимназиалния период при нас пак на доста добро място – ами тук има елемент на артистизъм и интелектуалност в атмосферата, каквито на другото нямаше, което действа освобождаващо на децата, особено по-инакомислещите. Сериозна част от учителите се опитват да работят прогресивно и внимателно. Има и и характеропатии, то как да се спасиш от тях. Има и обективни ситуации – учители по математика в България просто няма, който е бил истински добър в това, е станал програмист, сещате се защо. Хората, водени просто от будителска мисия, са една шепа.
Моето дете е при един от негативно обсъжданите тук преподаватели по основен предмет. Трябва да призная, че има своите невротични и академични особености (така дипломатично да се изразя), но аз казвам – ситуацията ти е такава, каквато е, с това разполагаш, най-важното умение е да можеш да си разрешаваш ситуациите, не да чакаш да се променят свише, както на теб ти е удобно. И истината е, че след като се постара да разбере какви са всъщност очакванията, като влезе така малко в чуждите обувки, като положи усилия над средното, сега няма никакви проблеми (да, има петици на тестове, но ок, ще ги оправи). Може би е добре като родители да имаме достатъчно саморефлексия понякога да отчетем, че учителите все пак работят „с материали на клиента“... Другото дете  са го насвяткали с четворки, виждам, че мързелът и непукизмът за него са измислени, ами няма институция, която да разреши едностранно ситуацията. Друго особено важно за отчитане при взимане на решения на базата на отзиви е, че просто има хора, на които околният свят все не им покрива очакванията, всички сме срещали такива, за цял живот е.

С всичко това на ум, ако действително има практики в Испанската (досега не сме попадали) на описваното в постовете формулаично оценяване и закръгляване надолу, мнението ми е, че ръководството трябва да се намеси, за да спрат, защото като минимум е непедагогично. Сигурно е от някакво криво разбиране за абсолютна обективност, но гимназия с доктори по философия в доскорошното ръководство не може да не си дава сметка, че справедливостта няма как да е алгоритмична. Особено във времена, когато въобще оценъчните системи спрямо деца са под сериозен натиск от детската психология. Недоразвитите умове на тези малки човеци го приемат като форма на немотивирано наказание (госпожата ме мрази, господинът е робот) и достатъчно изледвания показват, че възможността  да се произведе какъвто и да е положителен ефект (академичен или поведенчески) от това, клони към абсоютната нула.

Действително има какво да се подобри в презентацията на училищите и дейностите му и комуникацията с родителите. Отдавам го може би на кадровите промени в ръководството в момента. В наши дни такъв тип активност може да постигне много за имиджа с много малък ресурс. Примерно Втора английска направиха толкова интересна кампания за годишнината от Априлското въстание, че се разчу на най-неочаквани места.

И не на последно място по важност – усещането за необяснима липса на инициативност по отношение на базата. Испанската гимназия има незаобиколим проблем с базата, който, за съжаление, се отразява не само на ниво удобство – не може такова училище да няма читави кабинети по наука. Или да не може да осигури нормално пространство за интереси на толкова надарените си деца. Това трябва да е топ приоритет, а изглежда като да не е. И това е от обективните неща, които не бива да се премълчават.