Връзка с мюсюлманин

Маци на теория е така, на практика, не баш... Голяма част от жените домакини, са натоварени с какво ли не, точно защото по подразбиране са "свободни".
 Приятел на мъжа ми, жена му не работи, да има време за маникюри, вежди, мигли и прически, но децата тя ги води по лекари, училищни и извънучилищни занимания, пазаруване, чистене, обикновенно той решава къде и кога ще се ходи на почивки и т.н.
 Сега, ако е жената на някои милионер, вероятно няма да се занимава с битовизми, но от нея ще се очаква да е в доста добър външен вид, поведение, отношение и т.н. Иии. да не забравяме, че ако не си "оплела добре кошницата", винаги ще има по млади, слаби и хубави от нея. Конкуренцията е зверска, а мъжете податливи на изкушения...

Да бе ама в случая се казва, че и работи и сметки плаща. Ако си домакиня, не плащаш сметки и не работиш. И за да си домакиня и само мъжът ти да работи, той е що годе човек с възможности.

Стандарт е стандарт, освен ако родителите по някакви си причини, решат да не се прави манипулацията при раждането.

В момента не работя, сметки не плащам, но когато работех и аз плащах.
Не е с възможности, просто се опитваме да живеем скромно, догато не намеря работа.

Слава Богу, съм раждала там, където не е стандарт!

По-скоро го отбелязах, като факт, че не само мюсюлманите са отрязани.
Живея в съвсем различна страна.

При евреите и мюсюлманите е религиозно изискване. Чувала съм, че през 80-те е било разпространено/ модерно в Австралия и САЩ, възможно и в други западни държави, при които нито е медицинска необходимост,  нито е по религиозни причини. До колкото знам в последствие е отречено точно в тези държави.

Ние знаем в кой век живеем. А ти знаеш ли мюсюлманите в кой век живеят? Или смяташ, че турчинът ще стане католик от любов и няма да има проблеми.

Не ми отговаряйте на мен.
Аз превъзходно знам.
На себе си отговорете.

НЕ, на богат мъж - Господарка.

"Превъзходно" не знаеш, но пък си вярваш.

Не знам, ти определено знаеш очевидно.

Връзка с мюсюлманин-НИКОГА!

Зависи кой колко е религиозен. Имам познати християнки с мюсюлмани - на двете страни единственото религиозно им е, че имат повече празници да вдигат купони.

И аз познавам само класическия развой във връзка с мюсюлманин ( при познати): първо е прекрасен, мил и романтичен, либерален....а после типичен ,,турчин", ,,арабин" или какъвто там се е родил... Не е за българка такъв мъж според мен.

Между другото и при нас православните е така-дори партньора да е католик, църквата изисква децата да са православни, не винаги е възможен брак дори с друг вид ,,християнин". С мюсюлманин изобщо-той ще трябва да се кръсти и да стане католик (при католиците също е изискване). Тогава мислиш ли че ще те приемат родителите му? Твърдо не. Но дори и той да се отрече от исляма, неговото възпитание и мироглед ще си остане завинаги. Някои неща децата ги получават още от люлката така да се каже. Погледни семейството му колко са религиозни, майка му и сестра му, близките му роднини как живеят и дали са традиционалисти.... ако да-защо той да е модерен мъж и да иска да даде ,,свобода" на жена си? Най-късно след сватбата ще си покаже истинското лице и ще ти отрови живота.

Познавам много такива случаи. Един от тях-между ,,супер либерален сириец" и образована православна българка. Понеже тя не е приела исляма и се е преборила да работи (но под възможностите си), при всеки техен спор (който между другото включва и физическо насилие и заплахи..) й се е натяквало точно това, че той трябва да я търпи като християнка, че не е истинска жена, цял живот я заплашва, че ще й вземе децата и ще ги повлече в Сирия. Или че при следващото им ходене там няма да се върнат повече, вкл и тя. Че ще ожени дъщерята за неин братовчед и т.н. Децата не искам да ти казвам колко са травматизирани и повредени от това съжителство... между другото става дума за заможни хора, живеещи в София (вкл и мъжа е роден и отраснал в София, но не му личи по нищо, дори не говори идеално български...). Не искам да пиша най-бруталните подробности, все пак са ми споделени лично. НЕ ти го препоръчвам, довери се на това.

Друг пример: също образована жена (от най-образованите!) православна българка с турчин. Той също така в началото-идеален принц, не му е чак толкова важна религията, семейството прекрасно. След раждането-иска да й сложи ЗАБРАДКА, нищо, че я е оставил да е православна Остави я да си практикува професията, но с много висока цена. Преследване, брутална ревност, ограничения дори кога да се прибира от работа. Неговото семейство диктува парада за всичко и то директно от Турция, въпреки че те живеят в София. Има изисквания те да стоят в Турция по седмици цялото семейство, зада може децата да поемат манталитета. Тя се облича като мюсюлманка с изключение на забрадката, за която имаше години наред скандали. Децата също са мюсюлмани до колкото знам. Има и други подробности. Не искам да ги пиша, за да остане семейството анонимно...

Познавам и турци с германки. Децата са с турски имена, мюсюлмани без изключение. Да, католическите празници ги отбелязват, но другото не... и там културният сблъсък е страшен поне при историите, за които знам лично.

В България е още по-трудно съжителството според мен (прощавайте, че ще го кажа...) И заради историята. Много хора не желаят децата им да се замесват с турци И заради това, което се учи в училище. Представете си майка българска и баща турчин. Детето е в 7ми клас и учи за турското робство, а вкъщи се разиграват и някакви класически скандали като гореописаните. Според мен децата доста ще се объркат. Предразсъдък е, но родителите й са прави. Да не се замесва с турчин или ако го направи, да знае, че ще си носи отгпворността цял живот после. Това винаги е вярно всъщност, независимо кой за кого се жени, свързва и с кого има деца. Рискът е голям, защото хората не могат да се познаят изцяло за 1-2-3-5  години познанство. Бракът изисква голяма доза търпение, търпимост и поне малка доза гълтане на жаби в името на любовта. Илюзия е, че съществува брак изцяло без компромиси. Това е като спортист без мускулна треска. НО е в нашите ръце поне с разума си да отсеем максимално препятствията пред нас и дали човекът буквално ще е ,,добра партия". Затова се гледа особено и религията, произхода, семейството на любимия. Опасно наивно се държи този, който не го прави. Нека авторката да помисли дали би могла да остане завинаги с такъв човек. Да, сега не мисли за сватба, но една бременност или още и някоя друга година заедно или пък ,,малко чар" могат да обърнат нещата и да се окаже бързо булка....