Тормозът в училище

  • 4 595
  • 92
# 45
Не може да научиш на примирение акула, на който бизнеса му е в кръвта той си търси къде да ловува и никакво училище не може да го спре и дресира.
Maй не помниш комунизма. Къде бяха тогава акулите в училище?
Нямаше, системата ги подтискаше и който е имал бизнес в кръвта само в нея си е оставал.

Системата може да влияе много, адски много. Училището е част от системата, най важната.

So Lucky*, извинявай, но и за себе си да работиш, пак ставаш рано и спазваш правила в много от случаите. И също изобщо ако искаш да живееш в цивилизацията и да се впишеш в общество, пак същото. Децата, неходили на училище, дори представени като волни духове извън матрицата, пак сигурно ще идат на лекции или минимум ще бъдат обучени на някакъв бизнес. Пак правила Simple Smile Е, може съвсем в гората и извън обществото да идеш и тогава ни училище ти трябва, ни компютър.

Има вече доста примери на gen Z, които нямат образование но печелят милиони докато спят. Инфлуенсъри, девелопъри и т.н. Познавам и лично хора които не са ходили в университет, но не си знаят парите.
Не казвам, че е добро, но го има в живота.
Виж целия пост
# 46
So Lucky*, точно успешните инфлуенсъри (които все пак са малко на общия фон), може да нямат образование, но със сигурност имат дисциплина. Не спят до обяд, не преяждат и препиват редовно, спазват графици за сникмките, внимават какво и как ще направят, как изглеждат. Тренират и т.н. Правило до правило Simple Smile
Виж целия пост
# 47
Като обект на постоянен тормоз, имам какво да пиша.
-камери, без камери е много опасно, не може и да си представите.
-по-обучени учители, моите си правеха маникюр в часа и не ги пукаше.
-естествено, че поведението на дете, зависи от родители. Според мен, трябва да има наказание за родителите. Майката на детето, което ме биеше е казала "ем кво като и твоята да я бие". Такива хора от дума не разбират.
-не само в училище, аз бях тормозена в детската градина, но нямаше камери.
-добре де, в училищата има камери, но на много хора се е случвало да чуят "ай ще се видим на изхода". Ти в града може да ти е лесно, но в по-малко населените места пътищата са трънести.
Бях тормозена и на пътя, щото никой не виждаше. Даже в автобуса бях ощипена. Трябва справедлив придружител, но е трудно някой да отдели това време.
-На екскурзиите също бях тормозена, бяха ме сложили с един индивид в една стая, нейната група дойде в стаята и се заканиха да ме бият.
Щото бях сама и беззащитна. Не можех да кажа на учители, щото нямах доказателство.
За съжаление, мисля, че в повечето училища няма справедливост.
Виж целия пост
# 48
Интересна гледна точка
Даниела Горчева фб
" Дара никак не е глупаво момиче. В едно интервю каза нещо, което всеки тук трябва да запомни и даже да си го запише и окачи на стената.
По повод негативните коментари, които са я наранили, тя в един момент си казала (цитирам по памет):
- За да ме нараняват, значи проблемът е в мен самата. Има нещо, което ме кара да се чувствам несигурна.
Така че момичето е прозряло нещо, което и възрастни хора на по не знам колко години не успяват да проумеят."...

Скрит текст:
Daniela Gortcheva
ФБ
 ·
Дара никак не е глупаво момиче. В едно интервю каза нещо, което всеки тук трябва да запомни и даже да си го запише и окачи на стената.
По повод негативните коментари, които са я наранили, тя в един момент си казала (цитирам по памет):
- За да ме нараняват, значи проблемът е в мен самата. Има нещо, което ме кара да се чувствам несигурна.
Така че момичето е прозряло нещо, което и възрастни хора на по не знам колко години не успяват да проумеят.
Мен са ме атакували жестоко и много подло в зората на Интернет форумите, много преди появата на социалните мрежи.
Пишеха вулгарни гадости от мое име (как съм си мечтала за не знам си какво), тия гадости ги пишеха не с никнейма ми Дилмана, а с името ми - Даниела Горчева.
Хората, които не разбираха, мислеха, че аз ги пиша.
Заплашваха ме, заплашваха и 4-годишното ми дете как сме щели да наторим теменужките на Костов.
Да не казвам как са ме наричали - с какви обидни, вулгарни и просташки думи.
Или как са ме клеветили.
Човек с по-лабилна психика може да полудее от такава помия, съвсем сериозно го казвам.
Само че:
1. Първо аз бях преживяла всичко това вече в детските си години. Така се случи, че все се местехме на ново място и бях сменила 7 (седем!) училища до 8-и клас.
И навсякъде ме посрещаха за добре дошла с изпитания - тормоз всякакъв - и вербален, но не само.
Та си бях гърмян заек от малка и от едно свито, кротко дете, ща не ща станах дзвер с доста остри ноктенца, та никой не искаше да ги пробва.
Иначе пак си бях едно приветливо създание със свестните хора. И винаги бранех нападнатите, защото помнех как съм се чувствала , когато мен ме нападат.
Никога, ама никога не влязох в обща групичка, която рита някого.
2. Разбира се, виртуалните нападки може да са по-отвратителни и от реалните.
Но аз бях решила, че между мен и калтаците в Интернет форумите  - разни ченгета и обикновени вулгарни простаци, има екран.
И когато вдигнат кофата с помия да я леят върху мен, аз гледах как всъщност е леят на главите си.
Всеки, който неаргументирано, злобно и долнопробно напада някого, всъщност лее помията върху себе си.
Но да се върнем на Дара.
Ашколсун.
На тази крехка възраст да проумееш, че злобата и нападките те нараняват, защото самият ти си несигурен, говори за емоционална и интелектуална зрялост.
Всъщност, хората, които участват в групички по ритане  на някого - било реално, било виртуално, трябва да се вгледат в  себе си.
Май, май нещо са недоволни от себе си и от живота си?
Ами вместо да се изпълват с омраза и завист, да се вземат в ръце.
Никога не е късно човек да си зададе въпроса защо се чувства зле и да промени нещата така, че да започне да се харесва и да е доволен от себе си.
С две думи- всеки трябва да намери своята свобода, своята страст, своята любов и да я отстоява.
Бангаранга!

Виж целия пост
# 49
С това общество, толкова. Нещата са сбъркани повсеместно. Трудно е  някой да се възпита в добродетели като ги вижда в ограничен кръг/балон, а навсякъде наоколо е обратното. В медиите същото.
Е за успокоение да кажем че в някои други държави и общества ( не малко като бройка ), се възпитават култове към насилия и убийства от ранна възраст, така че не сме най-зле в това отношение.
Засега нещата са безнадеждни да се подобрят, даже ще се влошават, предвид международната обстановка ( и нашенската също ).
Виж целия пост
# 50
Дъщеря ми беше тормозена в първи клас. Буквално втория учебен ден започна тормозът. Смея да твърдя категорично, че тя нямаше никаква вина, големият проблем беше госпожата в занималнята, която с неумението си да се справи със ситуация, превърна детето ми в посмещище. Борих се колкото можах - разговори с родители, учители, зам. директор, директор, писах жалби. Директорът - много пробивна публична личност, чието училище и досега упорито се нарича елитно - многократно ме уверяваше, че взима мерки, че е разговарял с родителите на тормозителите и ме умоляваше да му "позволя" да се справи с положението "без шум", така че да не пострада реномето му. Нищо не се промени, детето разви тревожност, потиснат гняв, плачеше ежедневно... Чувствах се безсилна месеци наред и накрая я преместих в друго училище. Детото намери приятели там веднага, нещата се успокоиха и тя живна бързо, но следите останаха с години, така че се наложи и терапия.Тормозът никога не се повтори, но години по-късно още влачим последствия, всички в семейството. Обвинявам се, че  не я преместих по-рано, а се опитах да търся някаква помощ от училището. Можеше да ѝ спестя години ужас.
Виж целия пост
# 51
В тази ситуация е дъщеря ми в момента (9 клас). Не иска да ходи на училище и точка. Няма друго средно училище в града (и общината), в което да я преместя. Стане ли време да ходи на училище и започва рев и нерви.
Виж целия пост
# 52
За малките населени места, където няма много алтернативи, единственото решение е индивидуално обучение.

Горе имаше истории и за тормоз извън училището ако града е малък, но ако изобщо сте учили само онлайн, нямаше да познавате тези типове и дори и да се разминете по улиците с тях, нямаше да имате контакт. Всичко е започнало защото сте били заедно в училище, и са се "научили" да ви тормозят.

Но за да е улеснено индивидуалното обучение, е необходимо МОН да въведе системата на сегрегация за която споменах. Т.е. всеки да си избира присъствено или онлайн обучение, като и двете да са еднакво привилегировани.
Виж целия пост
# 53
Веднага, да. Те родителите са всички безработни, но с високи доходи незнайно откъде, и чакат да си обучават вкъщи детето.
То защото изобщо няма cyber bullying, че понякога и по-жестоко от bullying в присъствено училище. Някои хора живеят в алтернативна вселена или не виждат по-далеч от носа си.
Решението не е да си затваряме очите за реалността, а да си възпитаваме децата правилно и да сме ангажирани с тях. И въпреки всичко може станат жертва или самите те да са жестоки към някого.
А това, че в университета щели да са пораснали - а дано, ама надали.
Преди две седмици загубихме момиче на 21 години, студентка, с прекрасни родители, възпитана, уж без проблеми…
Виж целия пост
# 54
Реалността сме ние. Всеки от нас е капка в морето. Но, ако всеки от нас откаже да се примири с “реалността” и положи усилия да се противопостави, може пък и нещо да се промени.

Светлица и desex, звучи ужасно това, което се е случило/случва с децата ви. Би трябвало да ходят на училище, за да учат и да се усъвършенстват, а не за да стават филтър за проблемите на деца от семейства с проблеми.
Виж целия пост
# 55
Реалността сме ние. Всеки от нас е капка в морето. Но, ако всеки от нас откаже да се примири с “реалността” и положи усилия да се противопостави, може пък и нещо да се промени.

Светлица и desex, звучи ужасно това, което се е случило/случва с децата ви. Би трябвало да ходят на училище, за да учат и да се усъвършенстват, а не за да стават филтър за проблемите на деца от семейства с проблеми.
Някои сме приключили успешно с този етап в живота си и имаме малко по-различна гледна точка. Да, реалността сме ние и ние трябва да я променим, но това невинаги е възможно. Всеки се “спасява” както може. Някои избират индивидуално обучение, други сменят училището. Но е важно да сме винаги зад децата си и да ги подкрепяме, когато имат нужда, да спечелим доверието им, да сме заинтересовани от това, което преживяват. Ако можем да променим нещо, добре, но ако не можем, важно е да ги съветваме и да знаем къде са и какво правят. Ако не можем да променим реалността им търсим нова среда.
Настъпва и момент, когато те сами умеят да преценяват ситуациите и да вземат умни решения, но дотогава ние носим отговорност. Децата в един момент стават тийнеджъри и средата им влияе не по-малко от семейството. Важното е дотогава да сме им дали правилно възпитание и стабилна ценностна система. Пак е важно да сме до тях, но по малко по-различен начин. Ако сега кажа на 24 годишната си дъщеря да не дружи с X, защото и оказва лошо влияние си представям как ще ме погледне!  Надявам се сама да се усети, че X не е подходяща за нея и сама да се отдръпне. Ако не, то не съм си свършила добре работата като родител, но не е моя работа вече да и казвам с кого да дружи….
Виж целия пост
# 56
Съгласна съм с горното. На 24 вече говорим за млада жена, която да тепърва още ще трупа опит, но вече е отговорна за решенията си. Учениците, за които е темата са непълнолетни и все още родителите са отговорни за тях.
Виж целия пост
# 57

Ученолюбивото дете ще стане доктор примерно, хулиганът някакъв работник, мутра или наркоман


И като стане доктор, какво, всички доктори са "божи кравички" ли. Разбирам, че примерът е произволен, но е толкова нелеп, че няма и накъде. Нямаш представа за един конкурс за шефско място какви плюнки и подмолни игри има, сезиране на институции, обвинения и още и още. Хулиганът работник най-много да те на псува, не че е малко, а докторът и до инфаркт може да те докара. Освен това, как хрисимият, ученолюбив доктор ще бъде предпазен от хулиганът-работник, Хулиганът е със забрана да боледува ли.

Като има някаква причина, нека децата да минат на индивидуално обучение, но това, с изолирането в онлайн класове, подбрани на незнайно какъв принцип е абсолютно неефективно. Видяхме очи в очи "ползите" от онлайн обучението по време на Ковид.

Тормозът в училище винаги е съществувал"той е дебел", "той е зубър", "той е очила" и тн. Била съм ученичка в ЕГ, по време, когато се влизаше не с "помпа е" с частни уроци, пробни и тн, а действително с усвояване в училище на максимум материал. Е, само аз докато бях ученичка, две деца се самоубиха, едното с ловна пушка, другото се обеси. По-нататък след години професионално се срещнах с този мрачен феномен и откровено казано, абсолютно няма рецепта и "алгоритъм" защо и как. Тормозът в училище е предпоставка, но никога причина. Това разбира се, не означава, че с лека ръка трябва да се подминава, напротив. Аз съм за въвеждане на наистина строги правила, ама наистина строги, с последствия. Включително и уволнение на директори, които не успяват да овладеят ситуацията в училище, с пълното съзнание, че това е крайно. Но като стана въпрос за телефони, нека и родителите малко да се откъснат от телефоните и с са до децата си, да им създават положителни изживявания, да възпитават в увереност.
Виж целия пост
# 58
Привет,

Всъщност, имам нужда от съвет. Това беше най-близката тема, затова питам тук.

Синът ми беше на зелено училище преди седмица. В стая със съученик с проблемно поведение. 2ри клас. Докато били в стаята, другото дете го издебва в гръб и го блъска с всичка сила отзад. В резултат, синът ми залита напред, удря се силно в шкаф, сцепва си веждата и наранявания по тази част на главата.

Хубаво е, че учителите са оказали помощ, заведен е в спешното, превързан и зашит.

Това , което не ми дава мира е, че гледат на потулят случая. Доколкото разбирам, в доклада си, класната е написала, че просто е паднал. Същото е написано и в медицинският протокол, който трябва да подпиша. Всера тя ми писа, че е написала в доклада, това, което и били казали децата... ама какви деца? Били са двама. Ясно е, че гледат да не се шуми и да мине като падане за да нямат проблеми с инспекторати и т.н.

Чудя се какво да направя. Някак си не мога да се примиря , че покриват нещата и си измиват ръцете, въпреки, че ги разбирам защо го правят.
Виж целия пост
# 59
Сепия, много неприятно. Големият ми син имаше подобна случка навремето, с разликата че беше го блъснал негов приятел "на игра". Искам да кажа, че на никой тогава не му е и хрумнало да пише доклади или да търси отговорност от другото дете. Аз също го сложих в графа "инциденти". При нас е било преди 15 години сигурно, сега чак и медицински доклади щом пишат, пак нещо се прави. Ако нещо те гризе отвътре, можеш да напишеш някакъв сигнал, но не знам до какво ще доведе той. Може би да се следи по-изкъсо поведението на другото дете. И да поговорите със сина си да бъде в стая с по-кротко дете следващ път.
Няма как да ги предпазим  от абсолютно всичко, но поне да избягват истински агресивните деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия