На какво се крепи самочувствието ви?

Хм, това за изглеждането по-млад е за друга тема - за самозаблудите.
Няма такъв, когото на 40 да го бъркат с 20-годишен, смятам всички сме наясно.
Друго е да изглежда добре за възрастта си.

О, не намесвам тук физиологични невъзможности и болести. Това мисля става ясно. Изхождам от базата относително здрав човек.
Вечно млади няма как да сме, но барем да не остаряваме като галоши.
Манипулациите и операциите не ги одобрявам и аз. При повечето ми познати не са добре нещата. Стоят изкуствено и им променят изражението, една унифицираност изплува. Не заклеймявам, обаче. Всеки си знае.

Повече съм съгласна с Базила, защото външноста е точно въпрос на здраве. Красота и здраве са реално две еднакви неща.
Пълнотата е ограничение, нещо което не разбрах докато не натълнях и битката с килограмите. Тежест и бърз път към болестите, а болестите са слабост, а слабостта е смърт.
А пък ние искаме да живеем.
И физическата привлекателност е важна, разширява възможностите.
Красотата е същото като позитивната личност - привлича повече хора, кара хората които гравитират около привлекателните хора, самите те да се чувстват по-значими и щастливи. Това е позната метода и бързо се забелязва, как привлекателните хора веднага събират кръг от обожатели.
Хората се размекват пред красотата и тя печели по-бързи и силни позиции. Проблема и е, че трудно ги задържа, защото към красивите имаме високи очаквания, ако те не ги оправдят, бързо омръзват и биват изтласквани.

По-рядко са хората със силна харизма, които излъчват воля, мощ. Те също са много открояващи се.

Да поддържаш здравословно тегло (не става дума за манекенски или бодибилдърски тела) е въпрос на култура и самоуважение за мен.  И да, все по-трудно става с годините, аз съм в шестдесетата си година и не ми е лесно да се държа в горната граница на  нормалното тегло, ама се опитвам с цената на РАЗУМНИ лишения и НЕМАНИАШКИ спорт да "защитавам някакъв реалистичен рубеж". Защото не мога да си представя как ще се чувствам ако стана дебела (то споделените като уж нормални съотношения ръст/килограми от някои хора за мен са си баш дебели) и не искам да ми се случва. В някаква степен неизбежно ще ми се отрази на самочувствието, макар че на 60 да си дебеличка вече не е обществено осъдително и с всяка година става все по-малко важно Неслучайно е казано "здрав дух в здраво тяло" и тези, които пледират да се харесваме каквито сме (тоест дебели,) просто един вид казват "гроздето е кисело".

Да се приемаш какъвто си е, смятам въпрос на зрялост и осъзнатост.
Пак ще вметна – и тук крайните люшкания – да сме перфектни или нищо да не правим, а каквото дойде – не са добре.
Парче месо в нечии очи не ме вълнува, но възхищението в очите на любимия си струва досадните коремни преси и клекове.

На мен определено ми е кисело гроздето Пак съм в период на ограничения и съм 100% убедена, че ако се "храня до насита", ще напълнея силно за кратък период. Все едно целия ми организъм иска да наддава, а аз му преча - така сме си. Обаче иначе ще е по-зле, ако му се "оставя". Така че - всеки ден борба и съм по-доволна.

А, не е ли самочувствието точно това  - да се харесваш кой си със всичките си недостатъци. Не говоря за килограми, а по принцип.

Ще върна темата по темата.
Самочувствието е състояние на духа, да.
Когато имаш вътрешна сигурност и увереност в себе си, външните промени може да те разклатят, но не те събарят. Адаптираш се и се носиш из живота с вдигната глава.

Клинично здраве  не означава no physiological & metabolic disturbances.
Разбрах за какво говориш. Аз не говоря за “нищо не правя”, а “кога, какво и как да направя”.

А ако не се харесваш, но самочувствието ти не е свързано с това как изглеждаш? Тук май се геда имаш ли айфон или нямаш.

Също така има много примери за хора , които са били съборени от външни промени, а са имали вътрешна сигурност и увереност в себе си в някоя област. 
Това как се носиш из живота с вдигната глава си го представих визуално и ми стана токова смешно
И аз много се зарадвах на победата на България в конкурса. Бях на път и не гледах нищо от него, но четох новините и много се радвам. Песента не ми харесва дотолкова, че да си я пускам. Но явно е имало критерии и жури, според които е супер, така че е чудесно, че печели. 😊

За мен винаги е било по-важно да бъдеш, отколкото да имаш. Сещам се за прекрасната книга на Ерих Фром.

С тежка форма на детска церебрална парализа съм още от раждането си, придвижвам се с инвалидна количка. Вече съм почти на 49 години. Самочувствието ми се крепи на преодолените и ежедневно преодолявани трудности, на жизнелюбието ми... Моите лични страдания, както и контактите ми със стотици страдащи хора през годините, ме направиха емпатичен и толерантен човек. Успях да издам своя стихосбирка преди много години, от много години публикувам и преводи в два национални богословски портала. Имам добри познания в няколко области. Това също ми дава самочувствие.

Часовете насаме със себе си изградиха в мен добра себерефлексия, обичам да наблюдавам, да анализирам...

Това, което ми тежи е, че все още живея при родителите си, че не можах и не мога да си изградя по-самостоятелен живот. Много усилия и енергия съм губила да се противопоставям на властната си майка, а ми се иска да не е така. Не е лесно да се живее с двама възрастни родители. Тежи ми, че грижите за хора с увреждания в България са на ниско ниво. Но поне вътрешната свобода никой не може да ми отнеме.

Приятелите и познатите ми са най-различни. Чувствам се добре и сред хора като мен, и сред здрави. Важното е да си допадаме, да имаме общи ценности, независимо от интересите и заниманията. Имам дори двама професори и една главна асистентка сред приятелския си кръг. И с тях ми е много приятно да си общуваме, въпреки че аз съм със средно образовавние.

Не само външният вид е важен за самочувствието на човека. Важното е и да се чувстваш добре в кожата си; да излъчваш радост и топлота; да обичаш живота, независимо какво ти поднася...

Опитвам се.

Радилена, страхотен пост и мироглед.
Споделям. И за Фром, и особено ми хареса:
Разковничето – да обичаш живота и смелостта да го живееш, да го усетиш.
От там идва и много самочувствие.
Адмирации за теб.

Благодаря! И твоите постове ми харесаха.

И аз това щях да кажа - самочувствие се гради от неуспехите. Колко пъти можеш да станеш след като си паднал и да продължиш напред. И пак, и отново и да не се отказваш.
Училище, спорт, работа, любов, външен вид - във всички области.

Не съм съгласна. Някои неуспехи променят много. Не към самочувствие , а към безразличие. Както и при победите.  Пнякога човек влага твърде много и бърка твърде много.